Предателство: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 22:33, 16 април 2010

Вижте пояснителната страница за други значения на Предателство.

Предателството е нарушение във вярност, дълг, лоялност към кауза или личност.

Етика, религия, държавност

Според християнската етика, предателството е особено сериозен (трансцедентален) грях. В етичен план, предателството е осъдително повсеместно, като обичайно в пеналистика под предателство се имат предвид държавната измяна и изоставяне в беда.

Предателството от етична и оценъчна гледна точка може да е както осъдително, така и не. Предателството се осъжда от етична позиция на позор.

В наказателното право предателството се преследва с цялата строгост на закона, тъй като държавната измяна може да доведе до опасност за националната сигурност, живота и здравето на мнозина.

В личен план предателството е изоставяне на човек в беда, в семеен план - съпружеска изневяра (прелюбодеяние), а в религиозен - вероотстъпничество (апостасия).

В християнската култура, личност с класически сюжет за предателство е Юда Искариотски, който издал Спасителя на Синедриона за 30 сребърника, посочвайки го с целувката на Юда на стражите.

С изобретяването на термина "антисемитизъм" от Вилхелм Мар, светската омраза заменя религиозния средновековен антиюдаизъм, който търси колективна отговорност и вина в евреите за стореното богоубийство. Точно преди процеса Драйфус, Едуард Дрюмон разкрива в "Еврейска Франция" "потенциалния предател" като притежател на следните същностни характеристики:

„

Главните отличия, по които можем да разпознаем евреина си остават прословутия гърбав нос, примигващите очички, стиснатите зъби, изпъкналите уши, квадратните нокти, издълженият торс, плоските стъпала, заоблените колене, разделечените неимоверно прасци, меката и хлъзгава длан на лицемер и предател.

“

^[1] На 14 октомври 1894 г. във Франция артилерийския капитан Алфред Драйфус е обвинен в предателство - държавна измяна. Започва "делото на века" - процеса Драйфус ^[2], чието отражение в седмото изкуство въвежда "голямото кино" в България.[1]

Като правило, предателят и грешникът в психологически план, по морални подбуди, изпитва угризение на съвестта, което в повечето случаи води до трайна депресия, която нерядко обуславя отключването на редица психични патологически състояния (психически заболявания).

Панорама

Юда връща парите.
Ежов със Сталин на откриването на канала Москва-Волга.

Ежов със Сталин на откриването на канала Москва-Волга.
Същата снимка без Ежов, след неговото арестуване и разстрел за държавна измяна.

Същата снимка без Ежов, след неговото арестуване и разстрел за държавна измяна.
Народният съд не прощава "предателството на враговете на народа".

Източници

↑ Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 387. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.
↑ Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 388-390. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Вижте също

Външни препратки

Забравихме ги

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Предательство“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 387. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

[2] Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 388-390. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

[1]

[2]

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 В [[Християнска култура|християнската култура]], личност с класически [[сюжет]] за предателство е [[Юда Искариотски]], който издал Спасителя на [[Синедрион]]а за [[Трийсетте сребърника|30 сребърника]], посочвайки го с [[целувката на Юда|целувката на Юда]] на стражите.
-С изобретяването на термина "[[антисемитизъм]]" от [[Вилхелм Мар]], светската омраза заменя религиозния средновековен [[антиюдаизъм]], който търси колективна отговорност и [[вина]] в [[евреи]]те за стореното [[богоубийство]]. Точно преди [[процеса Драйфус]], [[Едуард Дрюмон]] разкрива в "[[Еврейска Франция]]" "потенциалния предател" като притежател на следните същностни характеристики: {{цитат|Главните отличия, по които можем да разпознаем евреина си остават прословутия гърбав нос, примигващите очички, стиснатите зъби, изпъкналите уши, квадратните нокти, издълженият торс, плоските стъпала, заоблените колене, разделечените неимоверно прасци, меката и хлъзгава длан на лицемер и предател.|}}<ref>{{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите, стр. 387 |year= 2009 |publisher= Рива, ISBN 954-320-002-5 }}</ref> На 14 откомври 1894 г. във Франция артилерийския капитан [[Алфред Драйфус]] е обвинен в предателство - държавна измяна. Започва "делото на века" - процеса Драйфус <ref>{{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите, стр. 388-390 |year= 2009 |publisher= Рива, ISBN 954-320-002-5 }}</ref>, чието отражение в [[седмото изкуство]] въвежда "голямото [[кино]]" в България.[http://www.novinar.net/news/aferata-drajfus--parviiat-goliam-film-pokazan-u-nas_Mjk0OTsyMA==.html?qstr=%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%9A%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2]
+С изобретяването на термина "[[антисемитизъм]]" от [[Вилхелм Мар]], светската омраза заменя религиозния средновековен [[антиюдаизъм]], който търси колективна отговорност и [[вина]] в [[евреи]]те за стореното [[богоубийство]]. Точно преди [[процеса Драйфус]], [[Едуард Дрюмон]] разкрива в "[[Еврейска Франция]]" "потенциалния предател" като притежател на следните същностни характеристики: {{цитат|Главните отличия, по които можем да разпознаем евреина си остават прословутия гърбав нос, примигващите очички, стиснатите зъби, изпъкналите уши, квадратните нокти, издълженият торс, плоските стъпала, заоблените колене, разделечените неимоверно прасци, меката и хлъзгава длан на лицемер и предател.|}}<ref>{{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите, стр. 387 |year= 2009 |publisher= Рива, ISBN 954-320-002-5 }}</ref> На 14 октомври 1894 г. във Франция артилерийския капитан [[Алфред Драйфус]] е обвинен в предателство - държавна измяна. Започва "делото на века" - процеса Драйфус <ref>{{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите, стр. 388-390 |year= 2009 |publisher= Рива, ISBN 954-320-002-5 }}</ref>, чието отражение в [[седмото изкуство]] въвежда "голямото [[кино]]" в България.[http://www.novinar.net/news/aferata-drajfus--parviiat-goliam-film-pokazan-u-nas_Mjk0OTsyMA==.html?qstr=%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%9A%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2]
 Като правило, предателят и грешникът в [[психология|психологически план]], по [[морал]]ни подбуди, изпитва [[угризение на съвестта]], което в повечето случаи води до трайна [[депресия]], която нерядко обуславя отключването на редица психични [[патология|патологически]] състояния ([[психически заболявания]]).