Свободна енергия на Гибс: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Статистическа физика}} |
{{Статистическа физика}} |
||
В термодинамиката енергията на Гибс отбелязва способността на даден процес да протича спонтанно. По дефиниция свободната енергия на Гибс <math>\mathbf{ |
В термодинамиката енергията на Гибс '''G''' отбелязва способността на даден процес да протича спонтанно. По дефиниция свободната енергия на Гибс <math>\mathbf{G}</math> е равна на |
||
<center><math>\mathbf{ |
<center><math>\mathbf{G}=\mathbf{U}+\mathbf{p}\mathbf{V}-\mathbf{T}. \mathbf{S}</math></center> |
||
където с <math>\mathbf{U}</math> е зададенa вътрешната енергия на системата, с <math>\mathbf{S}</math> е отбелязанa |
където с <math>\mathbf{U}</math> е зададенa [[вътрешна енергия|вътрешната енергия]] на системата, с <math>\mathbf{S}</math> е отбелязанa [[ентропия]]та, а с <math>\mathbf{T}</math>, <math>\mathbf{V}</math>, <math>\mathbf{p}</math> - съответно [[температура]]та, измерена в Келвини, обема и налягането на системата. От дефиницията следва, че енергията на Гибс '''G''' е свързана с [[енталпия]]та по формулата |
||
<center><math> |
<center><math> \mathbf{G}= \mathbf{H}-\mathbf{T}. \mathbf{S}</math></center> |
||
където с <math>\mathbf{H}</math> е означена енталпията, която е дефинирана като <math>\mathbf{H}=\mathbf{U}+\mathbf{p}\mathbf{V}</math>. |
|||
където с <math>\Delta \mathbf{H}</math> е положено изменението на енаталпията, която е дефенирана като <math>\mathbf{H}=\mathbf{U}+\mathbf{p}\mathbf{V}</math>.Ако <math>\Delta \mathbf{E}<0</math> то реакцията протича спонтанно. Ако <math>\Delta \mathbf{E}>0</math>, тогава реакцията протича само ако външни сили повлияят на системата по определен начин - увеличат температурата или намалят енергията на активиране на процеса чрез добавяне на катализатор. При <math>\Delta \mathbf{E}>0</math> можем да твърдим, че обратният на разглеждания процес протича спонтанно. Ако <math>\Delta \mathbf{E} =0</math>, то системата е в динамично равновесие - скоростиете на правата и обратната реакция са равни. |
|||
В диференциална форма изменението на енергията на Гибс се задава с уравнението: |
|||
<center><math> \mathbf{dG = Vdp - SdT + \sum \mu_i dN_i }</math></center> |
|||
тук с dN<sub>i</sub> е обозначено изменението на количеството вещество на даден компонент i, а с μ<sub>i</sub> [[химичен потенциал|химичният потенциал]] на този компонент. Уравнението се опростява ако системата не обменя вещество с околната среда (dN<sub>i</sub>=0), при изобарни процеси (dp = 0) или изотермични процеси (dT=0). Пример: |
|||
ако dT и dp = 0, тогава изменението на G е равно на : |
|||
<center><math> \mathbf{dG = \sum \mu_i dN_i }</math></center> |
|||
Ако при дадена химична реакция енергията на Гибс намалява, т.е. <math>\Delta \mathbf{G}<0</math>, то реакцията протича спонтанно. Ако <math>\Delta \mathbf{G}>0</math>, тогава реакцията протича само ако външни сили повлияят на системата. Ако <math>\Delta \mathbf{G} =0</math>, то системата е в динамично равновесие - скоростиете на правата и обратната реакция са равни. В състояние на равновесие енергията на Гибс на системата е минимална. Изменението на енергията на Гибс е и мярка за максималната [[работа]], която една система може да извърши. |
|||
Изменението на енергията на Гибс ΔG при дадена реакция е свързано с редица физикохимични величини: [[равновесна константа]], [[електроден потенциал]]. |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
Версия от 22:48, 26 януари 2010
Серия статии на тема Статистическа физика |
Формализъм
Статистически ансамбли
Квантови статистики
Потенциали
Газове от частици
Известни модели
|
В термодинамиката енергията на Гибс G отбелязва способността на даден процес да протича спонтанно. По дефиниция свободната енергия на Гибс е равна на
където с е зададенa вътрешната енергия на системата, с е отбелязанa ентропията, а с , , - съответно температурата, измерена в Келвини, обема и налягането на системата. От дефиницията следва, че енергията на Гибс G е свързана с енталпията по формулата
където с е означена енталпията, която е дефинирана като . В диференциална форма изменението на енергията на Гибс се задава с уравнението:
тук с dNi е обозначено изменението на количеството вещество на даден компонент i, а с μi химичният потенциал на този компонент. Уравнението се опростява ако системата не обменя вещество с околната среда (dNi=0), при изобарни процеси (dp = 0) или изотермични процеси (dT=0). Пример: ако dT и dp = 0, тогава изменението на G е равно на :
Ако при дадена химична реакция енергията на Гибс намалява, т.е. , то реакцията протича спонтанно. Ако , тогава реакцията протича само ако външни сили повлияят на системата. Ако , то системата е в динамично равновесие - скоростиете на правата и обратната реакция са равни. В състояние на равновесие енергията на Гибс на системата е минимална. Изменението на енергията на Гибс е и мярка за максималната работа, която една система може да извърши.
Изменението на енергията на Гибс ΔG при дадена реакция е свързано с редица физикохимични величини: равновесна константа, електроден потенциал.