Мозъчен тръст: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: es:Think tank
Darkicebot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: simple:Think tank
Ред 66: Ред 66:
[[ro:Think tank]]
[[ro:Think tank]]
[[ru:Фабрика мысли]]
[[ru:Фабрика мысли]]
[[simple:Think tank]]
[[sv:Tankesmedja]]
[[sv:Tankesmedja]]
[[ta:மதியுரையகம்]]
[[ta:மதியுரையகம்]]

Версия от 00:16, 13 февруари 2010

Аналитическите ценрове ( "мозъчни тръстове", "фабрики за мисли", "резервоар за мисли", и "мислителен таран" Шаблон:Lang-en ) са неправителствени научно-изследователски организации, които по правило съсредоточват усилията си в областта на хуманитарните науки - политика, икономика, социология, право и т.н. По правило те са политически, т.е. основани на определени ценности, институти.

"Мозъчните тръстове" провеждат оригинални изследователски и образователни програми, посредством които обучават и оказат влияние върху политици и лица, формиращи общественото мнение по широк кръг икономически, социални, политически и екологични въпроси, както и върху проблемите на сигурността. Също така те се проявяват като инструмент за социален контрол и следователно участват във формирането на целите и ценностната система на обществото. Мозъчните тръстове се финансират от правителствата, групи по интереси или фирми. Някои мозъчни тръстове извличат доход от консултанска работа или изследвания свързани с техния мандат.

Най-голямо развитие "мозъчните тръстове" получават в западния свят и представляват отличителна черти на западната демокрация.

Според предмета си на дейност "мозъчните тръстове" се делят на: изследователско-издателски, лобистки, правозащитни, културологични и целеви.

По широта на проблемите, които те разработват и изучават - световни (например така нареченият "Римски клуб", "Националната фондация за демокрация" в САЩ), национални и регионални.

По политическа ориентация: - политически заангажирани (Think Tanks в политическите партии и движения) и политически независими.

Според Тод Джон Стюарт, бивш посланик на САЩ в Молдова, а сега заместник-директор на Института за международна икономика във Вашингтон, успешните аналитически центрове трябва да обединяват интелектуалните постижения с практическо съвършенство. Като се има предвид тяхното въздействие върху социално-политическите, икономически и други процеси, мозъчните тръстове се проявяват като "петата власт" (заедно със законодателната, изпълнителната и съдебната власт и медиите).

Американският журналист Джон Чакман характеризира аналитическите центрове като "фалшиви институции, където идеологически проповедници се представят като преподаватели, където парите се излива като кръв от артериите и всичко това с една цел - безсмислено и крикливо рекламиране на политиците."

Мозъчни тръстове в България

Реформите в България не могат да се считат за особено либерални. Онова, което е особено характерно за тях, е силен стремеж да се адаптира новият нормативен дизайн към частно-групови интереси. Това до голяма степен обяснява феномена на "свръхактивните тинк-танкове". Практически те се оказват механизъм, чрез който в нормативния дизайн се включват привилегии за специфични групови интереси. Широката академична дискусия се избягва и затова чрез "свръхактивните тинк-танкове" академичната общност реално е изключена от участие в нормативния дизайн. Съществува мнение, че участието на национални експерти по създаването на новите правни норми и тяхната оценка се подменя с псевдоекспертни оценки и групови привилегии, деформиращи нормативно-институционалния дизайн.

Външни препратки