Румен Баросов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
| теми = |
| теми = |
||
| направление = |
| направление = |
||
| дебют = |
| дебют = |
||
| повлиян = |
| повлиян = |
||
| повлиял = |
| повлиял = |
||
| брак = |
| брак = |
||
| деца = |
| деца = |
||
| подпис = |
| подпис = |
||
| сайт = |
| сайт = |
||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
== Родът == |
== Родът == |
||
Родът му по майчина линия (Баросови) произлиза от с. [[Дъбован]] (старо: Черчелан), общ. Гулянци, Област Плевен. В семейната легенда се съдържа спомен за реемиграция на родоначалника Паско Баросов от Австро-Унгария (Трансилвания: Банат: Седмиградско) някъде през 30 г. на ХІХ век. По бащина линия родът му, от една страна, произлиза от Станчо Генчев (неговият внук Христо Генчев Станчев (1850-1926) основава рода Христовци), роден ок. 1790 г. в с. Гарвани, Габровско, преселил се в с. Мечка, Плевенско ок. 1820 г., а от другата страна произлиза от Славчо Винев, роден ок. 1810 г. в с. Брестово, Ловешко (от рода Добреви), преселил се след 1879 г. в с. Мечка, Плевенско, където родът получава името „Гагаузите“, макар че липсват сведения за гагаузки произход. |
Родът му по майчина линия (Баросови) произлиза от с. [[Дъбован]] (старо: Черчелан), общ. Гулянци, Област Плевен. В семейната легенда се съдържа спомен за реемиграция на родоначалника Паско Баросов от Австро-Унгария (Трансилвания: Банат: Седмиградско) някъде през 30 г. на ХІХ век. По бащина линия родът му, от една страна, произлиза от Станчо Генчев (неговият внук Христо Генчев Станчев (1850-1926) основава рода Христовци), роден ок. 1790 г. в с. Гарвани, Габровско, преселил се в с. Мечка, Плевенско ок. 1820 г., а от другата страна произлиза от Славчо Винев, роден ок. 1810 г. в с. Брестово, Ловешко (от рода Добреви), преселил се след 1879 г. в с. Мечка, Плевенско, където родът получава името „Гагаузите“, макар че липсват сведения за гагаузки произход. |
||
== Все още == |
|||
Все още има три дъщери, двама кръщелници и един брат. Още – един приятел или брат в Солун. Още – имаше други в Атина. Публикува за първи път с името Румен Баросов през 1982 във в. “Вит”, Плевен. Един от 12-те основали през 1990 Ах, Мария – списание за литература и други наслади. Негов главен редактор от 1992. Изпълнителен директор на Фондация за българска литература. Председател на настоятелството на Студентско читалище “Св. Климент Охридски”. Поет и издател. Сценарист и продуцент. |
|||
През 2003 г. организира проект „Българското село мечтае“ в с. Върбово, община Смолян, с което повежда популярното днес течение за ревитализация на мъртви (обезлюдени) села в България посредством културни и артистични дейности. Мечтае да стане кмет на село Върбово. |
|||
== Завършва == |
|||
Завършва Българска филология в СУ „Климент Охридски“ през 1994 г. |
Завършва Българска филология в СУ „Климент Охридски“ през 1994 г. |
||
Публикува за първи път с името Румен Баросов през 1992 г. във в. “Вит”, Плевен. |
Публикува за първи път с името Румен Баросов през 1992 г. във в. “Вит”, Плевен. |
||
Един от 12-те (наред с Панос Статоянис, Димитриос Марусопулос, Ясен Атанасов), основали през 1990 г. “Ах, Мария” - списание за литература и други наслади. Негов главен редактор от 1992 г. |
Един от 12-те (наред с Панос Статоянис, Димитриос Марусопулос, Ясен Атанасов), основали през 1990 г. “Ах, Мария” - списание за литература и други наслади. |
||
Негов главен редактор от 1992 г. |
|||
Румен Баросов публикува първата си книга "Гала" през 1999 г., (изд. Петриков). |
Румен Баросов публикува първата си книга "Гала" през 1999 г., (изд. Петриков). |
||
Версия от 18:35, 31 януари 2010
| Румен Баросов | |
| Роден | 7 октомври 1964 |
|---|---|
| Националност | българин |
| Жанр | поезия, сценарии, текстове на песни |
Румен Георгиев Христов, по-известен в обществото като Румен Баросов е български поет и писател.
Родът
Родът му по майчина линия (Баросови) произлиза от с. Дъбован (старо: Черчелан), общ. Гулянци, Област Плевен. В семейната легенда се съдържа спомен за реемиграция на родоначалника Паско Баросов от Австро-Унгария (Трансилвания: Банат: Седмиградско) някъде през 30 г. на ХІХ век. По бащина линия родът му, от една страна, произлиза от Станчо Генчев (неговият внук Христо Генчев Станчев (1850-1926) основава рода Христовци), роден ок. 1790 г. в с. Гарвани, Габровско, преселил се в с. Мечка, Плевенско ок. 1820 г., а от другата страна произлиза от Славчо Винев, роден ок. 1810 г. в с. Брестово, Ловешко (от рода Добреви), преселил се след 1879 г. в с. Мечка, Плевенско, където родът получава името „Гагаузите“, макар че липсват сведения за гагаузки произход.
Завършва Българска филология в СУ „Климент Охридски“ през 1994 г. Публикува за първи път с името Румен Баросов през 1992 г. във в. “Вит”, Плевен. Един от 12-те (наред с Панос Статоянис, Димитриос Марусопулос, Ясен Атанасов), основали през 1990 г. “Ах, Мария” - списание за литература и други наслади. Негов главен редактор от 1992 г.
Румен Баросов публикува първата си книга "Гала" през 1999 г., (изд. Петриков). През 1995 г. основава Фондация за Българска литература, с която осъществява множество литературни и др. проекти. През годините Румен Баросов издава множество дебютни и не чак толкова дебютни книги на млади български писатели под името на издателство Аквариум Средиземноморие. През 2001-2 г. издава на български поредица съвременна гръцка литература, с финансовата подкрепа на програма Култура 2000 на ЕС. През 2003 г. организира проект "Българското село мечтае" в с. Върбово, област Смолян, с което повежда популярното днес течение за ревитализация на мъртви (обезлюдени) села в България посредством културни и артистични дейности. Горе-долу от същото време мечтае да стане кмет на Върбово.
През 2005 г. става член на Сдружението на българските писатели. От 2006 г. е член на Управителния Съвет. През 2006 г. написва сценария на анимационния филм "Линията", реж. Андей Кулев.