Ютланд: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SieBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: kl:Jylland
м Робот Добавяне: be:Ютландыя
Ред 30: Ред 30:
[[ar:يولاند]]
[[ar:يولاند]]
[[arz:يوتلاند]]
[[arz:يوتلاند]]
[[be:Ютландыя]]
[[br:Jutland]]
[[br:Jutland]]
[[bs:Jutland]]
[[bs:Jutland]]

Версия от 20:32, 20 април 2010

Полуостров Ютланд

Ютланд[1][2] или стара паралелна форма Ютландия[3] (Шаблон:Lang-da, Юлан, Шаблон:Lang-de, Ютланд) е полуостров в Северна Европа, разделен между Дания (по-голямата част) и Германия. Полуостровът е естествена природна граница между Балтийско и Северно море, които са свързани чрез пролива Скагерак, разположен на север от полуостров Ютланд. На Ютланд е по-голямата част от територията на Дания, както и частта на Шлезвиг от германската провинция Шлезвиг-Холщайн в южните му части.

Заема площ от около 40 хил. км². По крайбрежието има множество дюни, образуващи понякога пясъчни острови. Източните брегове на Ютланд са със силно изразени заливи. Надморска височина - до 173 м. Релефът е равнинен, на места с невисоки хълмове с моренен произход. Климатът е умерен, морски. Средната температура през януари е около 0°С, а през юли — 15°С. Валежи: 600—800 мм. Горите заемат около 9% от повърхността. Интензивно селско стопанство. Риболов.

Северната част на полуострова в резултат на наводнението през 1825 г. се отделя като самостоятелен остров, но традиционно продължава да се разглежда като част от него.

Северната част на полуострова (над 2/3) принадлежи на Дания, а южната на Германия.

Ютланд е една от най-гъсто населените части на Дания, а и една от икономически най-добре развитите. Скаген е най-северното населено място на полуострова.

Най-големи градове (Дания)

Най-големите датски градове, намиращи се на полуостров Ютланд, са Орхус, Олбор, Колдин, Сьонербор и Хорсенс.

Най-големи градове (Германия)

Най-големите немски градове, намиращи се на полуострова, са Кил, Фленсбург и Ноймюнстер.

Източници

  1. "Справочник „Страните в света 2007 - 2008“, А. Луканов, Н. Божинов, С. Димитров, София, 2008, София, ISSN 1313-2385
  2. Нов правописен речник на българския език, Академично издателство „Проф.Марин Дринов“, „Хейзъл“, София, 2002.
  3. Кратка Българска Енциклопедия, том 5, Издателство на Българската Академия на Науките, София, 1969, стр.539.