Стенопис: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: oc:Fresca
Ред 29: Ред 29:
Картинка:Rozhen_Monastery_-_fresco.jpg|Детайл от "Страшният съд", Роженски манастир, 17 век
Картинка:Rozhen_Monastery_-_fresco.jpg|Детайл от "Страшният съд", Роженски манастир, 17 век
Картинка:Ikona1.jpg|"Св.Архангел Михаил", Рилски манастир, 19 век
Картинка:Ikona1.jpg|"Св.Архангел Михаил", Рилски манастир, 19 век
File:Orthodox-Apocalypse-Fresco.jpg|[[Апокалипсис]] - стенопис от [[Осоговски манастир]]
</gallery>
</gallery>



Версия от 20:22, 16 май 2010

Стенопис или както често се казва още Фреско е един вид художествено произведение, картина върху стена.

Фреско е един от методите използван още в Античността, през Средновековието, Ренесанса и днес, и представлява рисуването върху неизсъхналата мазилка.

Свети Николай благославя - руска фреска от 15 век

Фреска (от италиански - il fresco - "на свежо") е живописен метод за изпълнение на стенописи, при който постните бои (темпера, гваш и др.) се налагат върху прясна, още влажна основа (мазилка) - оттам и името на тази живописна техника (за разлика от "секо" - saecco - рисуване върху суха основа). Още старинните източници посочват тази техника като най-трудна за изпълнение, след енкаустиката. Трудността идва оттам, че живописецът е принуден да рисува бързо, т.е. преди грундът (мазилката) да е изсъхнал.

При техниката il fresco поставеният живописен слой се слива с основата, с грунда (мазилката) и в процеса на карбонизирането на съдържащата се вар влиза в органично единство с нея, което го прави твърде дълготраен.

Поради факта, че в миналото това е бил най-широко използваният метод за изпълнение на стенописи, понятието "фреско" с течение на времето се превръща в синоним на стенопис.

Днес, понятията il fresko и saecco се използват само за допълнително указание от изкуствоведите за какво живописване върху стената става въпрос - мокро или сухо, а самото понятие стенопис има вече по-разширен смисъл, като в него се включват и техниките сграфито, стенна мозайка и различни смесени техники. Оттук произлиза и новото понятие - декоративно-монументална живопис.

Сред най-известните художници, работили с тази техника са Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаел, Тиеполо и др.. У нас il fresco е най-разпростраеният метод за живописване през Средновековието и Възраждането - Боянският Майстор,Пимен Зографски, Йоаникий Попвитанов, Димитър Зограф, Захарий Зограф, Молерови и други са оставили прекрасни живописни образци, изпълнени чрез техниката фреско.

В днешно време, поради бързо променящите се вкусове, новите материали и разбира се динамиката на живот, стенописи в техника фреско се изпълняват много рядко. Почти основен фактор за тази промяна са новите материали, повечето от които са на акрилна основа, с разширен пигментен набор, почти непроменящи се под въздействието на слънчевите лъчи и градския смог. Същите дават много повече свобода на художника, а оттук и разширяване на възможностите му за художествени интерпретации.

Галерия

Препратки