Витиня: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 93.155.148.107 (б.), към версия на 85.91.157.77
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Image:Magistrala Hemus Vitinya.jpg|мини|дясно|230п|Автомагистрала Хемус при Витиня]]
[[Image:Magistrala Hemus Vitinya.jpg|мини|дясно|230п|Автомагистрала Хемус при Витиня]]
'''Витиня''' е името на [[седловина]] и [[проход]] в западна [[Стара планина]], както и на тунел по автомагистрала „Хемус“ в съседство на седловината.
'''Витиня''' е името на [[седловина]] и [[проход]] в западна [[Стара планина]], както и на тунел по автомагистрала „Хемус“ в съседство на седловината.
* Седловината Витиня се намира в западната част на Стара планина между [[Етрополска планина]] и [[Мургаш (връх)|връх Мургаш]]. На север граничи с долината на р. [[Бебреш]], а на юг — с тази на Макоцевска река. Седловината е естествен път за проникване на студени въздушни течения от [[Северна България|северна]] към [[южна България]]. Седловината е използвана като [[проход]] още във времето, когато по българските земи са живели [[траки]]те и [[римляни]]те. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано от [[Мидхат паша]] около 1865 г., автомобилен път има от 1934 г. <ref>Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688</ref>
* Седловината Витиня се намира в западната част на Стара планина между [[Етрополска планина]] и [[Мургаш (връх)|връх Мургаш]]. На север граничи с долината на р. [[Бебреш]], а на юг — с тази на Макоцевска река. Седловината е естествен път за проникване на студени въздушни течения от [[Северна България|северна]] към [[южна България]]. Седловината е използвана като [[проход]] още във времето, когато по българските земи са живели [[траки]]те и [[римляни]]те. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано от [[Мидхат паша]] около 1865 г., автомобилен път има от 1934 г.<ref>Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688</ref>
В момента проходът Витиня е в изключително лошо състояние, поради липсата на каквато и да е поддръжка, на няколко места пътят е пропаднал и е стеснен до една лента и за двете посоки.По време на зимният период пътя рядко се чисти и опесъчава за това е препорачително да се избягва пътуването през него по време на зимния период, дори и при наличието на вериги
* Пътният тунел „Витиня“ е първият тунел по [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]], считано от [[София]]. Състои се от две тръби със сечение 86 м<sup>2</sup> и дължина 1125 м всяка.<ref>[http://www.minstroy.com/?id=35 Сайт на Минстрой, изпълнител на строителни работи по тунела]</ref><ref>[http://www.uacg.bg/UACEG_site/fte/images/july.jpg Снимка на тунел Витиня]</ref>
* Пътният тунел „Витиня“ е първият тунел по [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]], считано от [[София]]. Състои се от две тръби със сечение 86 м<sup>2</sup> и дължина 1125 м всяка.<ref>[http://www.minstroy.com/?id=35 Сайт на Минстрой, изпълнител на строителни работи по тунела]</ref><ref>[http://www.uacg.bg/UACEG_site/fte/images/july.jpg Снимка на тунел Витиня]</ref>



Версия от 16:40, 1 февруари 2010

Автомагистрала Хемус при Витиня

Витиня е името на седловина и проход в западна Стара планина, както и на тунел по автомагистрала „Хемус“ в съседство на седловината.

  • Седловината Витиня се намира в западната част на Стара планина между Етрополска планина и връх Мургаш. На север граничи с долината на р. Бебреш, а на юг — с тази на Макоцевска река. Седловината е естествен път за проникване на студени въздушни течения от северна към южна България. Седловината е използвана като проход още във времето, когато по българските земи са живели траките и римляните. Първото шосе през прохода Витиня е прокарано от Мидхат паша около 1865 г., автомобилен път има от 1934 г.[1]

В момента проходът Витиня е в изключително лошо състояние, поради липсата на каквато и да е поддръжка, на няколко места пътят е пропаднал и е стеснен до една лента и за двете посоки.По време на зимният период пътя рядко се чисти и опесъчава за това е препорачително да се избягва пътуването през него по време на зимния период, дори и при наличието на вериги

Източници

  1. Енциклопедия България, издание на БАН, 1978 г., том 1, стр. 688
  2. Сайт на Минстрой, изпълнител на строителни работи по тунела
  3. Снимка на тунел Витиня