Буйновци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Petkovv (беседа | приноси)
малко по-скромно със спама и суперлативите, моля
Ред 16: Ред 16:


'''Село Буйновци''' се намира на 10 км южно от [[Елена]], недалеч от шосето Елена – [[Твърдица]]. Разположено е на високо място в южните поли на хълма Острец, на 600 м надморска височина.
'''Село Буйновци''' се намира на 10 км южно от [[Елена]], недалеч от шосето Елена – [[Твърдица]]. Разположено е на високо място в южните поли на хълма Острец, на 600 м надморска височина.
Селото има добро южно и източно изложение. От него се открива хубава гледка на юг към билото на [[Стара планина]] с връх Чумерна, на запад дори до Шипка и на изток към Тузлука. На изток от селото протича река Боровщица (Мийковска река), а на запад е водосборният басейн на река Веселина.
'''Климатът''' е умереноконтинентален, със средна годишна температура- 10.6 градуса по Целзий,
лятото е прохладно,зимата- мека и снежна, '''красива природа и чиста околна среда'''- млади
иглолистни и гъсти широколистни гори, прошарени с горски поляни.


Селото има южно и източно изложение. От него се открива гледка на юг към билото на [[Стара планина]] с връх Чумерна, на запад дори до Шипка и на изток към Тузлука. На изток от селото протича река Боровщица (Мийковска река), а на запад е водосборният басейн на река Веселина.
Районът е '''климатолечебен планински курорт''' и

предлага богати възможности за екологичен, селски и ски туризъм.
'''Климатът''' е умереноконтинентален, със средна годишна температура- 10.6 градуса по Целзий, лятото е прохладно, зимата - мека и снежна.

Районът е '''климатолечебен планински курорт''' и предлага възможности за екологичен, селски и ски туризъм.


==История==
==История==
Предполага се, че селото е основано след падането на България под османско иго. Само тук там са запазени по някоя характерна стара къща с големи надвиснали стрехи, с дървени обшивки на стените отвън. В миналото на мястото на селото е имало вековни гори. По някои наименования на местности – "Елова поляна", „Елов чукар“, може да се съди, че имало и иглолистни гори. Названието "Градището" в южните склонове на височината Острец е свидетелство за стари поселения.
Предполага се, че селото е основано след падането на България под османско иго. Само тук-там са запазени по някоя характерна стара къща с големи надвиснали стрехи, с дървени обшивки на стените отвън. В миналото на мястото на селото е имало вековни гори. По някои наименования на местности – "Елова поляна", „Елов чукар“, може да се съди, че имало и иглолистни гори. Названието "Градището" в южните склонове на височината Острец е свидетелство за стари поселения.


За наименованието на селото има няколко предания. Едното гласи, че в тази труднодостъпна в миналото местност имало манастир, около който възникнало селището. Друго предание разказва, че в годините на робството тук се установил със стадото си дядо Буйно, който поставил началото на селището. Има предание, че селището получило наименованието си от буйните гори, сред които се заселили първите обитатели.
За наименованието на селото има няколко предания. Едното гласи, че в тази труднодостъпна в миналото местност имало манастир, около който възникнало селището. Друго предание разказва, че в годините на робството тук се установил със стадото си дядо Буйно, който поставил началото на селището. Има предание, че селището получило наименованието си от буйните гори, сред които се заселили първите обитатели.
Ред 34: Ред 33:
==Религии==
==Религии==


Църквата “Свети Пророк Илия” е построена през 1836 година на мястото на стара унищожена при турското нашествие. През Руско-турската война (1877 – 1878) църквата е изгорена и разрушена за да бъде възстановена отново през 1890 година.
Църквата “Свети Пророк Илия” е построена през 1836 година на мястото на стара, унищожена при турското нашествие. През Руско-турската война (1877 – 1878) църквата е изгорена и разрушена за да бъде възстановена отново през 1890 година.
==Обществени институции==
==Обществени институции==
Ред 42: Ред 41:
== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==


Село Буйновци- едно райско кътче съчетало величието на гордия Балкан,
съхранените с векове местни традиции и обичаи
и богато културно-историческо наследство.
В района се намират следните '''природни забележителности и резервати:'''
В района се намират следните '''природни забележителности и резервати:'''


"Марков камък" (на около 3км от град Елена),
* "Марков камък" (на около 3 км от град Елена)
"Водопада" на река "Мийковска" в землището на мах. Христовци,
* "Водопада" на река "Мийковска" в землището на мах. Христовци,
местността "Слона", в землището на с. Тодювци.
* Местността "Слона", в землището на с. Тодювци.
* Резерват "Бяла крава" (в землището на с. Костел)
* Резерват "Хайдушки чукар" (в землището на с. Буйновци)
* Буферни зони на резерватите "Сини бряг" и "Савчов чаир".
* Връх "Чумерна" /1536 м./, първенецът на Елено-Твърдишката планина;
* върховете "Острец" и "Симаново".


Има и много манастири и църкви.
•Резерватите "Бяла крава" (в землището на с. Костел)
и "Хайдушки чукар" (в землището на с. Буйновци)
и буферните зони на резерватите "Сини бряг" и "Савчов чаир".

•Връх "Чумерна" /1536 м./, първенецът на Елено-Твърдишката планина;
върховете "Острец" и "Симаново".

Има и концентрация на '''голям брой манастири и църкви'''

В манастирите [[Плаковски манастир|Плаковски]], [[Килифаревски манастир|Килифаревски]], [[Капиновски манастир|Капиновски]] - пазители на българщината -
ще се запознаете с богатата история на региона.


== Редовни събития ==
== Редовни събития ==
Ред 81: Ред 71:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.petkovatakashta.com/ Дядо Петковата къща- Добре Дошли в официалният ни сайт]
* [http://www.elena.bg/ Сайт на община Елена]
* [http://www.elena.bg/ Сайт на община Елена]

* [http://www.bgglobe.net/petkovakashta.html/ Дядо Петковата къща]

{{Мъниче селища в България}}
[[Категория: Села в Област Велико Търново]]
[[Категория: Села в Област Велико Търново]]

Версия от 10:39, 12 май 2010

Буйновци
Общи данни
Население55 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина503 m
Пощ. код5097
Тел. код06154
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ06896
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Елена
Дилян Млъзев
(ГЕРБ; 2011)

Буйновци е село в Северна България. То се намира в община Елена, Област Велико Търново.

География

Село Буйновци се намира на 10 км южно от Елена, недалеч от шосето Елена – Твърдица. Разположено е на високо място в южните поли на хълма Острец, на 600 м надморска височина.

Селото има южно и източно изложение. От него се открива гледка на юг към билото на Стара планина с връх Чумерна, на запад дори до Шипка и на изток към Тузлука. На изток от селото протича река Боровщица (Мийковска река), а на запад е водосборният басейн на река Веселина.

Климатът е умереноконтинентален, със средна годишна температура- 10.6 градуса по Целзий, лятото е прохладно, зимата - мека и снежна.

Районът е климатолечебен планински курорт и предлага възможности за екологичен, селски и ски туризъм.

История

Предполага се, че селото е основано след падането на България под османско иго. Само тук-там са запазени по някоя характерна стара къща с големи надвиснали стрехи, с дървени обшивки на стените отвън. В миналото на мястото на селото е имало вековни гори. По някои наименования на местности – "Елова поляна", „Елов чукар“, може да се съди, че имало и иглолистни гори. Названието "Градището" в южните склонове на височината Острец е свидетелство за стари поселения.

За наименованието на селото има няколко предания. Едното гласи, че в тази труднодостъпна в миналото местност имало манастир, около който възникнало селището. Друго предание разказва, че в годините на робството тук се установил със стадото си дядо Буйно, който поставил началото на селището. Има предание, че селището получило наименованието си от буйните гори, сред които се заселили първите обитатели.

През 1905 год. към село Буйновци е присъединена и махалата Шоевци (Шоювци). Присъединена е и махалата Пашовци.

Религии

Църквата “Свети Пророк Илия” е построена през 1836 година на мястото на стара, унищожена при турското нашествие. През Руско-турската война (1877 – 1878) църквата е изгорена и разрушена за да бъде възстановена отново през 1890 година.

Обществени институции

През 1928 година е основано читалището “Свети Свети Кирил и Методий”. През 1910 е построена училищна сграда, а през 1939 година - читалище – общински дом. От Освобождението (1878) до Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885) в селото е имало митница.

Културни и природни забележителности

В района се намират следните природни забележителности и резервати:

  • "Марков камък" (на около 3 км от град Елена)
  • "Водопада" на река "Мийковска" в землището на мах. Христовци,
  • Местността "Слона", в землището на с. Тодювци.
  • Резерват "Бяла крава" (в землището на с. Костел)
  • Резерват "Хайдушки чукар" (в землището на с. Буйновци)
  • Буферни зони на резерватите "Сини бряг" и "Савчов чаир".
  • Връх "Чумерна" /1536 м./, първенецът на Елено-Твърдишката планина;
  • върховете "Острец" и "Симаново".

Има и много манастири и църкви.

Редовни събития

Всяка година на Елин ден (Илинден) - 2 август - се провежда събор на селото.

Илинден в България се нарича денят, в който се почита Свети пророк Илия, 20 юли. Чества се също деня на Илинденско-Преображенското въстание в България и Република Македония, където се празнува по стар стил на 2 август.

Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за Св. Илия. Според народните вярвания ако този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили. Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевици и градушките.

Важно е да се отбележи, че това поверие е чуждо на православната ни вяра и църква и е изцяло езическо. В православието Светиите се възприемат като горещи молитвени застъпници за народите и за отделните хора, като винаги предстоящи пред Светия Божи престол.


Други

Външни препратки