Явление: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
м премести „Феномен“ като „Явление“: терминология; страницата явление е микромъниче
(Няма разлика)

Версия от 20:25, 14 април 2010

Сравнение между пламък на свещ на Земята (ляво) и в микрогравитационна среда, каквато има в МКС (дясно).
Един и същ феномен, който е наблюдаван, има различни проявления.

Феномен (от гръцки: φαινόμενoν (феноменон), мн.ч. φαινόμενα (феномена) - явяващо се, явление) е всяко наблюдаемо явление [1].

Значения

Основна статия: Феноменология.

В естествените науки

Феномен — физическо явление, факт, потвердимо собитие. В този смисъл терминът се използва без непременно да се разглеждат причините за това събитие.

Във физиката феноменът е обекта във всички наблюдения. Феномен може да е свойство на веществата, енергия или пространство-времене, както и други. Например, Исак Нютон е наблюдал феномена лунна орбита.

Във философията

Средни Векове: Феномен — обектът на чувственото съзерцание, чувствено постижимо явление.

Модерна философия: Феномен — явление, което е възможно да се постигне, чрез научен или ежедневен, преимуществено чувствен опит (Кант). Ноумен — обект на интеллектуалното съзерцание, умопостижимо явление (вж Кант).

Феноменът носи в себе си пълното съдържание, цялото знание за предмета: и явление, и същност.

В съвременната философия: Феномен — вътрешен опит, който бива осъзнан, даденото, полученото от личния опит. Това значение е отразено в хусерловата феноменология.

Източник