Иван Каназирев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
| име = Владимир Каназирев |
| име = Владимир Каназирев |
||
| портрет = |
| портрет = |
||
| описание = български |
| описание = български търговец и революционер |
||
| наставка = |
| наставка = |
||
| роден-дата = [[1872]] |
| роден-дата = [[1872]] |
Версия от 13:50, 4 февруари 2010
Владимир Каназирев | |
български търговец и революционер | |
Роден | Иван Николов Каназирев
|
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Баща | Никола Каназирев |
Братя/сестри | Петър Каназирев Владислав Каназирев Владимир Каназирев Райна Каназирева |
Деца | Райна Стоянова |
Други роднини | Ерсен Каназирев (прадядо) Тодор Каназирев (дядо) |
Иван Николов Каназирев е български предприемач и революционер, председател на Разложкия комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Иван Каназирев е роден през 1872 година в Мехомия, тогава в Османската империя. Син е на Никола Каназирев, а негови братя са революционерите Владимир, Петър и Владислав Каназиреви. Получава прогимназиално образование и от края 1896 година се включва във основания от Гоце Делчев в бащината му къща комитет на ВМОРО като секретар.[1] А от 1897 година е председател революционния комитет, до 1901 година, когато е прогонен от турските власти в София, където с брат си Петър основават фирма за производство на сапун. Част от спечелените пари даряват за просперирането на родния им град - даряват средства за ново училище, 200 000 златни лева за издръжка на средно учебно заведение, пари за построяване на околийско управление, пари за построяване на склад за обработка на тютюнн и други.
Иван Каназирев умира на 16 октомври 1920 година в София. Гимназията в Разлог носи името „Братя Петър и Иван Каназиреви“.[2][3]
Бележки
- ↑ Чалгънова, Елена. Владимир Николов Каназирев (1879 - 1962), в: Военно исторически сборник, 2008, стр.37-42.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 70-71.
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 417.