Отрантски проток

Отрантския пролив

Отрантският проток, наричан още и само Отранто, е проток разделящ Адриатическо от Йонийско море в Средиземно море. Носи името си от едноименния италиански град в Апулия. Намира се между Южна Албания и Апулия в Италия. Дължината в най-тясната му част е 75 km, а максималната дълбочина - 850 m.

Още от античността значението на пролива е стратегическо и ключово. Рим след завоюване на италийските провинции, насочва своята външнополитическа експанзия към Древна Македония и Древна Гърция на Балканите. За целта римските военни пътища Виа Апиа и Виа Егнация се свързват посредством протока между Бриндизи и Драч, което предоставя възможност за нахлуване и колонизиране на Балканите, а чрез тях и на Мала Азия и Леванта от римляните.

Въпреки политическите промени настъпили от античността, през средновековието протока никога не губи стратегическото си значение. Достъпността му е от ключово значение за морското господство на Венецианската република, търговията на Дубровнишката република, както и на останалите градове-държави разположени по адриатическото крайбрежие.

През късното средновековие част от участниците в първите кръстоносни походи преминават през протока. През 14 век в пролива се подвизават известните братя-пирати от български произход Марин и Хайко, родом от Епир.

По време на Първата световна война, военноморските сили на Антантата успяват да установят контрол над пролива с което блокират действията в Средиземно море на Австро-унгарския флот, командван от адмирал Хорти.

По време на комунистическия режим на Енвер Ходжа в Албания, както и след настъпилите демократични промени в страната през 90-те години на 20 век, не са редки случаите когато албанци на импровизирани морски съдове преминават протока, и и се установяват като нелегални емигранти в Южна Италия, където броя на албанците не е малък.

Вижте също

• Адриатическо море
• Йонийско море
• Средиземно море