Захарий Княжески: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:06, 28 март 2010

Захари Княжески е възрожденски деец.

Биография

Захари Княжески е псевдоним на Жеко Петров Русев. Роден през 1810 г. в село Княжевско община Опан, област Стара Загора.

Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи във Взаимното училище в Габрово при Неофит Рилски.

През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. в Търново.

Завършва образованието в Семинарията в Одеса,Русия /1839-1845/. През периода развива сред българите активна патриотична дейност.

Заслуги

Между 1845-1847 събира от различни институции и учреждения в Русия и изпраща в България книги, учебни помагала и печатарска машина. Издейства стипендии за българските младежи и девойки, за да учат в Русия. Сам завежда С. Милкова и Анастасия Тошева в Русия.

Захари Княжески подарява на манастира в Мъглиж цял товар книги, донесени от Русия, създавайки първата в България обществена библиотека. Книгите са били докарани с десет каруци, теглени от волове, пакетирани в 40 сандъка.

От 1847 г. постъпва учител в Стара Загора.

Пише книжки по земеделски и други въпроси. Организира курсове по бубарство. Ратува за земеделска просвета на населението.

През 1869 г. постъпва на служба в Руско вицеконсулство в Търново, а след неговото преместване в Русе, се премества и Захари Княжески.

Трудове

"Корена на пиянството и каква полза принася на ония, що пият много" - 1842г;
"Вхождане в историята на българските славяне" - 1847 г. на руски език;
"Практическо ръководство по шелководство" - 1859;
Има заслуги за българския фолклор - записва народни песни, които П. А. Безсонов включва в сборника "Български песни" на руски език от 1855 г.
Публикува на руски език етнографски статии "Обичаи на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребения." 1846 г.;
Български вярвания 1846 г.;

Източници

Койчева В., "Аз българинът Захари Княжески", в-к "Септември" Ст.Загора, №10/1977;
Минкова Л., "Възрожденският просветител Захари Княжески", Лит. мисъл, №3/1974;
Ников П., "Възраждане на българския народ", С.1971, стр.74,75,165;
Шишманов Ив., "Избрани съчинения", Т.1, С.1965, стр. 245-254;
Енциклопедия България, т.3/1982, стр. 454
Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси", 1934/1996/, стр.405-407; 411,418,472,484,661,679

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 == Биография ==
-Захари Княжески е псевдоним на Жеко Петров Русев. Роден през 1810г. в село [[Княжевско]] [[община Опан]], [[област Стара Загора]].
+Захари Княжески е псевдоним на Жеко Петров Русев. Роден през 1810 г. в село [[Княжевско]] [[община Опан]], [[област Стара Загора]].
 Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи във Взаимното училище в [[Габрово]] при [[Неофит Рилски]].
-През 1837г. учителства в Габрово, а през 1838г. в [[Търново]].
+През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. в [[Търново]].
 Завършва образованието в Семинарията  в [[Одеса]],[[ Русия]] /1839-1845/. През периода развива сред българите активна патриотична дейност.
@@ Ред 21: / Ред 21: @@
-От 1847г. постъпва учител в [[Стара Загора]].
+От 1847 г. постъпва учител в [[Стара Загора]].
 Пише книжки по земеделски и други въпроси. Организира курсове по [[бубарство]]. Ратува за земеделска  просвета на населението.
-През 1869г. постъпва на служба в [[Руско вицеконсулство]] в Търново, а след неговото преместване в [[Русе]], се премества и Захари Княжески.
+През 1869 г. постъпва на служба в [[Руско вицеконсулство]] в Търново, а след неговото преместване в [[Русе]], се премества и Захари Княжески.
 == Трудове ==
 * "Корена на пиянството и каква полза принася на ония, що пият много" - 1842г;
-* "Вхождане в историята на българските славяне" - 1847г. на руски език;
+* "Вхождане в историята на българските славяне" - 1847 г. на руски език;
 * "Практическо ръководство по шелководство" - 1859;
-* Има заслуги за българския фолклор - записва народни песни, които П. А. [[Безсонов]] включва в сборника [["Български песни"]] на руски език от 1855г.
+* Има заслуги за българския фолклор - записва народни песни, които П. А. [[Безсонов]] включва в сборника [["Български песни"]] на руски език от 1855 г.
-* Публикува на руски език етнографски статии "Обичаи на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребения." 1846г.;
+* Публикува на руски език етнографски статии "Обичаи на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребения." 1846 г.;
-* Български вярвания 1846г.;
+* Български вярвания 1846 г.;