Андрей Христов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
| починал-място = ?
| починал-място = ?
}}
}}
[[Картинка:24mart Sborna Cheta Kiustendil.jpg|дясно|мини|250п|Войводите на съвещание в Осоговския балкан:седнали от ляво на дясно: [[Панайот Байчев]], [[Питу Гули]], [[Коста Мазнейков]], [[Христо Чернопеев]], Андрей Христов, [[Тодор Христов (Велес)|Тодор Христов]]. Прави от ляво на дясно: [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]], [[Константин Кондов]], [[Сотир Атанасов]], [[Тимо Ангелов]], [[Никола Дечев]] и куриерът [[Никола Сарафов]].]]

'''Андрей Георгиев Христов''' е български учител, революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
'''Андрей Георгиев Христов''' е български учител, революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].



Версия от 16:13, 18 април 2010

Андрей Христов
български революционер

Роден
Починал
?
?

Учил вСофийски университет
Андрей Христов в Общомедия
Войводите на съвещание в Осоговския балкан:седнали от ляво на дясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво на дясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов.

Андрей Георгиев Христов е български учител, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Христов е роден на 6 декември 1866 година във Велес, тогава в Османската империя. Завършва висшето си образование в Софийския университет „Климент Охридски”, специалност химия в 1893 година. Работи като учител в родния си град, Охрид, Крушево, Станимака и други. В 1902 година във връзка с Винишката афера е арестуван, изтезаван жестоко и хвърлен в Битолския затвор. Христов е член на охридския околийски комитет на ВМОРО в 1901 година, на следващата година на крушевския, а от 1904 година на велешкия. Става председател на Велешкия окръжен революционен комитет. В 1906 година отново е арестуван и осъден на 4 години затвор от Скопския съд.[1]

Бележки

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 179.