Никола Мирчев: Разлика между версии
м Grammar: 1; |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
'''Никола Стоилов Мирчев''' е български [[художник]] — живописец, илюстратор и карикатурист. |
'''Никола Стоилов Мирчев''' е български [[художник]] — живописец, илюстратор и карикатурист. |
||
През 1948 г. завършва специалност [[живопис]] в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в класа на професор [[Илия Петров]]. Мирчев взима участие в [[антифашизъм|антифашисткото]] движение и то впоследствие се превръща в една от основните теми на творчеството му, наред с [[история на България|историческото минало на България]] и борбата за [[Освобождение на България|национално освобождение]]. Сред известните му картини са ''„Април 1876“'' (1966), ''„Румена войвода“'' (1969), ''„От кога се зора зазорила“'' (1969), ''„[[Ильо войвода|Дядо Ильо войвода]]“'' (1971). Рисува [[портрет]]и на лидери на пролетарското движение като [[Владимир Илич Ленин]], [[Феликс Дзерджински]], [[Емил Шекерджийски]], [[Димитър Благоев]], [[Тодор Живков]], на хора от семейството си, както и един [[автопортрет]] през 1971 г. |
През 1948 г. завършва специалност [[живопис]] в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в класа на професор [[Илия Петров]]. Мирчев взима участие в [[антифашизъм|антифашисткото]] движение и то впоследствие се превръща в една от основните теми на творчеството му, наред с [[история на България|историческото минало на България]] и борбата за [[Освобождение на България|национално освобождение]]. |
||
Рисува портрети и фигурални композиции. Работи и в областта на илюстрацията, плаката и политическата рисунка.Сред известните му картини са ''„Април 1876“'' (1966), ''„Румена войвода“'' (1969), ''„От кога се зора зазорила“'' (1969), ''„[[Ильо войвода|Дядо Ильо войвода]]“'' (1971). Рисува [[портрет]]и на лидери на пролетарското движение като [[Владимир Илич Ленин]], [[Феликс Дзерджински]], [[Емил Шекерджийски]], [[Димитър Благоев]], [[Тодор Живков]], на хора от семейството си, както и един [[автопортрет]] през 1971 г. |
|||
Мирчев е и карикатурист, един от основателите на сатиричният вестник ''„[[Стършел (вестник)|Стършел]]“'' през 1946 г. [[карикатура|Карикатурите]] му са на външнополитическа тематика и се отличават с експресивен рисунък, силна типизация на образите и [[сарказъм]]. Занимава се и с художествено оформление, като създава политически [[плакат]]и и [[илюстрация|илюстрира]] много книги, сред които: |
Мирчев е и карикатурист, един от основателите на сатиричният вестник ''„[[Стършел (вестник)|Стършел]]“'' през 1946 г. [[карикатура|Карикатурите]] му са на външнополитическа тематика и се отличават с експресивен рисунък, силна типизация на образите и [[сарказъм]]. Занимава се и с художествено оформление, като създава политически [[плакат]]и и [[илюстрация|илюстрира]] много книги, сред които: |
||
| Ред 20: | Ред 22: | ||
Между 1950 и 1952 г. е организационен секретар на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]]; негов главен секретар в периодите 1953-1955 и 1963-1965, и председател от 1970 до смъртта си през 1973 г. По време на мандата му е построен изложбеният център на Съюза на ул. „Шипка“ 6 в София.<ref>[http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-12-20&article=215372 ''Арт гилдията чества 35 години от създаването на софийския Бобур''], в-к „Стандарт“, 20 декември 2007</ref> |
Между 1950 и 1952 г. е организационен секретар на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]]; негов главен секретар в периодите 1953-1955 и 1963-1965, и председател от 1970 до смъртта си през 1973 г. По време на мандата му е построен изложбеният център на Съюза на ул. „Шипка“ 6 в София.<ref>[http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-12-20&article=215372 ''Арт гилдията чества 35 години от създаването на софийския Бобур''], в-к „Стандарт“, 20 декември 2007</ref> |
||
Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, галериите в Кюстендил, Търново, Шумен, Карлово, Плевен, както и на редица други държавни сбирки в страната и чужбина \Русия, Полша, Кипър и др.|. |
|||
Никола Мирчев е двукратен носител на [[Димитровска награда]] през 1951 и 1972 г., през 1970 г. е удостоен със званието „народен художник“, носител на [[Георги Димитров (орден)|орден „Георги Димитров“]] за 1971 г.<ref name="BAN" /> Умира в Париж, където е на лечение. Посмъртно, през 1974 г. излиза книгата на Атанас Стойков, „Никола Мирчев“ (изд. „[[Български художник]]“). |
Никола Мирчев е двукратен носител на [[Димитровска награда]] през 1951 и 1972 г., през 1970 г. е удостоен със званието „народен художник“, носител на [[Георги Димитров (орден)|орден „Георги Димитров“]] за 1971 г.<ref name="BAN" /> Умира в Париж, където е на лечение. Посмъртно, през 1974 г. излиза книгата на Атанас Стойков, „Никола Мирчев“ (изд. „[[Български художник]]“). |
||
Версия от 13:01, 19 февруари 2010
| Никола Мирчев | |
| български художник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Никола Стоилов Мирчев е български художник — живописец, илюстратор и карикатурист.
През 1948 г. завършва специалност живопис в Художествената академия в класа на професор Илия Петров. Мирчев взима участие в антифашисткото движение и то впоследствие се превръща в една от основните теми на творчеството му, наред с историческото минало на България и борбата за национално освобождение.
Рисува портрети и фигурални композиции. Работи и в областта на илюстрацията, плаката и политическата рисунка.Сред известните му картини са „Април 1876“ (1966), „Румена войвода“ (1969), „От кога се зора зазорила“ (1969), „Дядо Ильо войвода“ (1971). Рисува портрети на лидери на пролетарското движение като Владимир Илич Ленин, Феликс Дзерджински, Емил Шекерджийски, Димитър Благоев, Тодор Живков, на хора от семейството си, както и един автопортрет през 1971 г.
Мирчев е и карикатурист, един от основателите на сатиричният вестник „Стършел“ през 1946 г. Карикатурите му са на външнополитическа тематика и се отличават с експресивен рисунък, силна типизация на образите и сарказъм. Занимава се и с художествено оформление, като създава политически плакати и илюстрира много книги, сред които:
- „Български народни приказки“ от Ран Босилек,
- „Тютюн“ от Димитър Димов,
- „Ленко“ от Георги Караславов,
- „Чипоноско в подземния свят“ от Йордан Милтенов,
- „Няма що“ от Емилиян Станев.[1]
Между 1950 и 1952 г. е организационен секретар на Съюза на българските художници; негов главен секретар в периодите 1953-1955 и 1963-1965, и председател от 1970 до смъртта си през 1973 г. По време на мандата му е построен изложбеният център на Съюза на ул. „Шипка“ 6 в София.[2]
Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, галериите в Кюстендил, Търново, Шумен, Карлово, Плевен, както и на редица други държавни сбирки в страната и чужбина \Русия, Полша, Кипър и др.|.
Никола Мирчев е двукратен носител на Димитровска награда през 1951 и 1972 г., през 1970 г. е удостоен със званието „народен художник“, носител на орден „Георги Димитров“ за 1971 г.[1] Умира в Париж, където е на лечение. Посмъртно, през 1974 г. излиза книгата на Атанас Стойков, „Никола Мирчев“ (изд. „Български художник“).
Неговият син, Ивайло Мирчев, също е художник и председател на СБХ от 2004 г.
Източници
- ↑ а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987
- ↑ Арт гилдията чества 35 години от създаването на софийския Бобур, в-к „Стандарт“, 20 декември 2007
Външни препратки
- Спомени за Никола Мирчев, Георги Струмски, в-к „Дума“