Егаш Мониш

Егаш Мониш (Шаблон:Lang-pt), истинското име на когото е Анто̀ниу Каета̀ну ди Абрѐу Фрѐйри Ѐгаш Мо̀ниш (Шаблон:Lang-pt) е португалски лекар невролог, роден на 29 ноември 1874 година в имението Аванса и починал на 13 декември 1955 година в Лисабон. Носител е на Нобелова награда за физиология или медицина от 1949 година, връчена му в резултат на открития свързани с терапевтичната стойност на левкотомията при някои неврози. Тази награда дели с швейцарския физиолог Валтер Хес.

Биография

Ранни години

Егаш Мониш е потомък от стар португалски аристократичен род. През 1891 година постъпва в университета в Коимбра. През 1899 година се дипломира като лекар с теза върху дифтерията. Твърде млад получава първия пристъп на подагра, която по-късно обезформя и инвалидизира ръцете му. Като студент се увлича от политиката, като има либерални убеждения и симпатизира на републиканците, борещи се за сваляне на монархията. За подкрепа на това антимонархическо движение пише памфлети под псевдонима Егаш Мониш, с което става известен.

Научна кариера

След дипломирането си специализира 2 години неврология в Бордо и Париж. През 1902 година постъпва на работа в Медицинския факултет на университета в Коимбра.

През 1911 година става професор в новосъздадената катедра по неврология в университета в Лисабон и остава на този пост до пенсионирането си през 1945 година.

Поради липсващи обективни методи за изследване в неврологията на човешкия мозък, през 1927 година разработва и въвежда в клиничната практика мозъчната ангиография, при която чрез съчетано използване на рентгенови лъчи и радиоактивни йодни препарати е възможно да се откроят контрастно мозъчните кръвоносни съдове. Прилаганито на този метод донася на автора голяма известност, като и до днес е основно средство в диагностиката на мозъчни тумори и съдови увреждания.

През 1935 година присъства на международна конференция, където се съобщава за експеримента на двама американски учени за отстраняване на голяма част от челния дял на мозъка на маймуни, в резултат на което изчезва проявяваната от тях агресивност. Това го навежда на мисълта, че прекъсването на връзката между челния дял с останалата част от мозъка, може да се използва за подобряване състоянието на психично болни хора с изявена агресивност. До този момент прилаганите средства и методи имали временен ефект и практически това психическо състояние е опасно както за болните, така и за околните. През 1936 година се извършва първата операция от професора по неврохирургия Алмейда Лима, наречена левкотомия (от гръцки leukos - бял). Методът е наречен с такова име поради прекъсване на нервните влакна, изградени от бяло вещество, които свързват челния лоб с другите части на мозъка. Днес тази операция е известна с името лоботомия. Този метод не лекува радикално болестта, но прави пациентите спокойни, което пък позволява да живеят в семейна среда. След извършване на около 100 подобни операции, правителството забранява подобно лечение. Този метод получава най-широко разпространение след Втората световна война в САЩ, където неврологът Уолтър Фриман я прилага в собствена модификация. От 1960 год. с откриването на нови психотерапевтични средства, броят на извършваните лоботомии рязко намалява и престава да се прилага. Така е намерено и решение и са удовлетворени протестите на психолози и психиатри, че тази операция е антихуманна и води до дълбока промяна в психиката и унищожаване на личността.

Политическа кариера

Студенските му увлечения по политиката водят до това, че участва активно в политическия живот на Португалия.

• През 1903-1917 год. е депутат в Парламента.
• През 1917 год. е посланик на Португалия в Испания.
• От 1917 год е Министър на външните работи на Португалия и като представител на държавата си подписва Версайлския мирен договор.
• През 1922 година се отказва от политическа дейност, след идването на власт на консервативно управление.

Нобелов лауреат

През 1949 година получава половината от Нобеловата награда за физиология или медицина "за откриването на терапевтичната стойност на левкотомията при някои психози", като я поделя с Валтер Хес.

Признание

Мониш е член на Кралската АН в Лисабон и на лондоското Кралско дружество.

Източници

• Нобелови лауреати, Еднотомна енциклопедия, Издателство "Българска енциклопедия" - БАН, Фондация "Отворено общество", София, 1994, ISBN 954-8104-03-2 , ISBN 954-520-030-8