Румен Баросов: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м без копираната част от http://www.sofiapoetics.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=56&Itemid=66&lang=bg |
|||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
== Родът == |
== Родът == |
||
Родът му по майчина линия (Баросови) произлиза от с. [[Дъбован]] (старо: Черчелан), общ. Гулянци, Област Плевен. В семейната легенда се съдържа спомен за реемиграция на родоначалника Паско Баросов от Австро-Унгария (Трансилвания: Банат: Седмиградско) някъде през 30 г. на ХІХ век. По бащина линия родът му, от една страна, произлиза от Станчо Генчев (Христовци), роден ок. 1790 г. в с. Гарвани, Габровско, преселил се в с. Мечка, Плевенско ок. 1820 г., а от другата страна произлиза от Славчо Винев, роден ок. 1810 г. в с. Брестово, Ловешко (от рода Добреви), преселил се след 1879 г. в с. Мечка, Плевенско, където родът получава името „Гагаузите“, макар че липсват сведения за гагаузки произход. |
Родът му по майчина линия (Баросови) произлиза от с. [[Дъбован]] (старо: Черчелан), общ. Гулянци, Област Плевен. В семейната легенда се съдържа спомен за реемиграция на родоначалника Паско Баросов от Австро-Унгария (Трансилвания: Банат: Седмиградско) някъде през 30 г. на ХІХ век. По бащина линия родът му, от една страна, произлиза от Станчо Генчев (неговият внук Христо Генчев Станчев основава рода Христовци), роден ок. 1790 г. в с. Гарвани, Габровско, преселил се в с. Мечка, Плевенско ок. 1820 г., а от другата страна произлиза от Славчо Винев, роден ок. 1810 г. в с. Брестово, Ловешко (от рода Добреви), преселил се след 1879 г. в с. Мечка, Плевенско, където родът получава името „Гагаузите“, макар че липсват сведения за гагаузки произход. |
||
Завършва Българска филология в СУ „Климент Охридски“ през 1994 г. |
Завършва Българска филология в СУ „Климент Охридски“ през 1994 г. |
||
Версия от 18:22, 31 януари 2010
| Румен Баросов | |
| Роден | 7 октомври 1964 |
|---|---|
| Националност | българин |
| Жанр | поезия, сценарии, текстове на песни |
Румен Георгиев Христов, по-известен в обществото като Румен Баросов е български поет и писател.
Родът
Родът му по майчина линия (Баросови) произлиза от с. Дъбован (старо: Черчелан), общ. Гулянци, Област Плевен. В семейната легенда се съдържа спомен за реемиграция на родоначалника Паско Баросов от Австро-Унгария (Трансилвания: Банат: Седмиградско) някъде през 30 г. на ХІХ век. По бащина линия родът му, от една страна, произлиза от Станчо Генчев (неговият внук Христо Генчев Станчев основава рода Христовци), роден ок. 1790 г. в с. Гарвани, Габровско, преселил се в с. Мечка, Плевенско ок. 1820 г., а от другата страна произлиза от Славчо Винев, роден ок. 1810 г. в с. Брестово, Ловешко (от рода Добреви), преселил се след 1879 г. в с. Мечка, Плевенско, където родът получава името „Гагаузите“, макар че липсват сведения за гагаузки произход.
Завършва Българска филология в СУ „Климент Охридски“ през 1994 г. Публикува за първи път с името Румен Баросов през 1992 г. във в. “Вит”, Плевен. Един от 12-те (наред с Панос Статоянис, Димитриос Марусопулос, Ясен Атанасов), основали през 1990 г. “Ах, Мария” - списание за литература и други наслади. Негов главен редактор от 1992 г.
Румен Баросов публикува първата си книга "Гала" през 1999 г., (изд. Петриков). През 1995 г. основава Фондация за Българска литература, с която осъществява множество литературни и др. проекти. През годините Румен Баросов издава множество дебютни и не чак толкова дебютни книги на млади български писатели под името на издателство Аквариум Средиземноморие. През 2001-2 г. издава на български поредица съвременна гръцка литература, с финансовата подкрепа на програма Култура 2000 на ЕС. През 2003 г. организира проект "Българското село мечтае" в с. Върбово, област Смолян, с което повежда популярното днес течение за ревитализация на мъртви (обезлюдени) села в България посредством културни и артистични дейности. Горе-долу от същото време мечтае да стане кмет на Върбово.
През 2005 г. става член на Сдружението на българските писатели. От 2006 г. е член на Управителния Съвет. През 2006 г. написва сценария на анимационния филм "Линията", реж. Андей Кулев.