Мария II (Португалия)

Мария II да Глория
кралица на Португалия
Лични данни
Управление	1826-1853
Родена	4 април 1819 Рио де Жанейро, Бразилия
Починала	15 ноември 1853 Лисабон, Португалия
Династия	Браганса
Баща	Педру IV
Майка	Мария-Леополдина Австрийска
Мария II да Глория в Общомедия

Мария II да Глория (4 април 1819 - 15 ноември 1853) е потомствена кралица на Португалия, управлявала от 1826 до 1853 г.

Мария да Глория е родена на 4 април 1819 в Рио де Жанейро, Бразилия като Мария да Глория Жуана Карлота Леополдина да Крус Франсишка Кшафер де Паула Исидора Мигела Габриела Рафаела Гонсага де Австрия е Браганса (Шаблон:Lang-pl. Тя е дъщеря на Педру IV, бъдещ крал на Португалия и император на Бразилия, и на съпругата му Мария-Леополдина Австрийска, дъщеря на император Франц II.

През 1826 г. умира дядото на Мария да Глория, крал Жуау VI Португалски, което предизвиква династична криза. Покойният крал има легитимен мъжки наследник - бащата на Мария Педру, който обаче през 1822 г. прокламирал независимостта на Бразилия от Лисабон и заел императорския й престол като император Педру I. Другият син на Жуау VI Мигел пък бил в Австрия след поредица от опити да свали баща си и да прекрати либералното му управление.

Преди смъртта си Жуау VI посочил любимата си дъщеря Исабела-Мария за регент на престола до завръщането на легитимния наследник на кралството. Кралят обаче пропуснал да посочи кой от синовете му е легитимният наследник на престола - либералният император на Бразилия Педру I или абсолютистки настроеният Мигел.

Мнозина смятали, че Педру I e законният наследник на португалският престол, но никой не искал Бразилия и Португалия отново да бъдат обединени по една корона. Малката европейска страна се намирала под Бразилско управление, когато двете страни били част от т.н Обединено кралство Португалия, Бразилия и Алгарве, основано от Жуау IV по време на престоя му в Рио де Жанейро от 1808 до 1820 г. Страхувайки се, че брат му Мигел е готов да се завърне в страната и да заеме престола, Педру се съгласява на взаимни отстъпки - Педру абдикирал от престола в полза на най-голямата си дъщеря Мария да Глория, която трябвало да се омъжи за чичо си Мигел, който трябвало да приеме либералната конституция на страната, да се закълне да я защитава и да се върне в Португалия, за да управлява като регент на Мария, докато тя навърши пълнолетие. Мигел приема предложеието на брат си, но след като се завърнал в Португалия, той детронирал Мария да Глория и се провъзгласил за крал, след което отмнил либералната конституция. По време на кървавия режим на Мигел II Мария да Глория е отведена в зад граница и прекарва известно време във Виена, Лондон и Париж.

През 1831 Педру I абдикира от бразилския престол в полза на сина си Педру II (по-малкия брат на Мария) и от базата си на Азорските острови нападнал брат си Мигел, принуждавайки го да абдикира през 1834 г. Така Мария да Глория е възстановена на престола в Лисабон, а бракът й е анулиран.

На 26 януари 1835 Мария да Глория се омъжва за лойхтенбергския херцог Август, внук на императрица Жозефина. Август обаче умира два месеца по-късно, на 28 март 1836 г.

На 1 януари 1836 г. Мария да Глория се омъжва за принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, който става неин съуправител. След раждането на първия им син през 1837 г. Фердинанд бил провъзгласен и за крал на Португалия като Фердинанд II.

На 16 май 1846 г. в Португалия избухва революция, която е потушена от роялистките сили на 22 февруари 1847 г., което е причина Португалия да се размине с Пролетта на народите от 1848 г. Управлението на Мария II да Глория остава в историята с усилията на кралското правителство за подобряването на общественото здравеопазване в Португалия, което целяло да пресече епидемията от холера, която вилнеела из страната. Освен това Мария II полага и усилия за подобряване на нивото на образовонието в страната.

След поредица от бременности и раждания Мария II да Глория получава предупреждение от кралските лекари за сериозните рискове за здравето й, до които може да доведе раждането на едно дете всяка година. Кралицата пренебрегва предупрежденията и умира през 1853 г. по време на раждането на дванадесетото си дете.

Потомци

• Педру V (1837-1861)
• Луиш I (1838-1889)
• Мария (1840 — 1840)
• Жуан Мария (1842 — 1861)
• Мария Анна (1843 — 1884)
• Антония Мария (1845 — 1913)
• Фернанду (1846 — 1861)
• Аугусту (1847 — 1889)
• Леополду (1849 — 1849)
• Мария Флория(1851 — 1851)
• син (1851)
• Евгения Мария (1853 — 1853)