Константин Иванов Робев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 7: Ред 7:
| роден-дата= [[1897]]
| роден-дата= [[1897]]
| роден-място=[[Битоля]], днес [[Република Македония]]
| роден-място=[[Битоля]], днес [[Република Македония]]
| починал-дата= [[1986]]
| починал-дата= [[февруари]] [[1977]]
| починал-място= ?
| починал-място= [[Скопие]], днес [[Република Македония]]
}}
}}


Ред 16: Ред 16:
Роден в известната възрожденска фамилия [[Робеви]], той завършва българско основно и средно образовение. Заминава да следва в [[Австрия]] и заедно със своя близък състудент [[Константин Чилов]] завършва медицина във [[Виенски университет| Виенския университет]] през [[1925]] година.
Роден в известната възрожденска фамилия [[Робеви]], той завършва българско основно и средно образовение. Заминава да следва в [[Австрия]] и заедно със своя близък състудент [[Константин Чилов]] завършва медицина във [[Виенски университет| Виенския университет]] през [[1925]] година.


Завръща се в родната [[Битоля]] и дълги години е общопрактикуващ частен лекар в града. В края на 1930-те години отговаря за здравеопазването в [[Мариово]].
Завръща се в родната [[Битоля]] и дълги години е общопрактикуващ частен лекар в града. В края на 1930-те години като срезки (околийски) лекар отговаря за здравеопазването в [[Мариово]].


Д-р Константин Робев е част от малобройния български интелектуален елит, запазен и през сръбското управление на [[Вардарска Македония]]. Според спомените на [[Михаил Огнянов]] интелектуалците от неговия кръг
Д-р Константин Робев е част от малобройния български интелектуален елит, запазен и през сръбското управление на [[Вардарска Македония]]. Според спомените на [[Михаил Огнянов]] интелектуалците от неговия кръг
Ред 22: Ред 22:
{{цитат|''С почит се отнасяха към героите на революционните борби, но смятаха, че политиката на [[Българска екзархия|Екзархията]] е правилната... За тях истинската българска институция, обединяваща целия български народ, бе Екзархията...''}}
{{цитат|''С почит се отнасяха към героите на революционните борби, но смятаха, че политиката на [[Българска екзархия|Екзархията]] е правилната... За тях истинската българска институция, обединяваща целия български народ, бе Екзархията...''}}


Активно се включва в българското управление на Вардарска Македония през [[1941]]- [[1944]] г. като заместник-директор на [[Битолска област]].
Активно се включва в българското управление на Вардарска Македония през [[1941]]- [[1944]] г. като заместник-кмет на Битоля, а по-късно и като заместник-директор на [[Битолска област]].
{{цитат|''Мотивите да приеме този пост бяха патриотични - българо-македонски. От една страна да подкрепи българската власт, а от друга да защитава интересите на местното население...''}}
{{цитат|''Мотивите да приеме този пост бяха патриотични - българо-македонски. От една страна да подкрепи българската власт, а от друга да защитава интересите на местното население...''}}


След налагането на властта на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]] д-р Константин Робев е арестуван. Осъден е през май [[1945]] г. на смърт, но присъдата не е изпълнена. Заменена е с доживотен затвор, от който излежава осем години, предимно в лечебницата на затвора в [[Идризово]]. След освобождаването му (ок. [[1953]] година) работи като лекар в [[Скопие]], включително известно време е управител на поликлиниката в квартала [[Гьорче Петров (квартал)|„Гьорче Петров“]].
При налагането на властта на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]] д-р Константин Робев е арестуван на 19 ноември 1944 г. Осъден е през май [[1945]] г. на смърт, но присъдата не е изпълнена. Заменена е с доживотен затвор, от който излежава осем години, предимно в лечебницата на затвора в [[Идризово]]. След освобождаването му на 18 ноември 1952 година работи като лекар в [[Скопие]], включително известно време е управител на поликлиниката в квартала [[Гьорче Петров (квартал)|„Гьорче Петров“]].


== Фамилия ==
== Фамилия ==


Д-р Константин (Кочо) Робев е син на Иван (1853-1908) и внук на д-р [[Константин А. Робев|Константин Ангелов Робев]] (1818-1900). Има трима братя - Димитър (1890-1907), Наум (1892-1917, загинал като български офицер) и Евтим (1883-1966) и две сестри - Олимпия (по мъж Баласчева, 1880-1936) и Мария (по мъж Търпенова). Оженва се около 1930 година за Вера Руменова-Робева, от която има две дъщери - Виктория (р. на 26.09.1932 г., по мъж Рамаданович) и Мимоза (р.1937 г.) и един син - Иван (р. 1942 г.).
Д-р Константин (Кочо) Робев е син на Иван (1853-1908) и внук на д-р [[Константин А. Робев|Константин Ангелов Робев]] (1818-1900). Има трима братя - Димитър (1890-1907), Наум (1892-1917, загинал като български офицер) и Евтим (1883-1966) и две сестри - Олимпия (по мъж Баласчева, 1880-1936) и Мария (по мъж Търпенова). Оженва се около 1930 година за Вера Стоянова-Робева, от която има две дъщери - Виктория (р. на 26.09.1932 г., по мъж Рамаданович) и Мимоза (р.1937 г.) и един син - Иван (р. 1942 г.).


= Източници =
= Източници =

Версия от 18:39, 19 март 2010

Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Робев.

Константин Ив. Робев
български лекар и общественик
Роден
Починал

Учил въвВиенски университет

Константин (Кочо) Иванов Робев (понякога фамилията е назовавана и като Робе) е български лекар и общественик от ХХ век.

Биография

Роден в известната възрожденска фамилия Робеви, той завършва българско основно и средно образовение. Заминава да следва в Австрия и заедно със своя близък състудент Константин Чилов завършва медицина във Виенския университет през 1925 година.

Завръща се в родната Битоля и дълги години е общопрактикуващ частен лекар в града. В края на 1930-те години като срезки (околийски) лекар отговаря за здравеопазването в Мариово.

Д-р Константин Робев е част от малобройния български интелектуален елит, запазен и през сръбското управление на Вардарска Македония. Според спомените на Михаил Огнянов интелектуалците от неговия кръг

С почит се отнасяха към героите на революционните борби, но смятаха, че политиката на Екзархията е правилната... За тях истинската българска институция, обединяваща целия български народ, бе Екзархията...

Активно се включва в българското управление на Вардарска Македония през 1941- 1944 г. като заместник-кмет на Битоля, а по-късно и като заместник-директор на Битолска област.

Мотивите да приеме този пост бяха патриотични - българо-македонски. От една страна да подкрепи българската власт, а от друга да защитава интересите на местното население...

При налагането на властта на Титова Югославия д-р Константин Робев е арестуван на 19 ноември 1944 г. Осъден е през май 1945 г. на смърт, но присъдата не е изпълнена. Заменена е с доживотен затвор, от който излежава осем години, предимно в лечебницата на затвора в Идризово. След освобождаването му на 18 ноември 1952 година работи като лекар в Скопие, включително известно време е управител на поликлиниката в квартала „Гьорче Петров“.

Фамилия

Д-р Константин (Кочо) Робев е син на Иван (1853-1908) и внук на д-р Константин Ангелов Робев (1818-1900). Има трима братя - Димитър (1890-1907), Наум (1892-1917, загинал като български офицер) и Евтим (1883-1966) и две сестри - Олимпия (по мъж Баласчева, 1880-1936) и Мария (по мъж Търпенова). Оженва се около 1930 година за Вера Стоянова-Робева, от която има две дъщери - Виктория (р. на 26.09.1932 г., по мъж Рамаданович) и Мимоза (р.1937 г.) и един син - Иван (р. 1942 г.).

Източници