Ижица

Ѝжицата (Ѵ, ѵ) е буква от ранната кирилица. Тя се използва за изразяване на ипсилон (Υ, υ) в думи, произлизащи от гръцкия, като например сѵнодъ. Тъй като тя олицетворява същия звук [i] като буквата и, с времето започва да се счита за излишна. Буквата е създадена въз основа на глаголическата ижица (Ⱛ, ⱛ).

Употребата на ижица в руския език през осемнадесети и деветнадесети век става все по-рядка. Към началото на XX^-ти век е останала едва една дума с относително застопорен правопис, включваща ижица: мѵро (миро̀) и съответните производни. В правописната реформа от 1918 г. буквата не се споменава, което води до нейното отмиране без официално оповестяване. Главната буква ижица традиционно присъства в руските книги вместо римската цифра V.

Ижицата все още се използва в старобългарския (църковнославянския) език. Също като съвременния гръцки ипсилон, тя може да се произнася като и или в. Основното разграничително правило е следното: ижица с ударение е гласна и се чете като и; ижица без ударение е съгласна и се чете като в. Неударената ижица, изразяваща звука и, е белязана със специален разграничителен знак - т. нар. „кендима“ (от гръцкото κέντημα). Обликът на кендимата върху ижицата може да е разнообразен: в книгите от руски произход обикновено изглежда като двойно остро ударение.

Ижицата с кендима съответства на гръцкия ипсилон с „диалѝтика“ (Ϋ, ϋ), но правописното значение е доста различно: гърците използват диалитиката, за да не се образуват ненужни дифтонги със съседните гласни, докато славянската ижица с кендима може да се срещне навсякъде, даже и в съседство да няма други гласни.

Ижицата се използва до ок. 1860 г. и в румънската кирилица.

Кодиране	Регистър	Десетичен	Шестнадесетичен	Осмичен	Двоичен
Уникод за Ѵ	Голяма	1140	0474	002160	0000010001110100
	Малка	1141	0475	002161	0000010001110101
Уникод за Ѷ	Голяма	1142	0476	002162	0000010001110110
	Малка	1143	0477	002163	0000010001110111

Използвани източници

• A Berdnikov and O Lapko, "Old Slavonic and Church Slavonic in TEX and Unicode", EuroTEX ’99 Proceedings, September 1999 (PDF)