Мара Белчева: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 24: | Ред 24: | ||
{{DEFAULTSORT:Белчева, Мара}} |
{{DEFAULTSORT:Белчева, Мара}} |
||
[[Категория:Български поети]] |
[[Категория:Български поети]] |
||
[[eo:Mara Ivanova Belĉeva]] |
Версия от 05:40, 6 май 2010
Мара Белчева | |
българска поетеса | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Семейство | |
Съпруг | Христо Белчев (1886 – 1891) |
Партньор | Пенчо Славейков (1903 – 1912) |
Мара Белчева в Общомедия |
Мара Иванова Белчева е българска поетеса (8 септември 1868, Севлиево – 16 март 1937, София).
Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше — „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман — „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редактор на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923).
Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.