Зигберт Тараш: Разлика между версии
м Робот Добавяне: ca:Siegbert Tarrasch |
м Робот Добавяне: simple:Siegbert Tarrasch |
||
Ред 72: | Ред 72: | ||
[[pt:Siegbert Tarrasch]] |
[[pt:Siegbert Tarrasch]] |
||
[[ru:Тарраш, Зигберт]] |
[[ru:Тарраш, Зигберт]] |
||
[[simple:Siegbert Tarrasch]] |
|||
[[sk:Siegbert Tarrasch]] |
[[sk:Siegbert Tarrasch]] |
||
[[sv:Siegbert Tarrasch]] |
[[sv:Siegbert Tarrasch]] |
Версия от 16:36, 9 април 2010
Зигберт Тараш | |
Siegbert Tarrasch | |
Информация | |
---|---|
Държава | Германия |
Роден | |
Починал | |
Зигберт Тараш в Общомедия |
Зигберт Тараш (Шаблон:Lang-de) е един от най-силните шахматисти и влиятелни треньори в края на 19-ти и началото на 20-ти век.
Тараш е роден в Бреслау (Вроцлав), Пруска Силезия. Завършвайки училище през 1880 г., напуска Бреслау, за да учи медицина в Хале. След това прекарва голяма част от живота си със семейството си в Нюрнберг, Бавария, а по-късно живее в Мюнхен. Има пет деца. Тараш е евреин и германски патриот, който губи сина си по време на Първата световна война, и живее до ранните стадии на нацизма.
Тараш е уважаван автор на шахматни книги. Написва във въведението на книгата си „The Game of Chess“, често повтаряната мисъл „Шахматът е като любовта и музиката, имайки силата да прави хората щастливи“.
Шахматна кариера
Доктор по професия, Тараш може би е най-добрия шахматист в света през ранната 1890 г. Записва положителен резултат срещу Вилхелм Щайниц в турнирите, (+3–0=1), но се отказва от възможността да го предизвика за световната титла през 1892 г., заради своята медицинска практика. Скоро след това, Тараш постига реми в тежък мач срещу претендента на Щайниц – Михаил Чигорин, (+9–9=4). Тараш също печели четири силни турнири: Бреслау (1889), Манчестър (1890), Дрезден (1892) и Лайпциг (1894).
След като Емануел Ласкер става световен шампион през 1894, Тараш не играе срещу него. Фред Райнфелд пише: „Тараш беше предопределен да играе второстепенна роля до края на живота си“. Двамата шахматисти се обичат като кучето и котката. Историята стига до там, че когато са представени на откриването на техния шампионатен мач през 1908 г., Тараш удря токовете си, студено се покланя и казва: „Към Вас, Д-р Ласкер, имам само три думи, шах и мат“ - после напуска стаята. Когато накрая Ласкер се съгласява за мач за титлата през 1908 г., побеждава Тараш убедително с +8–1=5. Тараш остава силен играч, разгромявайки Франк Маршал в мач през 1905 (+8–1=8), и побеждавайки в Остенде (1907) пред Карл Шлехтер, Яновски, Маршал, Амос Бърн и Чигорин.
Тараш завършва четвърти в силния турнир в Санкт Петербург през 1914 г., зад световния шампион Ласкер и бъдещите световни шампиони Хосе Раул Капабланка и Александър Алехин, и пред Маршал, Осип Бернщайн, Акиба Рубинщайн, Арон Нимцович, Блекбърн, Яновски и Исидор Гунсберг. Неговата победа срещу Капабланка в 19-тия кръг, по-малко известна от тази на Ласкер срещу кубинеца в предходния кръг, е в основата Ласкер да победи в турнира. Този турнир вероятно е лебедовата песен на Тараш, защото шахматната му кариера не е много успешна след състезанието.
Библиография
- „300 шахматни партии“
- „Модерната шахматна партия“
Вижте също
Портал „Шахмат“ съдържа още статии, свързани с играта-спорт. Можете да се включите към Уикипроект „Шахмат“. |
Външни препратки
- Шаблон:En икона Партии на chessgames.com
- Шаблон:En икона Зигберт Тараш (част 1) на chesscafe.com (.pdf)
- Шаблон:En икона Зигберт Тараш (част 2) на chesscafe.com (.pdf)
Източници
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Siegbert Tarrasch в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |