Никола Мирчев: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
Неговият син, [[Ивайло Мирчев]], също е художник и председател на СБХ от 2004 г. |
Неговият син, [[Ивайло Мирчев]], също е художник и председател на СБХ от 2004 г. |
||
==Литература== |
|||
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]]'' А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.405-406. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
Версия от 13:11, 19 февруари 2010
Никола Мирчев | |
български художник | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Никола Стоилов Мирчев е български художник — живописец, илюстратор и карикатурист.
През 1948 г. завършва специалност живопис в Художествената академия в класа на професор Илия Петров. Мирчев взима участие в антифашисткото движение и то впоследствие се превръща в една от основните теми на творчеството му, наред с историческото минало на България и борбата за национално освобождение.
Рисува портрети и фигурални композиции. Работи и в областта на илюстрацията, плаката и политическата рисунка.Сред известните му картини са „Април 1876“ (1966), „Румена войвода“ (1969), „От кога се зора зазорила“ (1969), „Дядо Ильо войвода“ (1971). Рисува портрети на лидери на пролетарското движение като Владимир Илич Ленин, Феликс Дзерджински, Емил Шекерджийски, Димитър Благоев, Тодор Живков, на хора от семейството си, както и един автопортрет през 1971 г.
Мирчев е и карикатурист, един от основателите на сатиричният вестник „Стършел“ през 1946 г. Карикатурите му са на външнополитическа тематика и се отличават с експресивен рисунък, силна типизация на образите и сарказъм. Занимава се и с художествено оформление, като създава политически плакати и илюстрира много книги, сред които:
- „Български народни приказки“ от Ран Босилек,
- „Тютюн“ от Димитър Димов,
- „Ленко“ от Георги Караславов,
- „Чипоноско в подземния свят“ от Йордан Милтенов,
- „Няма що“ от Емилиян Станев.[1]
Между 1950 и 1952 г. е организационен секретар на Съюза на българските художници; негов главен секретар в периодите 1953-1955 и 1963-1965, и председател от 1970 до смъртта си през 1973 г. По време на мандата му е построен изложбеният център на Съюза на ул. „Шипка“ 6 в София.[2]
Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, галериите в Кюстендил, Търново, Шумен, Карлово, Плевен, както и на редица други държавни сбирки в страната и чужбина \Русия, Полша, Кипър и др.|.
Никола Мирчев е двукратен носител на Димитровска награда през 1951 и 1972 г., през 1970 г. е удостоен със званието „народен художник“, носител на орден „Георги Димитров“ за 1971 г.[1] Умира в Париж, където е на лечение. Посмъртно, през 1974 г. излиза книгата на Атанас Стойков, „Никола Мирчев“ (изд. „Български художник“).
Неговият син, Ивайло Мирчев, също е художник и председател на СБХ от 2004 г.
Литература
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.405-406.
Източници
- ↑ а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987
- ↑ Арт гилдията чества 35 години от създаването на софийския Бобур, в-к „Стандарт“, 20 декември 2007
Външни препратки
- Спомени за Никола Мирчев, Георги Струмски, в-к „Дума“