Гвелфи и гибелини: Разлика между версии
м Cyrlat: 1 repl; |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
== Етимология == |
== Етимология == |
||
'' |
''Гвелф'' (по италиански образец произнасяно понякога и като ''гуелф'' ) е вероятно [[италиански език|италианизирана]] форма на Велф (Welf), фамилията на херцози на [[Саксония]] и [[Бавария]]. Името ''гибелини'' идва по всяка вероятност от Вайблинген (Waiblingen), замъкът на рода Хохенщауфен. |
||
== История == |
== История == |
||
Версия от 11:14, 30 януари 2010
Гвелфите и гибелини (на италиански guelfi e ghibellini) са фракции, поддържащи съответно папата и Свещената римска империя в Централна и Северна Италия през 12 и 13 век. Конфликтът помежду им е резултат от Борбата за Инвеститура през 11 век, която представлява борбата за въвеждане в сан епископ (инвеститур е символичния предмет, който утвърждава въвеждането в сан).
Етимология
Гвелф (по италиански образец произнасяно понякога и като гуелф ) е вероятно италианизирана форма на Велф (Welf), фамилията на херцози на Саксония и Бавария. Името гибелини идва по всяка вероятност от Вайблинген (Waiblingen), замъкът на рода Хохенщауфен.
История
През 12-13век в Италия занаятчийството започва да се развива, а феодалните отношения постепенно замират. Гибелините са поддръжници на светските ценности и на идеята обединението на разпокъсана Италия да се извърши под ръководството на немския крал (който е начело на Свещената римска империя). Гвелфите клонят към църковните ценности и възможността за обединение на Италия около папската власт.
Повечето гвелфи произхождат от богати търговски фамилии, докато гибелините са се замогнали предимно от селско стопанство. Градовете на гвелфите са в райони, където има заплаха от увеличаване на влиянието на императора, докато градовете на гибелините са там, където има непосредствена заплаха от налагане на властта на папата. Гибелинските градове са по-малките, например Сиена (гибелини), за разлика от Флоренция (гвелфи) (Сиена и Флоренция се сблъскват в битката при Монтаперти през 1260 г.).
След като гвелфите окончателно побеждават гибелините през 1289 г. в битката при Кампалдино и Капрона, те започват да се бият помежду си. През 1300 г. във Флоренция гвелфите се разделят на две - черни и бели. Черните продължават да поддържат папската институция, докато белите се насочват към монархията и се противопоставят на папа Бонифаций VIII.
Данте Алигиери е сред поддръжниците на белите гвелфи (автор е на произведението „За монархията“) и през 1302 г. е прокуден от Флоренция, когато черните гвелфи вземат контрола над града.