Серски манастир: Разлика между версии
м →История: буква |
|||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
Според османски регистър от [[1568]]-[[1569]] година манастирът притежава шест овощни градини, две маслинени горички, 7 воденици, три чифлика, къщи и 18 магазина в Сяр, както и няколко къщи, овощни градини, маслинени горички и и зимни пасбища (къшлаци) в района на [[Зъхна]], [[Солун]] и [[Сидерокапса]].<ref>Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 121.</ref> |
Според османски регистър от [[1568]]-[[1569]] година манастирът притежава шест овощни градини, две маслинени горички, 7 воденици, три чифлика, къщи и 18 магазина в Сяр, както и няколко къщи, овощни градини, маслинени горички и и зимни пасбища (къшлаци) в района на [[Зъхна]], [[Солун]] и [[Сидерокапса]].<ref>Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 121.</ref> |
||
Много от монасите на манастира в миналото са българи, а в манастирското училище се учат българчета от околните села. Затова българите го смятат за свой и го даряват. Тук между монасите най-рано се пробужда българското народностно съзнание в Серско и ненапразно серският митрополит Неофит го нарича ''"огнище на панславизма"''. През 19 век манастирът играе роля на едно от най-важните духовни средища в Източна [[Македония (област)|Македония]].<ref>"Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.451.</ref> |
|||
В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) пише за манастира: |
В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) пише за манастира: |
||
Версия от 18:25, 5 юни 2010
Шаблон:Селище в РГ инфо Серският манастир „Свети Йоан Предтеча“ (Шаблон:Lang-el) е женски манастир в Егейска Македония, Гърция. Манастирът е разположен на 10 километра североизточно от град Сяр (Серес) в подножието на планината Змийница (Меникио). В духовно отношение е подчинен на Серската и Нигритска митрополия на Църквата на Гърция.
История
Манастирът е основан между 1270 и 1275 година от зъхненския епископ Йоан.[1]
Според османски регистър от 1568-1569 година манастирът притежава шест овощни градини, две маслинени горички, 7 воденици, три чифлика, къщи и 18 магазина в Сяр, както и няколко къщи, овощни градини, маслинени горички и и зимни пасбища (къшлаци) в района на Зъхна, Солун и Сидерокапса.[2]
Много от монасите на манастира в миналото са българи, а в манастирското училище се учат българчета от околните села. Затова българите го смятат за свой и го даряват. Тук между монасите най-рано се пробужда българското народностно съзнание в Серско и ненапразно серският митрополит Неофит го нарича "огнище на панславизма". През 19 век манастирът играе роля на едно от най-важните духовни средища в Източна Македония.[3]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за манастира:
| „ | В манастира живеят 60 монаси и 60 души манастирска прислуга. Голямата църква на манастира е построена с даренията на християните българи от околните села.[4] | “ |
Външни препратки
Бележки
- ↑ Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης
- ↑ Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 121.
- ↑ "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.451.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 61.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
