Никео-цариградски символ на вярата

Почти всички древни християнски църкви са имали кратки определения на вярата, които всички след 4 век започват да наричат „символи“ и които са служели да пазят единството във вярата, да предпазват вярващите от отклонения и да въвеждат новоповярвалите във вярата. През периода на гоненията срещу християнството текстовете на тези символи са били тайни. Всички християни обаче е трябвало да знаят текста на символа наизуст и това понякога се е използвало за проверка дали даден човек е християнин. От тези древни християнски символи до днес са запазени само символите на църквите в Рим, Кесария Палестинска, Антиохия, Александрия, Йерусалим и Кипър.

След приключването на гоненията, на Първия вселенски събор (325 г.) е съставен един общ символ, който е обединявал символите на отделните местни църкви и е трябвало да ги замени. На Втория вселенски събор (381 г.) този символ е разширен и добива вида, който се използва и днес от Православната църква. Така получения символ е известен под името „Никео-Цариградски символ“. След 8-9 век на много места в Западна Европа се разпространява учението, че Светият Дух произлиза не само от Бог Отец, но и от Бог Син. През 1014 г. папа Бенедикт VIII официално използва в текста за Светия Дух от Никео-Цариградския символ фразата „и Сина“ (на латински filioque). По този начин символът добива вида, използван днес от Римокатолическата църква.

Никео-Цариградският символ е преведен на старобългарски език през 9 век. В този превод гръцкото прилагателно име „καθολικὴν“ (католическа) е преведено като „съборьнѫѭ“ (съборна), което на черковнославянски дава „соборную“. В началото на 20 век Българската православна църква започва да превежда много от богослужебните текстове на новобългарски език и в тези преводи думата „καθολικὴν“ е преведена като „вселенска“. В някои от богослужебните книги, издадени след 1990 г., тази дума се превежда и като „съборна“. Повечето неславянски християнски църкви не превеждат тази дума.

Обичайна практика сред извършителите на християнските богослужения е като наименования на различните богослужебни текстове да използват началните думи от текста. Например като наименование на Никео-Цариградския символ те използват думата „Верую“ (първата дума според текста на черковнославянски език). Чрез тях това наименование се разпространява сред народа. То се използва и в днешно време от много от християните в България. Обаче думата „верую“, която на черковнославански е глагол, сега се използва като съществително име и може да се членува (напр. ще чета Веруюто).

Текстове на някои от символите

Съгласно решение на Третия вселенски събор Православната църква не позволява използването на друг символ, освен Никео-Цариградския, дори и ако съдържанието му съответства на православната вяра. Римокатолическата църква използва древния символ на Римската църква и Никео-Цариградския символ с добавката filioque.

Никео-Цариградски символ

Частта до „И в Духа Свети“ (включително) е съставена на Първия вселенски събор в Никея през 325 г., а останалата част — на Втория вселенски събор в Цариград през 381 г. Цитираният тук текст е според използвания в Българската православна църква превод. В оригиналното решение на събора е използвано множествено число („Вярваме...“, а не „Вярвам...“).

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало; Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Свети и Дева Мария и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата и страда и бе погребан; и възкръсна в третия ден според Писанията; и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

И в Духа Свети, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина и Който е говорил чрез пророците.

В една свята вселенска и апостолска Църква. Изполядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век. Амин.

Никео-Цариградски символ с добавката filioque

Цитираният тук текст е според използвания от българските католици превод. Големите разлики с цитирания по-горе текст на Никео-Цариградския символ се дължат единствено на превода на български език, а в оригиналния текст разликата е единствено в добавката filioque, която тук е отбелязана с удебелен шрифт. Православната църква е обявила този текст за еретичен.

Текстът тук вероятно не е цитиран точно, тъй като липсват цели фрази от оригиналния Никео-Цариградски символ. Ако познавате текста, използван от католиците в България, моля поправете го.

Вярвам в един Бог, всемогъщия Отец, творец на небето и на земята, на всички видими и невидими неща. И в един Господ, Исус Христос, еднороден Син Божи, роден от отца преди всички векове. Роден, а не сътворен, единосъщ с Отца; чрез Когото всичко е станало.

Който за нас, човеците, и за наше спасение слязъл от небето и се въплатил от Дева Мария под действие на Светия Дух и станал човек.

Разпнат бил също за нас при Понтийския Пилат, страдал и бил погребан.

И възкръснал на третия ден според писанията, и се възнесъл на небето; седи отд ясно на Отца. И пак ще дойде със слово да съди живите и мъртвите; и царството Му няма да има край.

Вярвам в Светия Дух, Господ и животворящ; Който произхожда от Отца и Сина; Който ведно с Отца и Сина е обожаван и славословен; Който е говорил чрез пророците.

Вярва в една, свята, католическа и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение и опрощаване на греховете. И очаквам възкресението на мъртвите и живота на бъдещия свят.

Амин.

Символ на древната Римска Църква

Този символ е известен още под името „Апостолски символ“ поради легендата, появила се през средните векове, че той е съставен от самите апостоли, които преди да се разделят, за да проповядват евангелието по целия свят, се събрали и съставили една обща вероизповед. Все още се използва в Римокатолическата църква.

Вярвам в Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята.

И в Иисуса Христа, единородния Му Син, нашия Господ; Който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария, и пострада при Пилат Понтийски, бе разпнат и бе погребан; и слезе в ада и в третия ден възкръсна от мъртвите; и се възнесе на небесата и седна отдясно на Бога Отца, Всемогъщия; и пак ще дойде да съди живите и мъртвите.

Вярвам в Светия Дух.

Вярвам в светата вселенска (католическа, съборна) Църква, в общението на светиите, в опрощаването на греховете, във възкресението на телата (на мъртвите), във вечния живот. Амин.

Вижте също така

• Химн (Gloria)
• Отче наш (Pater Noster)