Димитър Запрянов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 13: Ред 13:
==Биография==
==Биография==
Димитър Запрянов е роден през 1883 година в [[Хасково|хасковското]] село [[Черногорово (Област Хасково)|Караорман]]. На 28 юли 1902 година е покръстен във ВМОРО заедно с [[Тане Николов]] от [[Марин Чолаков]] и [[Стефан Чакъров]].<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 85 - 86.</ref> През август 1902 година в Хасково [[Константин Антонов]] сформира чета, която навлиза в Тракия и в която са включени Тане Николов, Димитър Запрянов, Марин Чолаков, [[Георги Узунов|Дядо Петър]] и други. През следващата година взема участие в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. Прибира се в България и през 1904 г. влиза в казармата, за да отбие редовната си военна служба.
Димитър Запрянов е роден през 1883 година в [[Хасково|хасковското]] село [[Черногорово (Област Хасково)|Караорман]]. На 28 юли 1902 година е покръстен във ВМОРО заедно с [[Тане Николов]] от [[Марин Чолаков]] и [[Стефан Чакъров]].<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 85 - 86.</ref> През август 1902 година в Хасково [[Константин Антонов]] сформира чета, която навлиза в Тракия и в която са включени Тане Николов, Димитър Запрянов, Марин Чолаков, [[Георги Узунов|Дядо Петър]] и други. През следващата година взема участие в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. Прибира се в България и през 1904 г. влиза в казармата, за да отбие редовната си военна служба.
[[Файл:Vidni deici na VMORO i VMOK.JPG|ляво|мини|250п|Горе: [[Стефан Чавдаров]], [[Добре Даскалов]], М. Анчов, [[Иван Караджов]], Димитър Запрянов, [[Минчо Дорев]], [[Борис Мончев]]. Среда: [[Петър Ацев]], [[Петър Кушев]],[[ Христо Матов]], [[Тодор Лазаров]], [[Тодор Александров]]. Долу: [[Стоян Мишев]], Гьешо Илиев, [[Петко Пенчев]], [[Христо Саракинов]] и [[Георги Занков]].]]
[[Файл:Vidni deici na VMORO i VMOK.JPG|ляво|мини|250п|Горе: [[Стефан Чавдаров]], [[Добри Даскалов]], М. Анчов, [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], Димитър Запрянов, [[Минчо Дорев]], [[Борис Мончев]]. Среда: [[Петър Ацев]], [[Петър Кушев]],[[ Христо Матов]], [[Тодор Лазаров]], [[Тодор Александров]]. Долу: [[Стоян Мишев]], Гьешо Илиев, [[Петко Пенчев]], [[Христо Саракинов]] и [[Георги Занков]].]]
През пролетта на 1905 година бяга от казармата и се присъединява към [[Драма (ном)|драмската]] чета на [[Михаил Даев]]. През декември същата година преминава в новосформираната чета на [[Христо Манов]]. Неин район е областта [[Зъхна]], където активно действа [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]]. Запрянов участва в акциите при [[Горенци (Ном Драма)|Горенци]] на 24 декември, в [[Криводол (Ном Драма)|Криводол]] на 17 януари 1906 година, когато са пленени андартският капитан Колуш и двама негови четници, както и в сражението при Пиляф тепе на 12 април, в което загива войводата Христо Манов и четата е поета от Запрянов.
През пролетта на 1905 година бяга от казармата и се присъединява към [[Драма (ном)|драмската]] чета на [[Михаил Даев]]. През декември същата година преминава в новосформираната чета на [[Христо Манов]]. Неин район е областта [[Зъхна]], където активно действа [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]]. Запрянов участва в акциите при [[Горенци (Ном Драма)|Горенци]] на 24 декември, в [[Криводол (Ном Драма)|Криводол]] на 17 януари 1906 година, когато са пленени андартският капитан Колуш и двама негови четници, както и в сражението при Пиляф тепе на 12 април, в което загива войводата Христо Манов и четата е поета от Запрянов.
[[Файл:Dimitar Zapryanov IMARO.JPG|дясно|мини|250п|]]
[[Файл:Dimitar Zapryanov IMARO.JPG|дясно|мини|250п|]]

Версия от 08:29, 30 май 2010

Димитър Запрянов
български революционер

Роден
Починал
24 май 1909
Димитър Запрянов в Общомедия

Димитър Запрянов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринска Тракия и Македония.[1]

Биография

Димитър Запрянов е роден през 1883 година в хасковското село Караорман. На 28 юли 1902 година е покръстен във ВМОРО заедно с Тане Николов от Марин Чолаков и Стефан Чакъров.[2] През август 1902 година в Хасково Константин Антонов сформира чета, която навлиза в Тракия и в която са включени Тане Николов, Димитър Запрянов, Марин Чолаков, Дядо Петър и други. През следващата година взема участие в Илинденско-Преображенското въстание. Прибира се в България и през 1904 г. влиза в казармата, за да отбие редовната си военна служба.

Горе: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, М. Анчов, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Минчо Дорев, Борис Мончев. Среда: Петър Ацев, Петър Кушев,Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров. Долу: Стоян Мишев, Гьешо Илиев, Петко Пенчев, Христо Саракинов и Георги Занков.

През пролетта на 1905 година бяга от казармата и се присъединява към драмската чета на Михаил Даев. През декември същата година преминава в новосформираната чета на Христо Манов. Неин район е областта Зъхна, където активно действа гръцката въоръжена пропаганда. Запрянов участва в акциите при Горенци на 24 декември, в Криводол на 17 януари 1906 година, когато са пленени андартският капитан Колуш и двама негови четници, както и в сражението при Пиляф тепе на 12 април, в което загива войводата Христо Манов и четата е поета от Запрянов.

Като войвода дава сражение на турците при село Алистрат, а през септември 1906 година при Плевня. През 1907 година влиза с четата си в село Волак, залавя известния гъркоманин Маджир Купчу, организатор на гръцки андартски чети и изпълнява наложената му от Серското окръжно революционно тяло смъртна присъда. Същата година напада и разбива андартите в гъркоманското Анастасия.

През 1908 година Димитър Запрянов е назначен за войвода в Кратовския революционен район, където дава отпор на сръбската пропаганда в Македония. Няколко месеца след обявяването на Младотурската революция се легализира. В изпълнение на решението на Кюстендилския конгрес, Тане Николов заедно с Димитър Запрянов и Иван Москов, на 24 септември 1908 извършва покушение над Яне Сандански в Бошнак хан в Солун. Покушението е неуспешно, но през 1909 година Димитър Запрянов е убит по заповед на Яне Сандански.[3]

Бележки

  1. Биография на сайта на ВМРО.
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 85 - 86.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 58 - 59.