Боян Биолчев: Разлика между версии
| Ред 11: | Ред 11: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в 1942 година в София. Произхожда от големия [[Прилеп (град)|прилепски]] род [[Биолчеви]]. Дядо му Боян Биолчев е деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]<ref>[http://www.vobg.net/article.php?id=1911 Проф. Боян Биолчев, ректор на СУ: Все още у нас може да се печели от имитация на образование]</ref> и [[Македоно-одринско опълчение|македоно-одрински опълченец]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 85.</ref> Завършва гимназия в София. Следва полска филология в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]], [[Полша]] (1962-1968), където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г. Постъпва като [[аспирант]] в СУ “Св. Климент Охридски” (1969). През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1978 г. защитава [[доктор]]ска дисертация на тема “Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма”, а в 1982 г. се хабилитира с книгата “Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския [[Ренесанс]]". От 1982 до 1996 г. е [[доцент]], през 1996 г. става доктор на филологическите науки с труда "[[Адам Мицкевич]] - между осанката на народния пророк и homo ludens". От 1996 г. е [[професор]]. |
Роден е в 1942 година в София. Произхожда от големия [[Прилеп (град)|прилепски]] род [[Биолчеви]]. Дядо му [[Боян Биолчев (революционер)|Боян Биолчев]] е деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]<ref>[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-04-26&article=96720 Гоце се криел в дома на Биолчеви, вестник „Стандарт“, 14 Септември 2003]</ref><ref>[http://www.vobg.net/article.php?id=1911 Проф. Боян Биолчев, ректор на СУ: Все още у нас може да се печели от имитация на образование]</ref> и [[Македоно-одринско опълчение|македоно-одрински опълченец]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 85.</ref> Завършва гимназия в София. Следва полска филология в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]], [[Полша]] (1962-1968), където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г. Постъпва като [[аспирант]] в СУ “Св. Климент Охридски” (1969). През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1978 г. защитава [[доктор]]ска дисертация на тема “Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма”, а в 1982 г. се хабилитира с книгата “Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския [[Ренесанс]]". От 1982 до 1996 г. е [[доцент]], през 1996 г. става доктор на филологическите науки с труда "[[Адам Мицкевич]] - между осанката на народния пророк и homo ludens". От 1996 г. е [[професор]]. |
||
През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноевмри 2007 година е ректор на Софийския университет. |
През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноевмри 2007 година е ректор на Софийския университет. |
||
Версия от 13:51, 30 май 2010
| Боян Биолчев | |
| учен славист и писател | |
 Боян Биолчев на протест на Софийския университет пред Народното събрание, 16 ноември 2010 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Ягелонски университет Софийски университет |
| Работил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Асен Биолчев |
| Съпруга | Мариана Евстатиева |
| Боян Биолчев в Общомедия | |
Проф. Боян Асенов Биолчев е български филолог, писател и сценарист. Ректор на Софийския университет (1999 - 2007).
Биография
Роден е в 1942 година в София. Произхожда от големия прилепски род Биолчеви. Дядо му Боян Биолчев е деец на ВМОРО[1][2] и македоно-одрински опълченец.[3] Завършва гимназия в София. Следва полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша (1962-1968), където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г. Постъпва като аспирант в СУ “Св. Климент Охридски” (1969). През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема “Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма”, а в 1982 г. се хабилитира с книгата “Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс". От 1982 до 1996 г. е доцент, през 1996 г. става доктор на филологическите науки с труда "Адам Мицкевич - между осанката на народния пророк и homo ludens". От 1996 г. е професор.
През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноевмри 2007 година е ректор на Софийския университет.
Извън рамките на университета Биолчев е председател на секция “Сравнително литературознание” на Световния съвет на славистите. През 2002 г. е избран за академик на Световната академия „Платон“ със седалище в гр. Патра, Гърция. Бил е главен редактор на вестник “Софийски университет” (1980-1991), член на редколегията на списание "Летописи" (1991-1997), а от 1996 г. е член на редакционния съвет на "Литературен вестник".
От 1965 г. Боян Биолчев е автор на над 200 научни публикации: монографии, студии, статии, предговори, научни съобщения. В периодичния печат публикува статии и изказвания с общокултурна и публицистична насоченост. Автор е на 20-тина белетристични книги. Негови романи и разкази са преведени на няколко европейски езика. Сценарист е на 6 игрални и 2 документални филма. Сред най-известните му книги са: "Очите плачат различно", "Сатурнов кръг", "Държавата Урария", "Сладко нищо", "Мираж под наем", "Градината на чичо Блум", "Амазонката на Варое".
Женен е за кинорежисьорката Мариана Евстатиева.[4]
Бележки
- ↑ Гоце се криел в дома на Биолчеви, вестник „Стандарт“, 14 Септември 2003
- ↑ Проф. Боян Биолчев, ректор на СУ: Все още у нас може да се печели от имитация на образование
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 85.
- ↑ Кратка биография на Боян Биолчев, Литернет