Стружки говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Додадох категория |
Редакция без резюме |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
Стружкият говор показва редица сходства с близкостоящите [[Охридски говор|градски охридски]] и [[вевчанско-радожденски говор]].<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#ohridsko-struzhki Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 177]</ref> |
Стружкият говор показва редица сходства с близкостоящите [[Охридски говор|градски охридски]] и [[вевчанско-радожденски говор]].<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#ohridsko-struzhki Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 177]</ref> |
||
* Сливане на две съседни гласни в една дълга гласна: ''глàа'' > ''глā'' (глава), ''змѝи'' > ''змӣ'' (змии). |
* Сливане на две съседни гласни в една дълга гласна: ''глàа'' > ''глā'' (глава), ''змѝи'' > ''змӣ'' (змии). |
||
* Преход '''в'''⇒'''й''', когато е пред гласна: '' |
* Преход '''в'''⇒'''й''', когато е пред гласна: ''йàже'' (въже) |
||
| ⚫ | |||
* Съчетание ''чер-'': ''чèрен'', ''черèша''. |
|||
| ⚫ | |||
* Окончание ''-ови'', ''-ои'' за мн. ч. при едносрични съществителни от м. р.: ''лèбови'', ''лèбои'' (хлябове) |
* Окончание ''-ови'', ''-ои'' за мн. ч. при едносрични съществителни от м. р.: ''лèбови'', ''лèбои'' (хлябове) |
||
* Глаголно окончание ''-т'' за 3 л. ед. ч. сег. вр.: ''ѝмат'' (има), ''нòсит'' (носи). |
* Глаголно окончание ''-т'' за 3 л. ед. ч. сег. вр.: ''ѝмат'' (има), ''нòсит'' (носи). |
||
* Суфикс ''-в-'' при глаголи от типа: ''кỳпвит'' (купува), ''кàжвит'' ( |
* Суфикс ''-в-'' при глаголи от типа: ''кỳпвит'' (купува), ''кàжвит'' (кажува). |
||
* Времеви конструкции на ''ѝма'' и ''сум'' с [[минало страдателно причастие]]: ''ѝмам |
* Времеви конструкции на ''ѝма'' и ''сум'' с [[минало страдателно причастие]]: ''ѝмам пѝшувано'' (написал съм), ''сум дòйден'' (дошъл съм) |
||
* Употреба на тройно показателно местоимение: ''той'', '' |
* Употреба на тройно показателно местоимение: ''той'', ''òвой'', ''òной'', както и на тройно членуване (''-от'', ''-ов'', ''-он''). |
||
* Ударение върху третата сричка. |
* Ударение върху третата сричка. |
||
| Ред 23: | Ред 22: | ||
* Вмъкване на [[съгласна]]та '''т''' в съчетания ''ср'': ''стрèбро'' (сребро), ''стрèда'' (среда) |
* Вмъкване на [[съгласна]]та '''т''' в съчетания ''ср'': ''стрèбро'' (сребро), ''стрèда'' (среда) |
||
* Вмъкване на съгласната '''д''' в съчетания ''зр'': ''здрел'' (зрял) |
* Вмъкване на съгласната '''д''' в съчетания ''зр'': ''здрел'' (зрял) |
||
* Изпускане на |
* Изпускане на '''в''' при съчетания: ''чоек'' (човек), ''тоàрено'' (товарено) |
||
* Глаголно окончание ''-м'' за 1 л. ед. ч. само в при глаголите от III [[спрежение]]. |
* Глаголно окончание ''-м'' за 1 л. ед. ч. само в при глаголите от III [[спрежение]]. |
||
* |
* Частица ''ке'' за образуване на [[бъдеще време]] (сравни с книжовното ''ще''). |
||
* Употреба на [[предлог]]а ''от'' за притежание. |
* Употреба на [[предлог]]а ''от'' за притежание. |
||
* Употреба на предлога ''на'' в конструкции за означаване на [[пряко допълнение]] при одушевени обекти: ''Го вѝкна на |
* Употреба на предлога ''на'' в конструкции за означаване на [[пряко допълнение]] при одушевени обекти: ''Го вѝкна на мòмчето''. |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 23:16, 20 февруари 2010
Стружкият говор, според представите на българската диалектология[1], е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори. Говори се в рамките на Република Македония - в град Струга и някои от околните му села.
Македонската диалектология разглежда стружкия говор като диалект на македонския език.
Характерни особености
Стружкият говор показва редица сходства с близкостоящите градски охридски и вевчанско-радожденски говор.[2]
- Сливане на две съседни гласни в една дълга гласна: глàа > глā (глава), змѝи > змӣ (змии).
- Преход в⇒й, когато е пред гласна: йàже (въже)
- Употреба на агломеративна форма при лични и роднински имена от м. р.: Го вѝде Стòйан (Видя Стоян).
- Окончание -ови, -ои за мн. ч. при едносрични съществителни от м. р.: лèбови, лèбои (хлябове)
- Глаголно окончание -т за 3 л. ед. ч. сег. вр.: ѝмат (има), нòсит (носи).
- Суфикс -в- при глаголи от типа: кỳпвит (купува), кàжвит (кажува).
- Времеви конструкции на ѝма и сум с минало страдателно причастие: ѝмам пѝшувано (написал съм), сум дòйден (дошъл съм)
- Употреба на тройно показателно местоимение: той, òвой, òной, както и на тройно членуване (-от, -ов, -он).
- Ударение върху третата сричка.
А се отличава от тях по следните характеристики:
- Праславянското *tj застъпено и като шт, и като шч: плèшти - плèшчи (плещи)
- Праславянското *dj застъпено и като жд, и като ждж: сàжди - сàжджи (сажди).
- Застъпник на стб. ѫ е гласната ъ: път пръ̀чка
- Групата ъл / лъ се представя само с ъл
- Вмъкване на съгласната т в съчетания ср: стрèбро (сребро), стрèда (среда)
- Вмъкване на съгласната д в съчетания зр: здрел (зрял)
- Изпускане на в при съчетания: чоек (човек), тоàрено (товарено)
- Глаголно окончание -м за 1 л. ед. ч. само в при глаголите от III спрежение.
- Частица ке за образуване на бъдеще време (сравни с книжовното ще).
- Употреба на предлога от за притежание.
- Употреба на предлога на в конструкции за означаване на пряко допълнение при одушевени обекти: Го вѝкна на мòмчето.
