Тренчова махала (Мазарачево)

Трендафил Митов

Ленище е старото име на махалата. От 1940 г. до днес тя е известна като Тренчова махала, на името на Трендафил Митов, преселник от с. Зли Дол, Босилеградско. До 1938 г. там живеят 3 рода- семействата на Костадин Манов, на Мано и Давидко Христови и на Трендафил Митов. Мано и Давидко Христови и техните деца се преселват в Северна България, а Костадин Манов и синовете му Стефан и Владимир Костадинови в махала „Селото”, с. Мазарачево. С нотариален акт от 25 октомври 1938 г. Трендафил Митов изкупува имоти на Манови и Христови на стойност 20 000 лв. Мотивите за преселването на споменатите родове са недостига на вода на баира, както и отдалечеността му от селото- приблизително 5 км. Най-ранният фамилен извор свързан с Трендафил Митов от Босилеградския край е войнишка снимка от 26.02.1900 г. Тогава Босилеград е старо българско селище и въпреки сръбските претенции през 1905г. съставът на населението в Босилеградско е 99,5% - българи и 0,5% -други. На следващата година Трендафил се премества в село Мазарачево. За бягане през граница не може да се говори.

Войнишка снимка на Трендафил от босилеградския край 26 февруари 1900 г.

Какво тогава кара Трендафил Митов да се пресели в село Мазарачево? Може би кризата в България през 1899-1903 г. е повод. За кратко време се изреждат три правителства под покровителството на либералите. Държавната хазна е празна. Либералите взимат неизгоден заем от виенски банки, но и това не помага. Тогава решават през1900 г. да въведат натуралния десятък. Добрата реколта през 1900 г., излишъците от която селяните се надяват да продадат, се оказва, че трябва да се даде на държавата под форма на данък. Може би точно това отвращава Тренчо, който отказва да се занимава със земеделие и тръгва да си търси работа.По това време сиромашията в Кюстендилското Краище е голяма, работа не се намира, грамотността е рядко срещана.

Тук обаче се появява слухът, че Княжеството има намерение да прокара железопътна линия през Кюстендилско чак до Гюешево. Решен да не пропусне възможността по строежа на железницата, той решава да се засели в село Мазарачево. Решението му е изключително трудно, защото за пръв път той се отделя от род и семейство.Трендафил не предполага, че след 10-15 години политическите промени ще доведат, Босилеград да остане в границите на друга държава. Единствената му утеха в с. Мазарачево е че там има семейна позната – Злата Алексиева, която го приютява при себе си. Там той среща своята любов, която по ирония на съдбата се оказва дъщерята на хазяйката. Залюбват се със Стамена Алексова, сключват брак и той закупува от Злата Алексова малък имот в махалата „Ленище”. Сделката е сключена с Договор от 20.05.1904г, където Злата Алексова продава на Трендафил Митов „ … едноетажна къща за живеене със слама…”, 500 кв.м дворно място и една „… градина – бобарник …”, на стойност 700 лева. Като съседи в договора са споменати родовете Манови и Христови. От тук е началото на Тренчовия род, от тук Стамена и Трендафил започват да градят своя дом. Годината е 1906 и тя дава началото на прокарването на линията Кюстендил – Гюешево.

Договор от 20 май 1904 г.

Проектът за построяването и́ бива поет от командитното дружество „Иван Златин”, с участието на български и чуждестранни инженери. Самият проект открива множество работни места, едно от които заема Трендафил. За професията му не се знае с точност. По разкази на очевидци знаем се занимавал с взривове. Вероятно е бомбаджия и разчиства непроходимите места, където трябва да мине железницата.

На младото семейство се раждат две момчета – Стоичко и Асен. Трендафил работи неуморно тежката работа на жп линията , Стамена се грижи за децата и обработва имота. И тъй като една жена трудно би се справила с всичко това, след работа Тренчо впряга максимално силите си да и́ помага.

През 1910 г. жп линията Кюстендил-Гюешево е завършена и проектът е приключен. Малцина са тези, които съумяват да се реализират и запазят работните си места, като поддържащи линията- кантонери и др. Останал без работа, Трендафил залага надежда за препитание в имота си. Отглежда различни земеделски култури като жито, царевица, боб, лук, пипер, домати. Семейството започва да се занимава и със скотовъдство. Отглеждат овце, прасета, кокошки, развиват пчеларството, от което се надяват да изкарат някой лев. Парите са силно ограничени и никой не ги дава ей така. Работят неуморно от сутрин до вечер, заедно с невръстните си деца. Луксовете, които успяват да произведат, като например меда, маслото, се продават в града. Но тъй като имотът е малък, съответно реколтата също, а и пазарната конкуренция в града е голяма, Трендафил рядко търгува там. Малкото семейство преживява тежко двете български национални катастрофи, причинени в следствие на Балканските войни и Първата световна. Основната им прехрана е от малкото земя, която обработват. Търгуването става чрез бартер и пазарене с други хора. В местността „ Св.Петър” село Мазарачево ежегодно на Петровден се провежда селски събор. Семейството, което има в повече продукция, се старае да я продаде или замени с друга, която не успява да произведе.

Нотариален акт с който Трендафил закупува 16 недвижими имота на стойност 20 000 лв. в махалата "Ленище" от 25 октомври 1938 г.

Буден за времето си, Трендафил дава възможност синовете да завършат начално образование в Народното Първоначално Училище село Мазарачево .

С голяма тъга Трендафил приема решението на Ньойския договор на 27 ноември 1919 г. , с който България се задължава да прекрои границите в Западните покрайнини, с което засяга родовата история на Митови.

Наплашени от жестокото опожаряване на Босилеград на 15.05.1917 г. и решенията, взети в Ньой, много от челядта на стария Мито, бяга през граница. Тренчовите братя и сестри вероятно се разпръсват из цяла България, за което свидетелстват по късни писма-кореспонденции между братовчедите.

Къщата е малка и братята започват да се замислят за самостоятелен дом. Вместо, обаче, да отидат да живеят на друго място, двамата братя, подкрепени материално от баща им, започват да строят къщите си до бащиния имот. По този начин те обособяват бъдещата Тренчова махала.

На имота се засажда и отглежда всичко, което може. Максимата е, колкото повече, толкова повече. Отглеждат се от коне, юници за оран и превоз, до пчели за мед. Засаждат се от всякакви зеленчукови култури до тютюн и коноп. Опитният баща съветва по различни въпроси синовете си. Негово предложение е спечелените пари да не се пазят, а да се инвестират в имоти и най-вече в гори.

Библиография

Василев, А. Енциклопедичен речник Кюстендил А – Я, С., 1988.

Делев.П. История на България, 11 клас, С., 2001.

Димитров, Т. Босилеградският край в сръбската експанзия към българските земи до 1920 г. С., 1996.

Захариев, Й. Кюстендилското краища, К., 2001.

Митов, Я.Гордостта на Явор. Историята на Митовия род., К., 2008