Симеон Петров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция, форматиране, източници
дребни -самолетът е Блерио XI
Ред 45: Ред 45:
[[Картинка:Simeon petrov3.JPG|дясно|мини|Картичка с Петров, издадена от френските пощи]]
[[Картинка:Simeon petrov3.JPG|дясно|мини|Картичка с Петров, издадена от френските пощи]]


При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „Блерио-ХХІ” се поврежда и спира да работи. Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб коментира: “Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.”. Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.
При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „[[Блерио XI]]” се поврежда и спира да работи. Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб коментира: “Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.”. Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.


Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите разрешителни след изпит пред специална комисия на френския аероклуб.
Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите разрешителни след изпит пред специална комисия на френския аероклуб.
Ред 51: Ред 51:
'''[[Балканска война]]'''
'''[[Балканска война]]'''


В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XXI” с двигател „Гном” от 70 к.с. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан - българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов.
В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан - българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов.


Единственият български самолет „Блерио XXI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край [[Разград]]. Симеон Петров е спешно командирован в [[Русия]] за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На [[14 март]] [[1913]] г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица [[Цариград]]/[[Истанбул]], но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос.
Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край [[Разград]]. Симеон Петров е спешно командирован в [[Русия]] за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На [[14 март]] [[1913]] г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица [[Цариград]]/[[Истанбул]], но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос.


'''[[Първа световна война]]'''
'''[[Първа световна война]]'''

Версия от 16:55, 3 февруари 2010

Шаблон:Личност инфокутия Симеон Петров (01.09.1888 – 1950) е първият български авиатор, летял над територията на България. Той е и сред пионерите на звукозаписната индустрия в България.

Биография

Произход и образование

Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе.

Военна кариера

Служи в 4-ти артилерийски полк в София.

Франция

През 1912 г., след конкурс, поручик Петров, заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов, е изпратен в школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп край Париж.

По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция.

Летателното разрешително на Петров
Картичка с Петров, издадена от френските пощи

При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „Блерио XI” се поврежда и спира да работи. Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб коментира: “Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.”. Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.

Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите разрешителни след изпит пред специална комисия на френския аероклуб.

Балканска война

В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан - българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов.

Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край Разград. Симеон Петров е спешно командирован в Русия за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На 14 март 1913 г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица Цариград/Истанбул, но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос.

Първа световна война

През Първата световна война Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“, изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война.

Петров е първият началник на аеропланното училище, основател на летище „Божурище”.

Между световните войни

След войната Петров се занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. През 1938 г. създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочиот Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София.

След Втората световна война

През 1947 г. дружеството „СИМОНАВИЯ“ е национализирано и е преименувано „Балкантон“. Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод.

Умира, забравен от всички, през 1950 г. в София.

Източници