Никита Хониат

Никита Хониат
византийски историк
Роден	средата на 12 век град Хон, Мала Азия
Починал	1215-1217 г. Никея
Религия	православие
Семейство
Братя/сестри	Михаил Хониат

Никита Хониат (на гръцки Νικήτας Χωνιάτης) е византийски историк и висш държавен служител от втората половина на 12 век. Автор е на "История" на Византия, обхващаща периода 1118-1206 г. Неговото съчинение е важен исторически извор и за историята на средновековна България. Хониат е пряк свидетел и участник в някои от описваните събития.

Истинското му име е Никита Акоминат. Роден е в град Хон (оттук и Хониат) в Мала Азия около средата на 12 век. Получава добро образование в Константинопол и става чиновник при двора на императорите Мануил I Комнин и Алексий II Комнин. Прави успешна кариера при Исак II Ангел, в чиито походи срещу Петър и Асен участва. Заема постовете: велик логотет и началник на царските спални. В 1187 г. е градоначалник на Филипопол (Пловдив). Около 1204 г. е сенатор в Константинопол. Когато византийската столица пада в ръцете на кръстоносците, Хониат бяга в Никея, губейки цялото си имущество. Служи при никейския император Теодор I Ласкарис. Тук завършва своята "История". Умира около 1215-1217 г.

Никита Хониат е автор и на реторически произведения и писма. Сред тях е "Реч, съставена за прочитане пред кир Теодор Ласкарис..." написана в края на 1206 г. В нея под името Йоан Мизийски е упоменат цар Калоян.

В романа на Умберто Еко "Баудолино" (2000 г.) един от персонажите е Никита Хониат, представен като доверен приятел на главния герой.

Външни препратки

• Новелата за лакомия логотет у Никита Хониат - Снежана Ракова, Интердисциплинарна научна конференция Просветеният смях (2-3 април 2004)
• Из "Балдолино" на Умберто Еко