Кастрат: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
В музиката това е мъж, на когото в детската възраст е направена операция, спираща естественото му възмъжаване с цел да се запази чистият ме, ясен и висок детски глас.
В музиката това е мъж, на когото в детската възраст е направена операция, спираща естественото му възмъжаване с цел да се запази чистият ме, ясен и висок детски глас.


[[Певец|певци]]-кастрати са участвали в средновековните църковни служби в Западна Европа, тъй като на жените е било забранено да пеят в богослужението. Най-ранните сведения за включването на кастрати в хора на [[Сикстинската капела]] датират от средата на 16 век.
[[Певец|Певци]]-кастрати са участвали в средновековните църковни служби в Западна Европа, тъй като на жените е било забранено да пеят в богослужението. Най-ранните сведения за включването на кастрати в хора на [[Сикстинската капела]] датират от средата на 16 век.


С възникването на операта кастратите стават особено популярни и като правило в opera seria главните мъжки партии се пишат за тях. Най-много кастрати има в Италия (според документите за стотина години на тази операция са били подложени около 4000 момчета), по-малко са на север от [[Алпи]]те и почти липсват във [[Франция]].
С възникването на операта кастратите стават особено популярни и като правило в opera seria главните мъжки партии се пишат за тях. Най-много кастрати има в Италия (според документите за стотина години на тази операция са били подложени около 4000 момчета), по-малко са на север от [[Алпи]]те и почти липсват във [[Франция]].

Версия от 21:09, 14 април 2010

Кастрат е кастриран мъж.

В музиката това е мъж, на когото в детската възраст е направена операция, спираща естественото му възмъжаване с цел да се запази чистият ме, ясен и висок детски глас.

Певци-кастрати са участвали в средновековните църковни служби в Западна Европа, тъй като на жените е било забранено да пеят в богослужението. Най-ранните сведения за включването на кастрати в хора на Сикстинската капела датират от средата на 16 век.

С възникването на операта кастратите стават особено популярни и като правило в opera seria главните мъжки партии се пишат за тях. Най-много кастрати има в Италия (според документите за стотина години на тази операция са били подложени около 4000 момчета), по-малко са на север от Алпите и почти липсват във Франция.

В периода 1650 - 1750 г. кастратите са истински звезди - богато заплатени, отрупвани с почести и слава, преследвани със способността си да пеят дълго време, без да си поемат дъх - разпространена практика по време на оперните представления са останали имената на певците кастрати Пиер Франческо Тоси, Фаринели, Николини и други. През 19 век броят на кастратите рязко намалява и се ограничава само до хористи в Сикстинската капела. Последният известен кастрат, пял там от 1883 г. до 1913 г., е Алесандро Морески.