Епидемия

Епидемия (от старогръцки epi - над, и demos - народ) е широко разпространено, извън обичайното, инфекциозно заболяване, като чума, тиф, холера, дифтерия, скарлатина, грип и др.

Епидемичният процес се характеризира с непрекъснато предаване на възбудителя на инфекцията между хората. За възникването му са необходими 3 фактора - източник на инфекциозния процес, механизми за предаване, възприемчиви към заболяването хора.

В процеса на развитие на епидемиите влияят както процесите протичащи в природни условия, каквито са епизоотиите например, така и социални фактори - комунално благоустройство, битови условия, състояние на здравеопазването и др.

Инфекции, чиито източник се явява само човек, се наричат антропонози; когато източник на инфекцията са хора и животни, се наричат зоонози (антропозоонози или зооантропонози).

В зависимост от характера на заболяването основните пътища на разпространение на инфекцията биват:

• хранителна или водна - дизентерия, тиф
• въздушно-капкова - грип
• трансмисивна - малария, тиф
• контактна - СПИН, бяс.

В много от случаите на заболяване роля играят няколко от пътищата на предаване на инфекцията. От начина на проникването зависи и ходът на протичането на заболяването.

Разделът на медицината, изучаващ епидемиите, се наричя епидемиология.