Атлантически океан: Разлика между версии
Djuneyt tr (беседа | приноси) махам вандализъм |
Редакция без резюме |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
== Образуване и подводен релеф == |
== Образуване и подводен релеф == |
||
Атлантическият океан се е образувал при раздалечаване на Евроазиатската, Африканската и Американската литосферни плочи. По разделящите ги разломни линии непрекъснато постъпва магма. След нейното втвърдяване се образува СОХ ( Срединен океански хребет ). Той се простира по дъното от най-северните до най-южните части на океана, като на места се показва над водата във вид на вулканични острови. Атлантическият океан ежегодно увеличава ширината си с няколко сантиметра. По дъното има утайки от тиня и вулканска пепел с дебелина |
Атлантическият океан се е образувал при раздалечаване на Евроазиатската, Африканската и Американската литосферни плочи. По разделящите ги разломни линии непрекъснато постъпва магма. След нейното втвърдяване се образува СОХ ( Срединен океански хребет ). Той се простира по дъното от най-северните до най-южните части на океана, като на места се показва над водата във вид на вулканични острови. Атлантическият океан ежегодно увеличава ширината си с няколко сантиметра. По дъното има утайки от тиня и вулканска пепел с дебелина 1000 м. |
||
== Свойства на океанската вода == |
== Свойства на океанската вода == |
Версия от 11:27, 14 февруари 2010
Атлантическият океан е вторият по големина океан на Земята (след Тихия океан), част от Световния океан.
Географско положение, големина и брегове
Атлантическият океан е вторият по големина след Тихия океан. Площа му,заедно с тези на оградните морета, е 92 млн. кв. км. Океанът има формата на буквата S - стеснява се при Еквяатора и се разширява на север и на юг от него. От север на юг дължината му е 15 000 км. Широчината му е сравнително малка ( в най-тясната част-под 3000 км ). Бреговата линия на Атлантическият океан е най-силно разчленена в северната част ( краибрежието на Северна Америка и Европа) и значителни по-слабо-в южната част ( краибрежието на Южна Америка и Африка ). Разчленеността на бреговете влияе върху климатичните особености и върху стопанската усвоеност на крайбрежните територии.
Образуване и подводен релеф
Атлантическият океан се е образувал при раздалечаване на Евроазиатската, Африканската и Американската литосферни плочи. По разделящите ги разломни линии непрекъснато постъпва магма. След нейното втвърдяване се образува СОХ ( Срединен океански хребет ). Той се простира по дъното от най-северните до най-южните части на океана, като на места се показва над водата във вид на вулканични острови. Атлантическият океан ежегодно увеличава ширината си с няколко сантиметра. По дъното има утайки от тиня и вулканска пепел с дебелина 1000 м.
Свойства на океанската вода
Климатът варира от екваториален до умерен /в най-северните и най-южните части/. Средногодишната температурата на водата на 60°с.ш. е 7-8°С, а на 60°ю.ш.е 1°С. Причина за тази голяма разлика е топлото течение Гълфстрийм. На юг най-голямо е влиянието на топлото Бразилско и студеното Бенгелско течение. В екваториалната зона температурата на водата е 25-26°С. Солеността на океанската вода е най-голяма около тропичните окръжности, а най-малка в зоната на Екватора и в големите географски ширини. Средната соленост е 34-37‰. Вълните са най-високи около нос Хорн, понякога достигат 15-20 м. Най-високият прилив в света е регистриран по североизточното крайбрежие на Северна Америка в залива Фънди-18 м. Високи приливи се наблюдават и по северозападното крайбрежие на Европа и югоизточното на Южна Америка.
Флора и фауна
В Атлантическия океан са известни около 200 000 вида растения и животни: много водорасли, морска трева; радиоларии,винкели , медузи, ракообразни, летящи риби, акули, морски костенурки, риба меч, херинга, треска и др.
Икономика
Риболов — около 2/3 от световния улов. Добив на нефт в шелфа на Мексиканския залив, Карибско море, Северно море.
Пристанища: Хамбург, Ротердам, Лондон, Санкт Петербург; Ню Йорк, Буенос Айрес; Дакар, Кейптаун и др.
|