Кримскотатарски език: Разлика между версии
м Робот Добавяне: ba:Ҡырымтатар теле |
м интервики, тире |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
==Писменост == |
==Писменост == |
||
До 1928 кримско-татарският език използва [[арабска азбука|арабската азбука]], а от 1928 до 1939 латинската „нова тюркска азбука“, известна още като Яналиф), от 1939 [[кирилица]]. От 90-те години на 20 век се осъществява постепенен преход към латинска азбука, утвърдена с постановление на Върховния съвет на [[Крим]] от 1997. Тази азбука е различна от използваната през 30-те години и представлява всъщност турската латиница с прибавка на две допълнителни букви Q и Ñ. Засега се използват както кирилицата, така и латиницата. Трябва да се отбележи, че в интернет се използва почти изключително латиница, а в печата |
До 1928 кримско-татарският език използва [[арабска азбука|арабската азбука]], а от 1928 до 1939 латинската „нова тюркска азбука“, известна още като Яналиф), от 1939 [[кирилица]]. От 90-те години на 20 век се осъществява постепенен преход към латинска азбука, утвърдена с постановление на Върховния съвет на [[Крим]] от 1997. Тази азбука е различна от използваната през 30-те години и представлява всъщност турската латиница с прибавка на две допълнителни букви Q и Ñ. Засега се използват както кирилицата, така и латиницата. Трябва да се отбележи, че в интернет се използва почти изключително латиница, а в печата — предимно кирилица. |
||
==Произношение == |
==Произношение == |
||
Ред 46: | Ред 46: | ||
*[k] = [кь]. |
*[k] = [кь]. |
||
*[l] = [л], [ль]. |
*[l] = [л], [ль]. |
||
*[ñ] = |
*[ñ] = английското [ŋ] в ''sing''. |
||
*[q] = [кх]. |
*[q] = [кх]. |
||
*[ö] = турско [ö]. |
*[ö] = турско [ö]. |
||
Ред 53: | Ред 53: | ||
*[y] = [й]. |
*[y] = [й]. |
||
*[â] = [я]. |
*[â] = [я]. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Ред 59: | Ред 58: | ||
* [http://korpus.juls.savba.sk/QIRIM Езиков корпус на кримско-татарския език] |
* [http://korpus.juls.savba.sk/QIRIM Езиков корпус на кримско-татарския език] |
||
* [http://en.wiktionary.org/wiki/Category:Crimean_Tatar_language Кримско-татарският в Уики-речника] |
* [http://en.wiktionary.org/wiki/Category:Crimean_Tatar_language Кримско-татарският в Уики-речника] |
||
{{Шаблон:Тюркски езици}} |
{{Шаблон:Тюркски езици}} |
||
[[Категория:Тюркски езици]] |
[[Категория:Тюркски езици]] |
||
Ред 94: | Ред 90: | ||
[[mk:Кримски јазик]] |
[[mk:Кримски јазик]] |
||
[[nl:Krim-Tataars]] |
[[nl:Krim-Tataars]] |
||
[[os:Хъырымаг-тæтæйраг æвзаг]] |
|||
[[pl:Język krymskotatarski]] |
[[pl:Język krymskotatarski]] |
||
[[pt:Língua tártara da Crimeia]] |
[[pt:Língua tártara da Crimeia]] |
Версия от 20:36, 30 март 2010
Кримскотатарски език Qırımtatar tili | |
Страна | Узбекистан, Украйна, Румъния, България, Турция |
---|---|
Говорещи | 300 000 |
Писменост | Кирилица, латиница, Арабска азбука |
Систематизация по Ethnologue | |
Алтайски Тюркски Огузки Кримскотатарски | |
Официално положение | |
Официален в | - |
Регулатор | - |
Кодове | |
ISO 639-1 | - |
ISO 639-2 | crh |
ISO 639-3 | CRH |
Кримскотатарският език или кримскотурски (Qırımtatar tili) е тюркски език, който е майчин за около 300 000 души. Голяма част от тях живеят в Узбекистан, където са насилствено преселени през 1944 от съветските власти, но от 90-те години известен брой кримски татари се връщат в Крим. Езикът се говори и от около 21 000 души в Румъния и 6 000 души в България, главно в Добруджа.
История
Трите кримско-татарски диалекта са се оформили през Средновековието въз основа на кипчакските и огузките говори на тюркоезичното население на Крим. Големите разлики между диалектите са следствие от сложния етнически произход на кримските татари, които са смесица от тюркски и нетюркски народи. Съвременният кримско-татарски език възниква в края на 19 век покрай дейността на просветителя Исмаил Гаспрински. Неговата дейност дава възможност на кримско-татарската култура да се възроди след вековете на упадък, последвали включването на Крим в състава на Руската империя. Гаспрински фактически създава книжовния кримско-татарски език, който за разлика от съвременния се базира на южния огузки диалект. През 1928 проведената в Крим лингвистична конференция взима решение за създаване на нов книжовен език въз основа на централния диалект, защото именно той е най-разпространен и е еднакво разбираем за останалите два. Именно този втори книжовен език, чиято кодификация започва през 20-те години на 20 век, се използва най-общо казано и до ден днешен.
Оспорвана принадлежност
Традиционно кримско-татарският език е включван в кипчакско-половецката подгрупа на кипчакските езици, в която са включени и карачаево-балкарският, кумикският и караимският език. Обаче, както вече се спомена, централният диалект, който оформя съвременния книжовен език, заема междинно положение между кипчакските и огузките езици, и затова такава класификация не е съвсем правилна.
Диалекти
- Южният (ялъбойски) диалект принадлежи към огузкия клон и е много близък до турския и се различава от литературния турски не повече отколкото някои чисто турски диалекти. Сред особеностите на този диалект са и значителният брой гръцки и италиански заемки.
- Степният (северен, ногайски) диалект, на който говорят ногаите, принадлежи към кипчакската група и е сроден с карачаево-балкарския, ногайския и кумикския език. На степния диалект говорят кримските татари в Румъния и България, и мнозинството от кримските татари в Турция.
- Най-разпространеният, централен или татски диалект, на който говорят в планинската и предпланинската част на полуострова, е междинен. Той има както кипчакски, така и огузки черти и на тяхна основа се създава съвременният книжовен кримско-татарски език. Независимо от съществената прилика с огузките езици, централният диалект е пряк продължител на куманския език, говорен на полуострова през 14 век (на него е написан Куманският кодекс (Codex Cumanicus)).
Писменост
До 1928 кримско-татарският език използва арабската азбука, а от 1928 до 1939 латинската „нова тюркска азбука“, известна още като Яналиф), от 1939 кирилица. От 90-те години на 20 век се осъществява постепенен преход към латинска азбука, утвърдена с постановление на Върховния съвет на Крим от 1997. Тази азбука е различна от използваната през 30-те години и представлява всъщност турската латиница с прибавка на две допълнителни букви Q и Ñ. Засега се използват както кирилицата, така и латиницата. Трябва да се отбележи, че в интернет се използва почти изключително латиница, а в печата — предимно кирилица.
Произношение
Правилата за четене не са много сложни. Буквите [a], [b], [d], [f], [h], [m], [n], [o], [p], [r], [s], [t], [u], [v], [z] се четат както българските [а], [б], [д], [ф], [х], [м], [н], [о], [п], [р], [с], [т], [у], [в], [з]. При останалите важат следните правила:
- [с] = [дж] (както в джудже).
- [ç] = [ч].
- [g] = [гь].
- [ğ] = украинско [г].
- [ı] = [ъ].
- [i] = [и].
- [j] = [ж].
- [k] = [кь].
- [l] = [л], [ль].
- [ñ] = английското [ŋ] в sing.
- [q] = [кх].
- [ö] = турско [ö].
- [ş] = [ш].
- [ü] = турско [ü].
- [y] = [й].
- [â] = [я].
Външни препратки
- Кримскотатарският на Ethnologue
- Езиков корпус на кримско-татарския език
- Кримско-татарският в Уики-речника
|