Врачански говор

Врачанският говор е български диалект, говорен в района на град Враца. На запад той граничи с преходния белоградчишки говор, на изток с белослатинско-плевенския, на югоизток с ботевградския говор, а на юг със софийския. По своите особености този говор представя преход между софийския, ботевградския и говорите в Дунавската равнина.

Характерни особености

• Гласна a вместо стб. ѫ, ъ и ь: зап, кàшта, мàш, рàка, дàска, сан, лàскаф, тàнак.
• Членна форма за мъжки род единствено число -о: гърбò, носò, стòло, човèко, ден’ò, кòн’о, крàйо, добрѝйо, млàдийо.
• Местоименна форма на личното местоимение за дателен падеж множествено число мг’и вместо им: нèма мг’и нѝшто, дàйте мг’и. Тя е получена от сливане на формите им и г’и. (Биийте им'ги от далеко, оти вратаро им'ги а слаб, а топката им'ги а мека, и тереня им'ги а крив.)
• Лично местоимение за 3 лице он, уна, уно, уни, като гломеративната падежна форма за мн. число е них, a не тех.
• Лично местоимение за 1 лице язе/я
• Лично местоимение за 2 лице ед.ч.- тизе, мн.ч - ния
• Поставяне на глагола на последно място при кълнене: "Ох, да ти майкята е**"

Източници

• Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002.