Боян Биолчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 11: Ред 11:
== Биография ==
== Биография ==
Роден е в 1942 година в София. Произхожда от големия [[Прилеп (град)|прилепски]] род [[Биолчеви]]. Дядо му Боян Биолчев е деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]<ref>[http://www.vobg.net/article.php?id=1911 Проф. Боян Биолчев, ректор на СУ: Все още у нас може да се печели от имитация на образование]</ref> и [[Македоно-одринско опълчение|македоно-одрински опълченец]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 85.</ref> Завършва гимназия в София. Следва полска филология в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]], [[Полша]] (1962-1968), където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г. Постъпва като [[аспирант]] в СУ “Св. Климент Охридски” (1969). През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1978 г. защитава [[доктор]]ска дисертация на тема “Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма”, а в 1982 г. се хабилитира с книгата “Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския [[Ренесанс]]". От 1982 до 1996 г. е [[доцент]], през 1996 г. става доктор на филологическите науки с труда "[[Адам Мицкевич]] - между осанката на народния пророк и homo ludens". От 1996 г. е [[професор]].
Роден е в 1942 година в София. Произхожда от големия [[Прилеп (град)|прилепски]] род [[Биолчеви]]. Дядо му [[Боян Биолчев (революционер)|Боян Биолчев]] е деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]<ref>[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-04-26&article=96720 Гоце се криел в дома на Биолчеви, вестник „Стандарт“, 14 Септември 2003]</ref><ref>[http://www.vobg.net/article.php?id=1911 Проф. Боян Биолчев, ректор на СУ: Все още у нас може да се печели от имитация на образование]</ref> и [[Македоно-одринско опълчение|македоно-одрински опълченец]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 85.</ref> Завършва гимназия в София. Следва полска филология в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]], [[Полша]] (1962-1968), където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г. Постъпва като [[аспирант]] в СУ “Св. Климент Охридски” (1969). През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1978 г. защитава [[доктор]]ска дисертация на тема “Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма”, а в 1982 г. се хабилитира с книгата “Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския [[Ренесанс]]". От 1982 до 1996 г. е [[доцент]], през 1996 г. става доктор на филологическите науки с труда "[[Адам Мицкевич]] - между осанката на народния пророк и homo ludens". От 1996 г. е [[професор]].


През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноевмри 2007 година е ректор на Софийския университет.
През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноевмри 2007 година е ректор на Софийския университет.

Версия от 13:51, 30 май 2010

Боян Биолчев
учен славист и писател
Боян Биолчев на протест на Софийския университет пред Народното събрание, 16 ноември 2010 г.
Роден

Учил вЯгелонски университет
Софийски университет
Работил вСофийски университет
Семейство
БащаАсен Биолчев
СъпругаМариана Евстатиева
Боян Биолчев в Общомедия

Проф. Боян Асенов Биолчев е български филолог, писател и сценарист. Ректор на Софийския университет (1999 - 2007).

Биография

Роден е в 1942 година в София. Произхожда от големия прилепски род Биолчеви. Дядо му Боян Биолчев е деец на ВМОРО[1][2] и македоно-одрински опълченец.[3] Завършва гимназия в София. Следва полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша (1962-1968), където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г. Постъпва като аспирант в СУ “Св. Климент Охридски” (1969). През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема “Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма”, а в 1982 г. се хабилитира с книгата “Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс". От 1982 до 1996 г. е доцент, през 1996 г. става доктор на филологическите науки с труда "Адам Мицкевич - между осанката на народния пророк и homo ludens". От 1996 г. е професор.

През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноевмри 2007 година е ректор на Софийския университет.

Извън рамките на университета Биолчев е председател на секция “Сравнително литературознание” на Световния съвет на славистите. През 2002 г. е избран за академик на Световната академия „Платон“ със седалище в гр. Патра, Гърция. Бил е главен редактор на вестник “Софийски университет” (1980-1991), член на редколегията на списание "Летописи" (1991-1997), а от 1996 г. е член на редакционния съвет на "Литературен вестник".

От 1965 г. Боян Биолчев е автор на над 200 научни публикации: монографии, студии, статии, предговори, научни съобщения. В периодичния печат публикува статии и изказвания с общокултурна и публицистична насоченост. Автор е на 20-тина белетристични книги. Негови романи и разкази са преведени на няколко европейски езика. Сценарист е на 6 игрални и 2 документални филма. Сред най-известните му книги са: "Очите плачат различно", "Сатурнов кръг", "Държавата Урария", "Сладко нищо", "Мираж под наем", "Градината на чичо Блум", "Амазонката на Варое".

Женен е за кинорежисьорката Мариана Евстатиева.[4]

Бележки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за