Ню Олесун: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м Правописни грешки |
||
Ред 78: | Ред 78: | ||
[[Файл:NyAlesundAmundsenNorthPoleHotel.jpg|left|thumb|250px|Паметникът на [[Руал Амундсен]] и хотел „Северен полюс“ в Ню Олесун]] |
[[Файл:NyAlesundAmundsenNorthPoleHotel.jpg|left|thumb|250px|Паметникът на [[Руал Амундсен]] и хотел „Северен полюс“ в Ню Олесун]] |
||
[[Файл:Ny-Aalesund summer.jpg|left|thumb|200px|Ню Олесун през лятото]] |
[[Файл:Ny-Aalesund summer.jpg|left|thumb|200px|Ню Олесун през лятото]] |
||
Ню Олесун е основан от компанията „Kings Bay Kull Compani“ през [[1916]] г. Както и другите селища в архипелага, той е създаден във връзка |
Ню Олесун е основан от компанията „Kings Bay Kull Compani“ през [[1916]] г. Както и другите селища в архипелага, той е създаден във връзка с добива на [[въглища]], който започва през [[1917]] г. Добивът е преустановен през [[1929]] г. и е възобновен едва през [[1945]] г., когато норвежкото правителство поема всички разходи. През [[1963]] г., поради високия спад в цената на въглищата, честите свлачища и взривовете на [[метан]] в мините, които довеждат до смъртта на много миньори, въгледобивът в региона е окончателно преустановен. |
||
През [[1925]], [[1926]] и [[1928]] г. от Ню Олесун стартират експедициите на [[Руал Амундсен]] и [[Умберто Нобиле]] до [[Северен полюс|Северния полюс]] със [[самолет]]и и [[дирижабъл|дирижабли]]. |
През [[1925]], [[1926]] и [[1928]] г. от Ню Олесун стартират експедициите на [[Руал Амундсен]] и [[Умберто Нобиле]] до [[Северен полюс|Северния полюс]] със [[самолет]]и и [[дирижабъл|дирижабли]]. |
Версия от 13:00, 13 февруари 2010
Ню Олесун (Шаблон:Lang-no, в превод „Нови Олесун“) е населено място в норвежката провинция Свалбард (архипелаг Шпицберген). То е най-северното в света официално постоянно селище.
История
Ню Олесун е основан от компанията „Kings Bay Kull Compani“ през 1916 г. Както и другите селища в архипелага, той е създаден във връзка с добива на въглища, който започва през 1917 г. Добивът е преустановен през 1929 г. и е възобновен едва през 1945 г., когато норвежкото правителство поема всички разходи. През 1963 г., поради високия спад в цената на въглищата, честите свлачища и взривовете на метан в мините, които довеждат до смъртта на много миньори, въгледобивът в региона е окончателно преустановен.
През 1925, 1926 и 1928 г. от Ню Олесун стартират експедициите на Руал Амундсен и Умберто Нобиле до Северния полюс със самолети и дирижабли.
След края на въгледобива Ню Олесун е практически изоставен, а от 1968 г. започва да играе ролята на изследователски център. Освен самата Норвегия, тук изследователски станции имат: Нидерландия, Германия, Великобритания, Франция, Италия, Япония, Южна Корея и Китай. Водят се преговори и за създаването на руска станция.
Икономика
Практически единствената дейност в Ню Олесун са научните изследвания, а туризмът е развит слабо, главно тъй като туристите могат да попречат на научната дейност. Част от селището все още е собственост на „Kings Bay AS“. Макар че постоянното население на Ню Олесун е по-малко от 30 души, през летните месеци то се увеличава до около 120 поради притока на учени.
Литература
Е. М. Зингер. Страна на планини и ледници // . 1997.
Външни препратки
|