Шипченска битка (юли 1877): Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) м шаблон |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
| жертви2 = неизвестни |
| жертви2 = неизвестни |
||
}} |
}} |
||
{{Шаблон:Руско-турска война от 1877-1878}} |
|||
'''Първата битка при Шипка''' е на [[16 юли]]–[[19 юли]] ( ст.ст. 4-7 юли ) [[1877]] г. [[Русия|Руските]] войски установяват контрол над [[Шипченски проход|''Шипченския проход'']], най-удобната и пряка връзка между [[Северна България|Северна]] и [[Южна България]]. Има решаващо значение за развръщане настъпателните действия на Руската армия. |
'''Първата битка при Шипка''' е на [[16 юли]]–[[19 юли]] ( ст.ст. 4-7 юли ) [[1877]] г. [[Русия|Руските]] войски установяват контрол над [[Шипченски проход|''Шипченския проход'']], най-удобната и пряка връзка между [[Северна България|Северна]] и [[Южна България]]. Има решаващо значение за развръщане настъпателните действия на Руската армия. |
||
==Шипченска битка (юли 1877)== |
==Шипченска битка (юли 1877)== |
Версия от 17:36, 21 април 2010
- Вижте пояснителната страница за други значения на Шипченска битка.
Първа битка при Шипка | |||
Руско-турска война (1877–1878) | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 4-7 юли / 16 юли–19 юли 1877 | ||
Място | Шипченски проход, България | ||
Резултат | Победа за Русия | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
|
Първата битка при Шипка е на 16 юли–19 юли ( ст.ст. 4-7 юли ) 1877 г. Руските войски установяват контрол над Шипченския проход, най-удобната и пряка връзка между Северна и Южна България. Има решаващо значение за развръщане настъпателните действия на Руската армия.
Шипченска битка (юли 1877)
Разположение на силите
След десанта през р. Дунав в края на юни, руското командване изпраща към вътрешността на страната Предения отряд, под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Близка задача е установяване контрол над проходите в Стара планина. След овладяване на Хаинбоазкия проход е планирано и превземането на Шипченския проход, чрез комбинирани деиствия с Габровския отряд. Формиран е от частите на IX-а пехотна дивизия. Командир е генерал-майор Валериан Дерожински. Оценяващо стратегическото значение на прохода, османското командване изгражда на него пет последователни позиции, осигуряващи защитата му от север - Средното беклеме, Кадийската стена, вр. Узункуш, вр. Шипка и вр. Свети Никола. Отбраната е възложена на отряд от 4 700 войника /командир Ахмед Хулюси паша/.
Бойни действия
На 4/16 юли малки сили на Габровския отряд изтласкват три османски табура от вр. Голям Бедек, които отстъпват на самия проход. Вечерта, генерал-майор Николай Святополк-Мирски / командир на IX-а Пехотна дивизия / , поема временно командването на Габровския отряд. Заповедта на главнокомандващия княз Николай Николаевич е предприемане на енергични действия. Силите на отряда са разделени на три колони . Дясната / подполковник Хоменко / към обяд на 5/17 юли превзема с. Зелено дърво, обстрелва противниковите позиции на вр. Шипка и се отправя към Химитлийския проход. Средната / подполковник Линстрьом / нанася фронтален удар по шосето и към 14, 00 часа достига първото беклеме. Лявата / капитан Кончалов / предприема обходно движение и достига вр. Демиртепе. Провежда неравен бой и привечер се вряща в гр. Габрово.
Предния отряд осведомен за боя атакува от юг на 6/17 юли. Провежда настъплението в две колони. Лява / две сотни пластуни / настъпва по шосето и поема върху себе си огъня на противниковата пехота. Дясна / полковник Климентович / обхожда прохода от изток по пътека, неизвестна на противника. Около 11, 00 часа достига до вр. Демиртепе. Настъпва срещу вр. Свети Никола и вр. Шипка. Противника е изненадан и заплашен от едновременна атака от север и юг. За да спечели време за изтегляне от прохода изпраща парламентьори с предложение за капитулация. В същото време се прегрупира и атакува колоната, която отстъпва. След битката остатъка от османския отряд изоставяйки оръдията се изтегля по планинските пътеки на запад. Съсредоточава се в Пловдив. На следващия ден 7/19 юли частите на Габровския и Предния отряд се съединяват на билото. Предния отряд се изтегля на юг, а охраната на прохода е поверена на Габровския отряд.
Вижте още
Източници
- Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ"П.Берон", София, 1986, с. 82,116-117, 142-143