Беседа:Дидие Дешан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
| Ред 6: | Ред 6: | ||
:::Да се обадя и аз по пътя си към франкофонството - френското "am" се предава с наше "ан". Между другото го учим, че където и да е в думата дифтонгът с носовката си седи на "н" (стига да няма някоя буква, която да се включи в дифтонга и да привлече някоя от участващите в него, разваляйки го) и очевидно ако не е в началото (при предаване имам предвид, за произношение ясно, че е на "н" по-скоро). Колкото до Шанз-Елизе, Юнуз е прав - заради гласната във втората дума се получава лиезон и се озвучава "з"-то от първата (иначе, както се знае, бидейки последна буква, не би трябвало да се произнесе).--[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] 09:00, 13 март 2010 (UTC) |
:::Да се обадя и аз по пътя си към франкофонството - френското "am" се предава с наше "ан". Между другото го учим, че където и да е в думата дифтонгът с носовката си седи на "н" (стига да няма някоя буква, която да се включи в дифтонга и да привлече някоя от участващите в него, разваляйки го) и очевидно ако не е в началото (при предаване имам предвид, за произношение ясно, че е на "н" по-скоро). Колкото до Шанз-Елизе, Юнуз е прав - заради гласната във втората дума се получава лиезон и се озвучава "з"-то от първата (иначе, както се знае, бидейки последна буква, не би трябвало да се произнесе).--[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] 09:00, 13 март 2010 (UTC) |
||
::::Прон, забележи, че в примерите Ambert и Dompierre носовата гласна е последвана от звуковете [{{IPA|b}}] или [{{IPA|p}}]. Спомням си, че веднъж (отдавна) бях чел, че носовите гласни се предават с гласна + <м> точно тогава, когато след тях стои някой от тези два звука, а иначе с гласна + <н>. Причината е появата на асимилация. В случая с полското име Zagłębie носовостта се губи дори на изходния език за сметка на звука [{{IPA|m}}] – произношението е [{{IPA|zaˈɡwɛmbʲɛ}}]. А относно френския, крайната съгласна на думата не се чете '''освен ако''' следващата дума не започва с гласна. Затова имаме [[Сен Дьони]], но [[Сент Етиен]]. --<span class="force-naked-links">[[Потребител:Cmrlbg|Cmrlbg]] [[Потребител беседа:Cmrlbg#top|(б)]]</span> 09:29, 13 март 2010 (UTC) |
::::Прон, забележи, че в примерите Ambert и Dompierre носовата гласна е последвана от звуковете [{{IPA|b}}] или [{{IPA|p}}]. Спомням си, че веднъж (отдавна) бях чел, че носовите гласни се предават с гласна + <м> точно тогава, когато след тях стои някой от тези два звука, а иначе с гласна + <н>. Причината е появата на асимилация. В случая с полското име Zagłębie носовостта се губи дори на изходния език за сметка на звука [{{IPA|m}}] – произношението е [{{IPA|zaˈɡwɛmbʲɛ}}]. А относно френския, крайната съгласна на думата не се чете '''освен ако''' следващата дума не започва с гласна. Затова имаме [[Сен Дьони]], но [[Сент Етиен]]. --<span class="force-naked-links">[[Потребител:Cmrlbg|Cmrlbg]] [[Потребител беседа:Cmrlbg#top|(б)]]</span> 09:29, 13 март 2010 (UTC) |
||
:::::Хм, за предаване не знам, но със сигурност началото на френското '''imp'''ossible се чете '''енп'''... - поне така твърдят в часовете по френски.--[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] 10:05, 13 март 2010 (UTC) |
|||
Версия от 10:05, 13 март 2010
За преместването
Относно: Прон (Беседа | приноси) м (13 341 байта) (премести „Дидие Дешан“ като „Дидие Дешам“: от френски "АM" се предава с наши "АМ"). Това не е вярно. Ще добавя "според мен", защото в момента нямам някакви авторитетни референции под ръка, но на френски не би имало никаква разлика между произнасянето на Deschamps и хипотетичните Deschan и дори Deschen. Лесна справка -- фамилията идва от същия корен като първата дума на fr:Champs-Élysées, което е ясно как се транскрибира на български. --Yunuz 18:44, 12 март 2010 (UTC) П.П. И това без да се впускаме в дебат кой вариант е "установен", "приет" и т.н.
- Ето правилото от У:Н6: 2. носовостта се отбелязва с "m" или "n" съгласно оригиналния правопис (Ambert - Амбер, Andance - Анданс, Dompierre - Домпиер, Donfront - Донфрон);. Шанз-Елизе е изключение от т. н. исторически утвърдени обекти, което у нас се утвърдило като Шанз от руски. Ако гледаме него трябва да стане Дешанз. В УН6 няма конкретно правило, което да казва, че съчетанието "mps" се предава като "Н" или "НЗ". Тъй като това е носовка без аналог в българския се гледа графемната близост на "М" с "М". IPA произношението му е deˈʃɑ̃, където виждаме, че за "М" има символ от нещо като "О" с кавички. Виждаме, че и в руската уики статията за него е Дешам. Прон 21:22, 12 март 2010 (UTC)
- Ето тук и произношение [1], където чуваме, че звукът е нещо като удължено "О", а след него неопределен звук от смесица на "М" и "Н".Прон 21:50, 12 март 2010 (UTC)
- Произношението ми е ясно, което е и причината да се намеся. Наредба 6 е пропуснала да отбележи, че това не важи, когато носовата съгласна е в края на думата. Търкуването ти за Шанз-Елизе не е много коректно. Тук има з само защото последващата дума започва с гласна, т.е. озвучаването на нямото s в случая е без отношение. А предаването на носовата съгласна с -н- в тази дума и във всички думи, където тя е в края им, е напълно според правилото, а не изключение. Потърси българска транскрипция на Les Temps Modernes, например. Или на героинята на Дюма Sophie Printemps. Или на всякаквите български бизнеси, които са решили да се кръстят с транскрибцията на френската дума за пролет. Няма "изключения". Това е правилото. Няма френска дума, в която носовата съгласна да е накрая, да се означава на френски с -m и да се транскрибира на български с -м. --Yunuz 08:38, 13 март 2010 (UTC)
- Да се обадя и аз по пътя си към франкофонството - френското "am" се предава с наше "ан". Между другото го учим, че където и да е в думата дифтонгът с носовката си седи на "н" (стига да няма някоя буква, която да се включи в дифтонга и да привлече някоя от участващите в него, разваляйки го) и очевидно ако не е в началото (при предаване имам предвид, за произношение ясно, че е на "н" по-скоро). Колкото до Шанз-Елизе, Юнуз е прав - заради гласната във втората дума се получава лиезон и се озвучава "з"-то от първата (иначе, както се знае, бидейки последна буква, не би трябвало да се произнесе).--Алиса Селезньова 09:00, 13 март 2010 (UTC)
- Прон, забележи, че в примерите Ambert и Dompierre носовата гласна е последвана от звуковете [b] или [p]. Спомням си, че веднъж (отдавна) бях чел, че носовите гласни се предават с гласна + <м> точно тогава, когато след тях стои някой от тези два звука, а иначе с гласна + <н>. Причината е появата на асимилация. В случая с полското име Zagłębie носовостта се губи дори на изходния език за сметка на звука [m] – произношението е [zaˈɡwɛmbʲɛ]. А относно френския, крайната съгласна на думата не се чете освен ако следващата дума не започва с гласна. Затова имаме Сен Дьони, но Сент Етиен. --Cmrlbg (б) 09:29, 13 март 2010 (UTC)
- Хм, за предаване не знам, но със сигурност началото на френското impossible се чете енп... - поне така твърдят в часовете по френски.--Алиса Селезньова 10:05, 13 март 2010 (UTC)
- Прон, забележи, че в примерите Ambert и Dompierre носовата гласна е последвана от звуковете [b] или [p]. Спомням си, че веднъж (отдавна) бях чел, че носовите гласни се предават с гласна + <м> точно тогава, когато след тях стои някой от тези два звука, а иначе с гласна + <н>. Причината е появата на асимилация. В случая с полското име Zagłębie носовостта се губи дори на изходния език за сметка на звука [m] – произношението е [zaˈɡwɛmbʲɛ]. А относно френския, крайната съгласна на думата не се чете освен ако следващата дума не започва с гласна. Затова имаме Сен Дьони, но Сент Етиен. --Cmrlbg (б) 09:29, 13 март 2010 (UTC)
- Да се обадя и аз по пътя си към франкофонството - френското "am" се предава с наше "ан". Между другото го учим, че където и да е в думата дифтонгът с носовката си седи на "н" (стига да няма някоя буква, която да се включи в дифтонга и да привлече някоя от участващите в него, разваляйки го) и очевидно ако не е в началото (при предаване имам предвид, за произношение ясно, че е на "н" по-скоро). Колкото до Шанз-Елизе, Юнуз е прав - заради гласната във втората дума се получава лиезон и се озвучава "з"-то от първата (иначе, както се знае, бидейки последна буква, не би трябвало да се произнесе).--Алиса Селезньова 09:00, 13 март 2010 (UTC)
- Произношението ми е ясно, което е и причината да се намеся. Наредба 6 е пропуснала да отбележи, че това не важи, когато носовата съгласна е в края на думата. Търкуването ти за Шанз-Елизе не е много коректно. Тук има з само защото последващата дума започва с гласна, т.е. озвучаването на нямото s в случая е без отношение. А предаването на носовата съгласна с -н- в тази дума и във всички думи, където тя е в края им, е напълно според правилото, а не изключение. Потърси българска транскрипция на Les Temps Modernes, например. Или на героинята на Дюма Sophie Printemps. Или на всякаквите български бизнеси, които са решили да се кръстят с транскрибцията на френската дума за пролет. Няма "изключения". Това е правилото. Няма френска дума, в която носовата съгласна да е накрая, да се означава на френски с -m и да се транскрибира на български с -м. --Yunuz 08:38, 13 март 2010 (UTC)