Европейски съюз: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 101: Ред 101:
Европейският съюз е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го национални държави в рамките на предоставените му от последните компетенци. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в сила от 1 декември 2009 г.
Европейският съюз е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го национални държави в рамките на предоставените му от последните компетенци. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в сила от 1 декември 2009 г.


Европейският съюз е междунардона организация без аналог (''sui generis''). Държавите-членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително и такива в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена '''изключителната''' компетентност да приема правнообвързващи актове и държавите-членки нямат повече правото да приемат свои актове в тези области. В други области ЕС притежава '''споделена с държавите-членки компетентност'''. В тези области на споделена компетентност държавите-членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.
Европейският съюз е междунардона организация без аналог (''sui generis''). Държавите-членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително и такива в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена '''изключителната компетентност''' да приема правнообвързващи актове и държавите-членки нямат повече правото да приемат свои актове в тези области. В други области ЕС притежава '''споделена с държавите-членки компетентност'''. В тези области на споделена компетентност държавите-членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.


Функционирането на ЕС се осъществява основно от неговите институции, някои от които са наднационални, а други междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е [[Европейската комисия]], която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите-членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от [[Европейски парламент|Европейския парламент]] (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на ЕС (състоящ се от по един представител на всяка държава-членка на ниво министър). На свой ред, съдебният контрол се осъществява от [[Съд на Европейския съюз|Съда на Европейския съюз]] (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава-членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава-членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд създаден до момента е Съда на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна, Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите-членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.
Функционирането на ЕС се осъществява основно от неговите институции, някои от които са наднационални, а други междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е [[Европейската комисия]], която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите-членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от [[Европейски парламент|Европейския парламент]] (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на ЕС (състоящ се от по един представител на всяка държава-членка на ниво министър). На свой ред, съдебният контрол се осъществява от [[Съд на Европейския съюз|Съда на Европейския съюз]] (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава-членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава-членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд създаден до момента е Съда на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна, Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите-членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.

Версия от 03:01, 22 март 2010

Европейски съюз

Знаме на Европейския съюз
Знаме на Европейския съюз

Мото: In varietate concordia (лат)
(Обединен в многообразието)[1]
Химн: Ода на радостта - Бетховен
Политически центрове Брюксел
Люксембург
Страсбург
Официални езици 23 английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, холандски, чешки, шведски
Официални азбуки латиница, кирилица, гръцка азбука
Работни езици английски, френски, немски
Тип управление Sui generis
Изпълнителна власт
- Европейски съвет
- Съвет на Европейския съюз
- Европейска комисия
Жозе Мануел Дурау Барозу
Председателство Испания

януари-юни 2010
Законодателство
- Съвет на Европейския съюз
- Европейски парламент
(Президентство 1 юли - 31 декември 2007)
Португалия
Йежи Бузек
Съдебна система
- Първоинстанционен съд
- Съд на Европейските общности
(Президентство)
Василиос Скурис
Бо Вестердорф
Формиране
Като ЕИО
 - Подписан
 - Влязъл в сила

Като ЕС
 - Подписан
 - Влязал в сила


Договор от Рим
 - 25 март 1957
 - 1 януари 1958

Договор от Маастрихт
 - 7 февруари 1992
 - 1 ноември 1993

Площ
 - Общо
7-ма по площ
4 325 675 км²
Население
 - Общо (2005)
 - Гъстота
3-та по население
496 500 000
115 души/км²
БВП (2005)
 - Общо (PPP)
 - На жител(PPP)

$14 трилиона
$28 213
Парични единици

Евро (EUR, €)
Други парични единици:
Британски паунд (GBP, £),
Български лев (BGN, лв),
Датска крона (DKK, kr),
Естонска крона (EEK, kr),
Латвийски лат (LVL, Ls),
Литовски литас (LTL, Lt),
Полска злота (PLN, zł),
Румънска лея (RON), lei),
Унгарски форинт (HUF, Ft),
Чешка крона (CZK, Kč),
Шведска крона (SEK, kr)

Часови зони UTC 0 до +2

UTC +1 до +3 (лятно време)

Интернет домейн .eu
Телефонни кодове Не са стандартизирани
Портал на ЕС http://europa.eu/

Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е политически и икономически съюз между 27 европейски държави.

Европейският съюз е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го национални държави в рамките на предоставените му от последните компетенци. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в сила от 1 декември 2009 г.

Европейският съюз е междунардона организация без аналог (sui generis). Държавите-членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително и такива в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната компетентност да приема правнообвързващи актове и държавите-членки нямат повече правото да приемат свои актове в тези области. В други области ЕС притежава споделена с държавите-членки компетентност. В тези области на споделена компетентност държавите-членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.

Функционирането на ЕС се осъществява основно от неговите институции, някои от които са наднационални, а други междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е Европейската комисия, която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите-членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от Европейския парламент (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на ЕС (състоящ се от по един представител на всяка държава-членка на ниво министър). На свой ред, съдебният контрол се осъществява от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава-членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава-членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд създаден до момента е Съда на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна, Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите-членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.

С население от 500 милиона души ЕС създава приблизително 30% (US$18,4 трилиона през 2008 г.) от номиналния брутен световен продукт.

Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на лица, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на търговията, земеделието, риболова, околата среда, защита на потребителите, транспорта, енргетиката и др. ЕС има изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарстовото и др.

В икономически план със своето население от 500 милиона души през 2008 г. ЕС е създал приблизително 30% от номиналния брутен световен продукт.


История

Разширение на ЕС

Постоянните опити за обединение на различните европейски народи предхождат самите държави. Преди 3 000 години със силата на меча над Европа властват келтите, а след тях и римляните. Империята на Карл Велики и Свещената Римска империя в продължение на стотици години обединяват под слаб контрол големи области от континента. В по-ново време митническият съюз на териториите под Наполеонова власт в началото на 19-ти век и инвазията на нацистка Германия през 40-те години на 20 век са примери за мимолетно обединение на значителни части от Европа.

Като се има предвид многообразието от езици и култури на Стария континент, опитите за обединение обикновено били насилствени. Едно от първите предложения за мирно съюзяване на равноправни европейските държави е направено от Виктор Юго през 1851. Катастрофалната за континента Първа световна война е последвана от Втора световна война, която оставя след себе си Европа в разруха. Твърдо решени завинаги да премахнат възможността за възникване на война на континента и в опит да възстановят Европа, редица европейски политици възприемат идеята за наднационален съюз. Идеята за формирането на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС) е на работника във френското външно министерство Жан Моне. Министърът на външните работи на Франция Робер Шуман представя тази идея на 9 май 1950 (това е и причината този ден да се чества като Ден на Европа). Първоначалната идея на политиците, основали ЕОВС, е да гарантират контрола на военната промишленост в Европа, а въглищата и стоманата са главни суровини за военния отрасъл. ЕОВС включва Западна Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс. Общността се създава с подписването на Договора от Париж през април 1951, а влиза в сила през юли 1952.

Впоследствие общността се разраства със създаването на нови две общности - Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Създадени са с Договорите от Рим от 1957, влезли в сила на 1 януари 1958 г. С договора от Маастрихт от 1992 г. официално е създаден Европейският съюз (ЕС). При учредяването си Европейският съюз се основава на вече съществуващите Европейски общности:Европейска икономическа общност, преименувана с Договора от Маастрихт на Европейска общност, и на Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Основни цели на Договора за Европейския съюз (в сила до 31.11.2009 г.) са насърчаването на балансирания и устойчив икономически и социален прогрес, постигане на висока степен на заетост, в частност посредством създаване на територия без вътрешни граници, укрепване на социално-икономическото единство и посредством създаването на икономически и паричен съюз и в последствие на единна валута еврото, осъществяване на обща външна политика и политика на сигурност, въвеждането на гражданство на Съюза, създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което се осигурява свободното движение на лица, обвързано с прилагането на подходящи мерки за контрол на външните граници, предоставянето на убежище, имиграцията, както и превенцията и борбата с престъпността. Съществуващата до този момент Европейска икономическа общност, преименувана с Договора от Маастрихт на "Европейска общност", е възприета като „първи стълб“ на новосъздадената храмова структура (по подобие на гръцки храм) с три стълба.

На 1.12.2009 г. влиза в сила Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г., по силата на който Европейският съюз става правоприемник на Европейската общност. Този договор бележи един нов етап в процеса на развитие на европейската интеграция.


Статут на ЕС до влизането в сила на Договора от Лисабон

За да обяснят припокриването на организациите на Европейските общности с Европейския съюз, сред европейските политици и в литературата се е наложило понятието „храмова структура на Европейския съюз“, която си служи с модела на гръцки храм с три стълба, обединени под общ покрив. Съгласно този модел Европейските общности са първият стълб от тази храмова стуктура. Вторият и третият стълб представляват форми на междудържавно сътрудничество, предвидени в Договора от Маастрихт, а именно "Обща политика в областта на външните работи и сигурността" (дял V от ДЕС) и "Полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни дела" (дял VI от ДЕС). Всички те са обединени под този общ „покрив“, въплътен в целите и принципите на Съюза (общите разпоредби на ДЕС). Наред с това, трите стълба на Съюза се ползват от обща институционална рамка. „Базата“ на този храм се състои от общите и заключителни разпоредби на Договора, отнасящи се до влизането му в сила, времевия и териториален обхват на неговото действие (Договора за Европейски Съюз е безсрочен), възможността за изменението му и условията за присъединяване на нови страни към него. Към тази база се отнася и т.нар. „засилено сътрудничество“, предвидено както в разпоредбите на ДЕС за втори и трети стълб, така и в разпоредбите на Договора за създаване на Европейска Общност (ДЕО).

Въпреки че Европейският съюз и Европейските общности често се възприемат като едно и също нещо, към момента на своето учредяване до влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският съюз съвсем не е правоприемник на Европейските общности и техния наднационален характер. За разлика от тях, съгласно Договора от Маастрихт Европейският съюз не е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го национални държави. Новите форми на сътрудничество, които Договорът за Европейския съюз предвижда да се осъществят извън рамките на Европейските общности, имат подчертан междуправителствен характер.

От друга страна, всяка една от Европейските общности е самостоятелно юридическо лице и може да влиза в договорни отношения с трети страни и други международни организации. Правомощията на общностите произтичат от международните договори, с които са създадени. Те са „предоставени“ от страните-членки. Това позволява да се твърди, че страните-членки на ЕС са прехвърлили част от своя суверенитет и че ЕС започва да наподобява федерация или конфедерация. Все пак, от правна гледна точка, Европейският съюз не разполага с правомощия да изземва допълнителна власт от държавите членки без предварително предоговаряне на подписаните споразумения. Липсата на „правомощия да създава правомощия“, което се счита за същностната характеристика на една държава, е сериозен аргумент срещу това на Европейския съюз да се гледа като на държава.

Същевременно да се нарече Европейският съюз обикновена международна организация не би било точно, особено по отношение на „първия стълб“ на Съюза - Европейските общности, който има наднационален характер.

За дефинирането на юридическия статут на европейското обединение огромна роля играе Съдът на Европейските общности (понастоящем Съд на Европейския съюз). В прословутото си решение по делото Ван Генд ен Лос 27/72 съдът определя общността като нов правов ред, различен от международният, който предоставя права и задължения не само за държавите членуващи в него, но също така и за техните граждани, физически и юридически лица. Това първо и основополагащо за определянето на характера на Общностите решение създава представата за Европейското обединение като „sui generis“ (уникално). Днес, когато процесът на „конституционализиране“ на Европейския съюз е далеч по-напреднал, се налага новото понятие за Европейския съюз като „полития от държави и народи“.

На 13 октомври 2004 европейските лидери подписват договор за Европейска конституция. До този момент тя е ратифицирана от 13 страни-членки. Но след нейното отхвърляне на последователни референдуми във Франция и Холандия през пролетта на 2005 проектът е замразен. Основна последица от влизането в сила на този договор трябваше да бъде премахването на храмовата структура на Съюза, поради предвиденото обединяване на Общностите и Съюза в едно единствено юридическо лице. По време на тържественото честване в Берлин на 50-годишнината на ЕС неговите ръководители и представителите на страните-членки приемат декларация, с която определят срок до 2009 г. за изработване на нов договор след провала на европейската конституция.


Държави-членки и кандидатки

Настоящи държави-членки

В момента Европейският съюз има 27 държави-членки. ЕС се простира на площ от 4 325 675 км² и има над 490 милиона граждани. Ако Европейският съюз беше държава, то той би бил седмата по територия (след Русия, Канада, Китай, Бразилия, САЩ и Австралия) и третата по население (след Китай и Индия) страна в света.

Карта на ЕС и страни кандидатки

От основаването на ЕС от 6 държави през 1952 до този момент 21 други страни са се присъединили към съюза:

Година Държава
1957 Белгия, Франция, Западна Германия, Италия, Люксембург, Холандия (основателки)
1973 Дания, Ирландия, Обединено Кралство
1981 Гърция
1986 Португалия, Испания
1990 Източна Германия се обединява със Западна Германия и става част от ЕС
1995 Австрия, Финландия, Швеция
2004 Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия
2007 България, Румъния

Бележка:

  • Алжир получава независимост от Франция през 1962 г. и напуска Европейската общност.
  • Гренландия получава право на самоуправление от Дания през 1979 и напуска Европейската общност през 1985 след проведен референдум.

Специални територии на Европейския съюз

Някои части на територията на страните-членки на Европейския съюз поради своята географска отдалеченост или специално разположение, също така и някои от владенията на страните-членки имат специален статус по отношение прилагането правните норми на ЕС.

Виж подробно: Специални територии на Европейския съюз.

Преговаряни разширения

В Момента има три държави които са получили статуса на официална страна кандидатка за членство в ЕС. Това са:

  • Хърватия - Започва преговорния процес за присъединяване към ЕС през октомври 2005. Стреми се да се присъедини към ЕС до 2014.
  • Република Македония - статус признат от 17 декември 2005, под името Бивша Югославска Република Македония, но все още не започнала присъединителния процес.
  • Турция - Опитите да се присъедини към съюза датират още от Анкарската спогодба от 1963, но Турция започна реални разговори по откриване на преговорния процес на 3 октомври 2005. Този процес е отворен, т.е. водят се проговори без да е дадена ясната перспектива за членство в съюза. След тази първа фаза трябва да започне и същинските преговори за членство. Повечето анализатори считат, че до присъединяването на Турция към Европейския съюз ще мине поне едно десетилетие. В същото време тя е изправена пред опозицията на голям брой страни членки (най-вече на Франция и Германия), които смятат, че мястото на тази многомилионна мюсюлманска държава не е в Европейския съюз.

Както държавите получили статуса на официална страна кандидатка, така и всички потенциални държави-членки трябва да изпълнят Копенхагенските критерии.

Потенциални разширения

През 2003 година ЕС взема на срещата на високо равнище в Солун решението за европейска перспектива на всички западно-балкански държави, като едно евентуално приемане зависи от самите потенциални кандидатки, както и от изпълнението и прилагането на копенхагенските критерии.

Държавите които имат потвърдена европейска перспектива са: Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Косово.

Институции на Европейския съюз

Основни институции на ЕС

В рамките на Европейския съюз функционират четири институции, които имат обща компетентност и вземат общозадължителни решения:

Органи на ЕС

Финансови органи

Консултативни органи

Децентрализирани агенции

За тясно дефинирани научни, технически и управленчески задачи отговарят множество специализирани агенции, създадени от Европейския съюз или от Европейската общност

Седалище на европейските институции

ЕС няма официална столица. Институциите на съюза се намират в няколко града:

Икономика

От своето създаване ЕС предлага единен икономически пазар на територията на своите страни-членки. Към настоящия момент 16 страни, които са членки на еврозоната, използват единна валута. Европейският пазар, като единна икономика, създава през 2008 г. Брутен вътрешен продукт (БВП) от около $18,39 трилиона, което е над 22% от световния икономически продукт. ЕС е най-големият износител на стоки,[5] вторият най-голям вносител[6] и най-големият търговски партньор за някои големи страни като Индия и Китай.[7] ЕС осигурява и икономическа помощ на изоставащите страни в ЕС като така се стимулира икономиката. За България в момента са отделени милиони евро по земеделските и структурните еврофондове.

170 от 500-те най-големи в света компании (по Форчън Глобал 500) са с главни седалища в ЕС.[8] През май 2007 безработицата в ЕС се запазва 7%, докато инвестициите са 21,4% от БВП, а инфлацията 2,2%. Съществува голяма разлика в годишния доход на глава от населението на отделните страни-членки, която варира от US$7 000 до US$69000.[9]

Единен пазар

Две от първоначалните цели на Европейската икономическа общност са създаване на общ пазар, наречен впоследствие единен пазар и създаване на митнически съюз между страните членки. Единният пазар включва включва: свободно движение на стоки, капитал, хора и услуги на територията на ЕС, а митническия съюз: създаването на обща митническа тарифа, приложима за стоки на страни, извън общността. След като стоките се допуснат на европейския пазар, те не могат да бъдат обект на митнически тарифи, дискриминационни такси или квоти за внос, докато пътуват между държавите. Страните, които не членуват в ЕС, като Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария участват на единния пазар, но не и в митническия съюз. Около половината от търговията в ЕС е хармонизирана със законодателството на ЕС.

БВП (PPP) на жител 2006, показващ държавите над и под средното равнище за ЕС
Държави членки БВП (PPP)
милиони
инт.долари
БВП (PPP)
на жител
инт.долари
БВП (номинален)
на жител
инт.долари
 Европейски Съюз 14 712 369 27 894 30 937
Люксембург Люксембург 35 194 76 025 91 927
Ирландия Ирландия 191 694 45 135 57 163
Дания Дания 203 502 37 399 54 474
Австрия Австрия 298 683 36 189 41 266
Финландия Финландия 179 141 34 162 41 542
Белгия Белгия 353 326 33 908 39 331
Холандия Холандия 549 674 33 079 42 763
Великобритания Великобритания 2 004 461 32 949 41 960
Германия Германия 2 698 694 32 684 36 779
Швеция Швеция 296 715 32 548 44 454
Франция Франция 1 988 171 31 377 37 417
Италия Италия 1 791 006 30 383 33 078
Испания Испания 1 203 404 28 810 31 727
Гърция Гърция 274 493 24 733 24 030
Словения Словения 49 062 24 459 18 346
Кипър Кипър 19 692 23 419 22 046
Малта Малта 8 447 21 081 14 598
Португалия Португалия 217 892 20 673 19 288
Чехия Чехия 210 418 20 539 15 186
Естония Естония 25 796 19 243 12 933
Унгария Унгария 190 343 18 922 10 914
Словакия Словакия 101 220 18 705 11 307
Литва Литва 53 400 15 700 8 010
Полша Полша 547 000 14 300 7 940
Латвия Латвия 32 700 14 200 7 630
България България 90 758 11 500 4 075
Румъния Румъния 218 926 10 152 6 338
Страни кандидатки:
Турция Турция 653 298 8 839 5 417
Хърватска Хърватия 61 804 13 923 10 559
Република Македония Република Македония 17 902 8 738 3 040
Потенциални кандидати:
Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина 25 505 6 884 2 774
Албания Албания 18 329 6 259 3 175
Сърбия Сърбия 47 770 6 112 3 700
Черна гора Черна гора 2 412 3 800 1 784

Население

Население на 5-те най-големи градове в ЕС
Град Население
(2006)
Плътност
/km²
(население)
Метрополис
(2005)
Лондон 7 556 900 4 761 13 945 000
Берлин 3 429 900 3 845 5 000 000
Мадрид 3 213 721 5 293 7 061 748
Рим 2 726 539 2 118 3 700 000
Париж 2 188 500 24 948 12 672 000

Виж още: Списък на градовете в ЕС по население

Населението на 27-те държави-членки на ЕС наброява около 499 628 529 души към януари 2009.

Населението на съюза представлява 7.3% от това на целия свят, въпреки това то се побира на едва 3% от световната суша. ЕС е един от най-гъсто населените райони в света със своите 114 д/km². Около 80% живеят в градове, а една трета в градове с над 1 млн. население. Тук се намират 16 града с население над един милион. В ЕС има най-много глобални градове, отколкото във всеки друг регион.

Официални езици

В Европейския съюз са приети 23 официални езици, наричани още "работни"[10]. Те са (по азбучен ред, изписвани на латиница): български, чешки, датски, немски, английски, естонски, финландски, ирландски, френски, гръцки, унгарски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, полски, португалски, словашки, словенски, испански, шведски, холандски и румънски. Важните документи, като законодателството, се превеждат на всички официални езици. Европейският парламент осигурява превод на всички езици на всичките документи по време на своите пленарни заседания.[11] Не всички документи, издавани от ЕС обаче се превеждат на всичките 23 езици. Институциите на ЕС имат правото да избират за вътрешни цели, свои собствени езикови разпоредби. Например, Европейската комисия използва за работни при вътрешната си дейност три езика — английски, немски и френски. Другите езици ЕК използва само при нужда да информира и комуникира със съответната страна.

Религия

Процент европейци, вярващи в Бог (по резултати от допитването от 2005 г.)

По данни на официалното допитване от 2005 г., 52 % от населението на ЕС вярват в съществуването на Бог, 27 % допускат съществуването на свърхестествена „духовна жизнена сила“, а 18 % не вярват в Бога.[12]

Източници

  1. Символите на ЕС > Обединен в многообразието
  2. Лисабонският договор променя предишното наименовеание Съд на Европейските общности на Съд на Европейския съюз
  3. Получава статут на институция на ЕС с Лисабонския договор.
  4. Получава статут на институция на ЕС с Лисабонския договор.
  5. Rank Order - Exports // The World Factbook. Central Intelligence Agency. Посетен на 21 August 2007.
  6. Rank Order - Imports // The World Factbook. Central Intelligence Agency. Посетен на 21 August 2007.
  7. China now EU's biggest import market // People's Daily Online, 31 January 2007. Посетен на 22 July 2007.
  8. Fortune Global 500: Countries // CNN, 23 July 2007. Посетен на 24 August 2007.
  9. European Union // World Factbook. Central Intelligence Agency. Посетен на 13 March 2009.
  10. http://europa.eu/languages/bg/document/59#1
  11. EuroparlTV, официалната уебтелевизия на Европейския парламент, е на разположение на всички официални езици
  12. Social values, Science and Technology. Directorate General Research, European Union, 2005. с. pp 7–11.

Външни препратки

Официални:

Справочни:

Шаблон:Г-8

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA

Шаблон:Link FA