Скарлатина: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{медицинско опровержение}} |
{{медицинско опровержение}} |
||
'''Скарлатината''' е заболяване, засягащо най-вече [[дете|деца]] от 1- до 13 |
'''Скарлатината''' е заболяване, засягащо най-вече [[дете|деца]] от 1- до 13 |
||
-годишна възраст)(децата до 6 месечна възраст са предпазени от [[антитяло|антителата]], |
-годишна възраст)(децата до 6 месечна възраст са предпазени от [[антитяло|антителата]],), предимно в зимния период на годината. Причинители са [[бактерия|бактерии]] от рода на бета-хемолитичния стрептокок от група А, отделят [[токсин]]и и [[алерген]], който предизвиква късни усложнения. Заболяването се предава по въздушно-капков път, но е възможно заразяване чрез храна и замърсени предмети. Обикновено източник са болните от скарлатина, болни от стрептококови [[ангина|ангини]] и [[назофарингит]]и. [[Инкубация|Инкубационният]] период е кратък — от 2 до 7 дни. Тъй като заболяването е следствие от бактериална инфекция, след оздравяване не се придобива траен имунитет и е възможно да се срещат повторни заболявания. Контакт с оздравелия след карантинния период не е опасен. |
||
== Симптоми == |
== Симптоми == |
Версия от 12:05, 14 март 2010
Шаблон:Медицинско опровержение Скарлатината е заболяване, засягащо най-вече деца от 1- до 13 -годишна възраст)(децата до 6 месечна възраст са предпазени от антителата,), предимно в зимния период на годината. Причинители са бактерии от рода на бета-хемолитичния стрептокок от група А, отделят токсини и алерген, който предизвиква късни усложнения. Заболяването се предава по въздушно-капков път, но е възможно заразяване чрез храна и замърсени предмети. Обикновено източник са болните от скарлатина, болни от стрептококови ангини и назофарингити. Инкубационният период е кратък — от 2 до 7 дни. Тъй като заболяването е следствие от бактериална инфекция, след оздравяване не се придобива траен имунитет и е възможно да се срещат повторни заболявания. Контакт с оздравелия след карантинния период не е опасен.
Симптоми
- Повишена температура (около 39°С).
- Силна отпадналост, главоболие и повръщане.
- Силно зачервено и болезнено гърло; увеличени сливици, често покрити с гнойни налепи.
- Обрив под формата на дребни червени петънца; появява се в слабините, сгъвните повърхности на крайниците; разпространява се към гърдите, корема, шията, но не засяга лицето.
- Езикът е малиново-червен.
Особености
Характерно за скарлатината е последващото лющене на кожата, включително на дланите и ходилата. Заболяването често причинява усложнения: синуит, отит, лимфаденит, артрит, менингит, възпаление на средното ухо, засягане на сърцето, на ставите и др. Тежки усложнения, които се дължат на алергично-имунна реакция, са гломерулонефрит, ревматизъм и сериозно увреждане на бъбреците.
Лечение
Лечението се извършва с лекарски контрол, като за най-успешно приложим медикамент се счита пеницилинът и неговите препарати, при изява на алергия към тях се използва еритромицин, а при липса на ефект — цефалоспорини.
Усложнения
Ранни – пара- или ретрофарингеален абсцес, отит, мастоидит, синуит. Късни – възникват 7-10 дни след началото на болестта. Може да настъпи остър гломерулонефрит, миокардит или постскарлатинозен “ревматоид” (големите стави са оточни и болезнени).
Профилактика
Контактните деца се поставят под медицинско наблюдение за 10 дни. Шаблон:Здраве-мъниче