Парадигма: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Парадигма''' най-общо означава модел на мислене - конкретно в някоя [[научна]] дисциплина или в друг [[епистемология|епистемологичен]] контекст.
'''Парадигма''' най-общо означава модел на мислене - конкретно в някоя [[научна]] дисциплина или в друг [[епистемология|епистемологичен]] контекст.


{{авторски права}}


== Етимология ==
== Етимология ==
Ред 9: Ред 6:


== Определения ==
== Определения ==

{{авторски права}}


Парадигмата е ключов модел,образец или метод (за постигане на определен вид цели).Често тя е най-характерното или основно свойство на една теория или направление на науката.От края на 60-те думата парадигма се отнася до мисловен модел в някаква научна дисциплина или друг епистемологичен контекст.Първоначално дума е била специфична за граматиката:речникът Merriam-Webster 1900 определя нейната техническа употреба единствено в контекста на граматиката или като термин за илюстративна притча или басня в реториката.За целите на лингвистиката Фердинанд дьо Сосюр използва понятието парадигма за обозначаване на клас от подобни елементи.
Парадигмата е ключов модел,образец или метод (за постигане на определен вид цели).Често тя е най-характерното или основно свойство на една теория или направление на науката.От края на 60-те думата парадигма се отнася до мисловен модел в някаква научна дисциплина или друг епистемологичен контекст.Първоначално дума е била специфична за граматиката:речникът Merriam-Webster 1900 определя нейната техническа употреба единствено в контекста на граматиката или като термин за илюстративна притча или басня в реториката.За целите на лингвистиката Фердинанд дьо Сосюр използва понятието парадигма за обозначаване на клас от подобни елементи.


= Различни контекстни значения =
== Различни контекстни значения ==
=== Във философията ===



== Във философията ==


'''Научната парадигма на Кун'''
'''Научната парадигма на Кун'''
Ред 39: Ред 35:
Обикновена аналогия:Опростената аналогия за парадигма е навик в разсъждаването или кутията в широко използваната фраза „мислене извън кутията”.Мисленето „вътре в кутията” е присъщо на нормалната наука.Кутията обхваща мисленето на нормалната наука и по този начин тя е аналогична на парадигма.”Мисленето извън кутията” би могло да бъде това, което Кун нарича революционна наука.Революционната наука е обикновено неуспешна и рядко води до нови парадигми.Когато е успешна тя води до големи проблеми в научния мироглед.
Обикновена аналогия:Опростената аналогия за парадигма е навик в разсъждаването или кутията в широко използваната фраза „мислене извън кутията”.Мисленето „вътре в кутията” е присъщо на нормалната наука.Кутията обхваща мисленето на нормалната наука и по този начин тя е аналогична на парадигма.”Мисленето извън кутията” би могло да бъде това, което Кун нарича революционна наука.Революционната наука е обикновено неуспешна и рядко води до нови парадигми.Когато е успешна тя води до големи проблеми в научния мироглед.


== В народния език==
=== В народния език===
един модел зад група от типични примери за нещо
един модел зад група от типични примери за нещо


== В експерименталната наука ==
=== В експерименталната наука ===
парадигма (експериментална),
парадигма (експериментална),
експериментална ситуация
експериментална ситуация
Ред 48: Ред 44:
В науките за поведението,например Психологията,Биологията,Неврологията,експерименталната парадигма е експериментална ситуация (например начин на провеждане на определен тип експеримент),която е обусловена от определени регулирани стандарти и често има теоретичен фон.Една парадигма в този технически смисъл обаче не представлява ограничен начин на мислене,колкото в епистемологичния ѝ смисъл.
В науките за поведението,например Психологията,Биологията,Неврологията,експерименталната парадигма е експериментална ситуация (например начин на провеждане на определен тип експеримент),която е обусловена от определени регулирани стандарти и често има теоретичен фон.Една парадигма в този технически смисъл обаче не представлява ограничен начин на мислене,колкото в епистемологичния ѝ смисъл.


== В програмирането ==
=== В програмирането ===
програмна парадигма,образен модел на програмиране обикновено подсилен от използвания програмен език.
програмна парадигма,образен модел на програмиране обикновено подсилен от използвания програмен език.


Програмната парадигма е основен стил на програмиране,отнасящ се до това как трябва да бъдат формулирани решенията на проблемите в един програмен език. Една програмна парадигма осигурява (и определя) гледната точка, която програмистът има относно изпълнението на програмата. Например в обектно ориентираното програмиране програмистите могат да приемат програмата като сбор от взаимодействащи си обекти, докато във функционалното програмиране една програма може да бъде приемана за последователност от функционални изчисления.При програмиране на компютри или системи с много процесори процесно ориентираното програмиране позволява на програмистите да мислят за програмите като за групи от успоредни процеси,действащи възоснова на логически споделени структури от данни.Точно както различните групи в софтуерното инжинерство поддържат различни методи,така и различните програмни езици поддържат различни програмни парадигми.Някои езици са предназначени да поддържат една определена парадигма (Smalltalk и С+ поддържат обектно ориентираното програмиране,а Haskell поддържа функционално програмиране),докато други програмни езици поддържат много парадигми (като С++,Common Lisp,Scheme,Python,Ruby и Oz).Много програмни парадигми са добре познати както с командите,които забраняват,така и с тези,които позволяват.Например чисто функционалното програмиране позволява употребата на странични ефекти;структурираното програмиране не позволява употребата на командата Go to.Отчасти поради тази причина новите парадигми се считат за ограничени или твърде строги от тези,които са свикнали с по-ранни стилове.Това избягване на някои команди обаче може да улесни доказването на теореми за точността на една програма или просто да разбере нейното поведение,без да ограничава общия характер на програмния език.Връзката между програмните парадигми и програмните езици може да бъде сложна,понеже програмния език може да поддържа много парадигми.Например C++ е предназначен да поддържа елементи от процедурното програмиране,обектно ориентираното програмиране и общото програмиране.Проектантите и програмистите обаче решават как да създадат една програма,използвайки тези елементи на парадигмата.Може да бъде написана изцяло процедурна програма на C++,може да бъде написана изцяло обектно ориентирана програма или пък да бъде написана програма,която съдържа елементи и от двете парадигми.
Програмната парадигма е основен стил на програмиране,отнасящ се до това как трябва да бъдат формулирани решенията на проблемите в един програмен език. Една програмна парадигма осигурява (и определя) гледната точка, която програмистът има относно изпълнението на програмата. Например в обектно ориентираното програмиране програмистите могат да приемат програмата като сбор от взаимодействащи си обекти, докато във функционалното програмиране една програма може да бъде приемана за последователност от функционални изчисления.При програмиране на компютри или системи с много процесори процесно ориентираното програмиране позволява на програмистите да мислят за програмите като за групи от успоредни процеси,действащи възоснова на логически споделени структури от данни.Точно както различните групи в софтуерното инжинерство поддържат различни методи,така и различните програмни езици поддържат различни програмни парадигми.Някои езици са предназначени да поддържат една определена парадигма (Smalltalk и С+ поддържат обектно ориентираното програмиране,а Haskell поддържа функционално програмиране),докато други програмни езици поддържат много парадигми (като С++,Common Lisp,Scheme,Python,Ruby и Oz).Много програмни парадигми са добре познати както с командите,които забраняват,така и с тези,които позволяват.Например чисто функционалното програмиране позволява употребата на странични ефекти;структурираното програмиране не позволява употребата на командата Go to.Отчасти поради тази причина новите парадигми се считат за ограничени или твърде строги от тези,които са свикнали с по-ранни стилове.Това избягване на някои команди обаче може да улесни доказването на теореми за точността на една програма или просто да разбере нейното поведение,без да ограничава общия характер на програмния език.Връзката между програмните парадигми и програмните езици може да бъде сложна,понеже програмния език може да поддържа много парадигми.Например C++ е предназначен да поддържа елементи от процедурното програмиране,обектно ориентираното програмиране и общото програмиране.Проектантите и програмистите обаче решават как да създадат една програма,използвайки тези елементи на парадигмата.Може да бъде написана изцяло процедурна програма на C++,може да бъде написана изцяло обектно ориентирана програма или пък да бъде написана програма,която съдържа елементи и от двете парадигми.


== В лингвистиката ==
=== В лингвистиката ===
Спрегаема парадигма
Спрегаема парадигма


В граматиката спрежението е изменението или маркирането на една дума (или по-точно лексема), за да се отрази граматическа (която е сродна) информация като род, време, число и лице. Идеята за „дума” независима от различните спрежения се нарича лексема, а формата на дума, която няма или има минимално изменение, се нарича лема. Организиран списък от изменените форми на дадена лексема се нарича спрегаема парадигма.
В граматиката спрежението е изменението или маркирането на една дума (или по-точно лексема), за да се отрази граматическа (която е сродна) информация като род, време, число и лице. Идеята за „дума” независима от различните спрежения се нарича лексема, а формата на дума, която няма или има минимално изменение, се нарича лема. Организиран списък от изменените форми на дадена лексема се нарича спрегаема парадигма.


== В жаргона ==
=== В жаргона ===


Израз (известен още като модерна дума),често неологизъм,широко използван в управителските,техническите,административните,а понякога и в политическите среди.Въпреки че се срещат широко в тези среди,думите често имат неясно значение.Модерните думи обикновено са предназначени за впечатляване на нечия публика претендирайки за някакви познания.По тази причина често те са универсални.Обикновено правят изреченията трудни за разискване,поради неясното им значение.Тези думи се различават от жаргона по това,че имат задачата да впечатляват или да направят смисъла по-неясен,докато жаргонът (теоретически) има добре определено техническо значение,поне за специалистите.Обаче шумът около новите технологии често превръщат техническите термини в модерни думи.Една модерна дума може да се появи,а може и да не се появи в речника,а в случай че се появи смисълът и като модерна дума може да не съвпада с традиционното определение.
Израз (известен още като модерна дума),често неологизъм,широко използван в управителските,техническите,административните,а понякога и в политическите среди.Въпреки че се срещат широко в тези среди,думите често имат неясно значение.Модерните думи обикновено са предназначени за впечатляване на нечия публика претендирайки за някакви познания.По тази причина често те са универсални.Обикновено правят изреченията трудни за разискване,поради неясното им значение.Тези думи се различават от жаргона по това,че имат задачата да впечатляват или да направят смисъла по-неясен,докато жаргонът (теоретически) има добре определено техническо значение,поне за специалистите.Обаче шумът около новите технологии често превръщат техническите термини в модерни думи.Една модерна дума може да се появи,а може и да не се появи в речника,а в случай че се появи смисълът и като модерна дума може да не съвпада с традиционното определение.


== Изменения на парадигмата ==
=== Изменения на парадигмата ===



Измененията на парадигмата имат тенденция да са най-драматични в науките,които изглеждат стабилни и развити,както физиката в края на 19-ти век.По това време физиката изглежда дисциплина,която допълва последните детайли на една напълно отработена система.През 1900 г. Лорд Келвин формулира:„Няма нищо,което да бъде открито във физиката.Всичко,което остава са все по-точни измервания”.Пет години по-късно Алберт Айнщайн публикува своята теза за специалната теория на относителността,която оспорва законите,които лежат в основата на Нютоновата механика,които са били използвани за описване на силата и движението повече от триста години.В този случай новата парадигма свежда старата до особено положение.В смисъл,че Нютоновата механика все още е добър модел за приближение на скорости,които са бавни в сравнение със скоростта на светлината.
Измененията на парадигмата имат тенденция да са най-драматични в науките,които изглеждат стабилни и развити,както физиката в края на 19-ти век.По това време физиката изглежда дисциплина,която допълва последните детайли на една напълно отработена система.През 1900 г. Лорд Келвин формулира:„Няма нищо,което да бъде открито във физиката.Всичко,което остава са все по-точни измервания”.Пет години по-късно Алберт Айнщайн публикува своята теза за специалната теория на относителността,която оспорва законите,които лежат в основата на Нютоновата механика,които са били използвани за описване на силата и движението повече от триста години.В този случай новата парадигма свежда старата до особено положение.В смисъл,че Нютоновата механика все още е добър модел за приближение на скорости,които са бавни в сравнение със скоростта на светлината.
Ред 73: Ред 68:
Самият Кун не смята,че идеята за парадигмата е подходяща за обществените науки.Той обяснява в предговора си към „Структурата на научните революции”,че е измислил концепцията за парадигмата с цел да различи обществените от естествените науки.Той обяснява също така,че е написал тази книга за да покаже ясно,че няма и не може да има някакви парадигми в обществените науки.Матей Доган, френски социолог,в статията си „Парадигми в обществените науки” разработва оригиналната теза на Кун,че изобщо няма парадигми в обществените науки откакто понятията са многозначни.Доган дава много примери за несъществуването на парадигми в обществените науки в есето си,особено в социологията,политическата наука и политическата антропология.
Самият Кун не смята,че идеята за парадигмата е подходяща за обществените науки.Той обяснява в предговора си към „Структурата на научните революции”,че е измислил концепцията за парадигмата с цел да различи обществените от естествените науки.Той обяснява също така,че е написал тази книга за да покаже ясно,че няма и не може да има някакви парадигми в обществените науки.Матей Доган, френски социолог,в статията си „Парадигми в обществените науки” разработва оригиналната теза на Кун,че изобщо няма парадигми в обществените науки откакто понятията са многозначни.Доган дава много примери за несъществуването на парадигми в обществените науки в есето си,особено в социологията,политическата наука и политическата антропология.


== Парализа на парадигмата ==

= Парализа на парадигмата =



Изменяне на термини.
Изменяне на термини.



Вероятно най-голямата бариера за промяна на парадигмата,в някои случаи, е съществуването на парализа на парадигмата – невъзможността да се види отвъд настоящия модел на мислене.
Вероятно най-голямата бариера за промяна на парадигмата,в някои случаи, е съществуването на парализа на парадигмата – невъзможността да се види отвъд настоящия модел на мислене.


Примерите вкючват теорията на Галилео Галилей за хелиоцентричната вселена,откритието на електростатичната фотография,ксерографията и кварцовият часовник.
Примерите вкючват теорията на Галилео Галилей за хелиоцентричната вселена,откритието на електростатичната фотография,ксерографията и кварцовият часовник.




Парадигмата като „Цялостност на мирогледа” ("Gestalt of a Weltanschauung")
Парадигмата като „Цялостност на мирогледа” ("Gestalt of a Weltanschauung")
Ред 104: Ред 94:
Следователно парадигмата е разбиране на една реалност, която е „Цялостна” („Gestalt”),резултат от трите дяла на психологията:метафизиката,епистемологията и етиката:
Следователно парадигмата е разбиране на една реалност, която е „Цялостна” („Gestalt”),резултат от трите дяла на психологията:метафизиката,епистемологията и етиката:


1.Метафизичното схващане за това, какво може да бъде познато.То формира основите за:
# Метафизичното схващане за това, какво може да бъде познато.То формира основите за:
# Концепция за придобиването на епистемологичното знание.Това е есенциалисткият начин на мислене на Платон,Аристотел и Попър срещу онтологичния начин на мислене представен от „принципа на съмнението” на квантовите теории на Хайзенберг до „фундаменталната онтология” на Хайзенберг.Това е основата за:

# Традицията в етиката за живеенето.
2.Концепция за придобиването на епистемологичното знание.Това е есенциалисткият начин на мислене на Платон,Аристотел и Попър срещу онтологичния начин на мислене представен от „принципа на съмнението” на квантовите теории на Хайзенберг до „фундаменталната онтология” на Хайзенберг.Това е основата за:

3.Традицията в етиката за живеенето.


Очевидно е, че трите дяла в психологията описват структурата на една парадигма.Нито един от дяловете на метафизиката, епистемологията и етиката не може да не бъде взет предвид при разбирането на парадигмите.Заедно те описват Цялото („Gestalt”) като спирално (не просто кръгово) движение, формиращо херменевтичното разбиране.
Очевидно е, че трите дяла в психологията описват структурата на една парадигма.Нито един от дяловете на метафизиката, епистемологията и етиката не може да не бъде взет предвид при разбирането на парадигмите.Заедно те описват Цялото („Gestalt”) като спирално (не просто кръгово) движение, формиращо херменевтичното разбиране.
Ред 124: Ред 112:
По този начин Парадигмата може да бъде разбрана единствено в контекста на Херменевтичния цикъл в „Структура на парадигмите”.Той заменя обикновените интерпретации или просто довеждането до разбиране.От това следва,че парадигмите са развиващи се по природа,движещи се в Херменевтичен цикъл,а не в повтарящи се механични кръгове.Описването на една парадигма като модел,мироглед или с който и да е друг термин,едва ли е нещо повече от обикновено преименуване на разбирането за парадигмата до някакво друго разбиране,рискуващо да бъде просто едно тафтологично за
По този начин Парадигмата може да бъде разбрана единствено в контекста на Херменевтичния цикъл в „Структура на парадигмите”.Той заменя обикновените интерпретации или просто довеждането до разбиране.От това следва,че парадигмите са развиващи се по природа,движещи се в Херменевтичен цикъл,а не в повтарящи се механични кръгове.Описването на една парадигма като модел,мироглед или с който и да е друг термин,едва ли е нещо повече от обикновено преименуване на разбирането за парадигмата до някакво друго разбиране,рискуващо да бъде просто едно тафтологично за


= Други употреби =
== Други употреби ==


Ханда, М.Л. (1986) представя идеята за „социална парадигма” в контекста на социалните науки.Той идентифицира основните компоненти на една социална парадигма.Подобно на Кун,Ханда повдига въпроса за променящата се парадигма,процесът, познат като „промяна на парадигмата”.В този смисъл той се съсредоточава върху социалните обстоятелства,които ускоряват такава промяна и ефектите от нея в социалните институции, включително и в образователните.Тази пълна промяна на социалната арена променя начинът,по който индивидът възприема реалността.
Ханда, М.Л. (1986) представя идеята за „социална парадигма” в контекста на социалните науки.Той идентифицира основните компоненти на една социална парадигма.Подобно на Кун,Ханда повдига въпроса за променящата се парадигма,процесът, познат като „промяна на парадигмата”.В този смисъл той се съсредоточава върху социалните обстоятелства,които ускоряват такава промяна и ефектите от нея в социалните институции, включително и в образователните.Тази пълна промяна на социалната арена променя начинът,по който индивидът възприема реалността.
Ред 130: Ред 118:
Друга употреба на думата парадигма е от гледна точка на мирогледа „Weltanschauung”.Например в социалните науки терминът се използва за описване на група от преживявания,вярвания и ценности,които влияят на начина,по който индивидът възприема реалността и отговаря на това възприятие.Социалните учени приемат фразата на Кун „промяна на парадигмата”,за да обозначат промяна в начина,по който дадено общество възприема организирането и разбирането на реалността.”Доминиращата парадигма” се отнася до ценностите или начина на мислене в едно общество,които са стандартни и широко приети за даден период.Доминиращите парадигми са формирани от обществената културна среда и от контекста на историческия момент.Следващите са условия,които улесняват превръщането на една система на мислене в приета доминираща парадигма:
Друга употреба на думата парадигма е от гледна точка на мирогледа „Weltanschauung”.Например в социалните науки терминът се използва за описване на група от преживявания,вярвания и ценности,които влияят на начина,по който индивидът възприема реалността и отговаря на това възприятие.Социалните учени приемат фразата на Кун „промяна на парадигмата”,за да обозначат промяна в начина,по който дадено общество възприема организирането и разбирането на реалността.”Доминиращата парадигма” се отнася до ценностите или начина на мислене в едно общество,които са стандартни и широко приети за даден период.Доминиращите парадигми са формирани от обществената културна среда и от контекста на историческия момент.Следващите са условия,които улесняват превръщането на една система на мислене в приета доминираща парадигма:


-Професионални организации,които дават легитимност на парадигмата
- Професионални организации, които дават легитимност на парадигмата
-Динамични лидери,които представят парадигмата и говорят за нея
- Динамични лидери, които представят парадигмата и говорят за нея
-Вестници,списания и редактори,които разпространяват информация,основна за парадигмата,и ѝ дават легитимност
- Вестници, списания и редактори, които разпространяват информация, основна за парадигмата, и ѝ дават легитимност
-Правителствени организации,които ще повярват в парадигмата
- Правителствени организации,които ще повярват в парадигмата
-Педагози,които ще разпространяват идеите на парадигмата,възпитавайки учениците си
- Педагози, които ще разпространяват идеите на парадигмата, възпитавайки учениците си
-Конференции,които са посветени на дискутирането на идеи,основни за парадигмата
- Конференции, които са посветени на дискутирането на идеи, основни за парадигмата
-Медийно покритие
- Медийно покритие
-Граждански организации,които прегръщат основните идеи на парадигмата
- Граждански организации, които прегръщат основните идеи на парадигмата
-Източници на доходи за бъдещи изследвания на парадигмата
- Източници на доходи за бъдещи изследвания на парадигмата


Думата парадигма също така все още се използва за означаване на модел,образец или очевидно ясен,типичен пример или архетип.Терминът често се употребява с този смисъл в дизайнерските професии.Дизайнерските архетипи обхващат професионални прецеденти за дизайнерски решения.Най-добрите примери за дизайнерски парадигми са:”Книга източник на творчески визуализации” от Уейк и „Дизайнерски парадигми” от Петровски.
Думата парадигма също така все още се използва за означаване на модел,образец или очевидно ясен,типичен пример или архетип.Терминът често се употребява с този смисъл в дизайнерските професии.Дизайнерските архетипи обхващат професионални прецеденти за дизайнерски решения.Най-добрите примери за дизайнерски парадигми са:”Книга източник на творчески визуализации” от Уейк и „Дизайнерски парадигми” от Петровски.
Ред 144: Ред 132:
Този термин също се използва и в кибернетиката.Тук той значи (в много общ смисъл) идеен пъроначален модел за намаляване на хаотичната маса до някаква форма на ред.Забележете приликите с концепцията на ентропията в химията и физиката.Парадигмата там е един вид забрана да се продължи всяко действие,което би увеличило крайната ентропия на системата.За да се създаде една парадигма се изисква затворена система,която би приела всякакви промени.По този начин парадигмата може да бъде приложена само към система,която не е в крайната си фаза.Някои езикови пуристи усещат,че с терминът парадигма е широко злоупотребявано сред „бизнес философите” и адвокатите от всякакъв тип и в този контекст не носи никакъв смисъл.
Този термин също се използва и в кибернетиката.Тук той значи (в много общ смисъл) идеен пъроначален модел за намаляване на хаотичната маса до някаква форма на ред.Забележете приликите с концепцията на ентропията в химията и физиката.Парадигмата там е един вид забрана да се продължи всяко действие,което би увеличило крайната ентропия на системата.За да се създаде една парадигма се изисква затворена система,която би приела всякакви промени.По този начин парадигмата може да бъде приложена само към система,която не е в крайната си фаза.Някои езикови пуристи усещат,че с терминът парадигма е широко злоупотребявано сред „бизнес философите” и адвокатите от всякакъв тип и в този контекст не носи никакъв смисъл.


== Източници ==

<references/>

[[Категория:Философия на науката]]
[[Категория:Философия на науката]]



Версия от 19:33, 5 юни 2010

Парадигма най-общо означава модел на мислене - конкретно в някоя научна дисциплина или в друг епистемологичен контекст.

Етимология

Думата парадигма произлиза от гръцката дума παράδειγμα (paradeigma), която означава „модел” или „пример” [1], от думата παραδεικνύμι (paradeiknumi), означаваща „демонстрирам, показвам, излагам”. [2]

Определения

Парадигмата е ключов модел,образец или метод (за постигане на определен вид цели).Често тя е най-характерното или основно свойство на една теория или направление на науката.От края на 60-те думата парадигма се отнася до мисловен модел в някаква научна дисциплина или друг епистемологичен контекст.Първоначално дума е била специфична за граматиката:речникът Merriam-Webster 1900 определя нейната техническа употреба единствено в контекста на граматиката или като термин за илюстративна притча или басня в реториката.За целите на лингвистиката Фердинанд дьо Сосюр използва понятието парадигма за обозначаване на клас от подобни елементи.

Различни контекстни значения

Във философията

Научната парадигма на Кун

Философът на науките Томас Кун дава съвременното значение на тази дума,когато я приема за обозначаване на набор от практики,които определят една научна дисциплина през определен период от време.Самият Кун стигнал до там,че започнал да предпочита термините екземпляр и нормална наука,които имат по-точно философско значение.Въпреки това в своята книга „Структурата на научните революции” Кун определя научната парадигма като: - какво трябва да бъде наблюдавано и изследвано - типът въпроси,които би трябвало да се поставят и да се търсят техните отговори по отношение предмета на изследването - как трябва да се структурират тези въпроси - как трябва да се интерпретират резултатите от научните изследвания

Като алтернатива Оксфордския английски речник определя парадигмата като „модел или образец,екземпляр”.По този начин допълнителен компонент към определението за парадигма на Кун е: - как трябва да се проведе един експеримент и какво оборудване е достъпно за провеждането му

Така в рамките на нормалната наука парадигмата е набор от примерни експерименти,които е вероятно да бъдат копирани или подражавани.Преобладаващата парадигма често представя по-специфичен начин на виждане на реалността или ограничения на приемливи програми за бъдещи проучвания отколкото много по-обобщения научен метод.

Пример за изцяло приета парадигма е стандартния модел на физиката.Научният метод взема предвид ортодоксални научни изследвания на много феномени,които могат да се противопоставят или опровергаят стандартния модел.Обаче финансирането на такива експерименти би било по-трудно,пропорционално на сумата на отклоненията от приетия стандартен модел теория, която експеримента би тествал.Например един експеримент, който тества масата на неутриното или разтварянето на протона (малки отклонения от модела) е по-вероятно да получи пари, отколкото експерименти,търсещи нарушенията в запазването на силата или начини да се постигне пътуване обратно във времето.

Важен аспект на парадигмите на Кун е това,че парадигмите са несъизмерими,което значи,че две парадигми не могат да бъдат сравнявани една с друга.Новата парадигма,която измества старата не е задължително да е по-добра,защото критерия за оценка зависи от самата парадигмата.

По-пренебрежителният термин „групово мислене” и терминът „групово съзнание” имат много близко значение,което се отнася до малки или големи по мащаб примери за дисциплинирана мисъл.Мишел Фуко използва термините епистема и дискурс,матезис и таксономия,като аспекти на „парадигма” в оригиналното значение на Кун.

Обикновена аналогия:Опростената аналогия за парадигма е навик в разсъждаването или кутията в широко използваната фраза „мислене извън кутията”.Мисленето „вътре в кутията” е присъщо на нормалната наука.Кутията обхваща мисленето на нормалната наука и по този начин тя е аналогична на парадигма.”Мисленето извън кутията” би могло да бъде това, което Кун нарича революционна наука.Революционната наука е обикновено неуспешна и рядко води до нови парадигми.Когато е успешна тя води до големи проблеми в научния мироглед.

В народния език

един модел зад група от типични примери за нещо

В експерименталната наука

парадигма (експериментална), експериментална ситуация

В науките за поведението,например Психологията,Биологията,Неврологията,експерименталната парадигма е експериментална ситуация (например начин на провеждане на определен тип експеримент),която е обусловена от определени регулирани стандарти и често има теоретичен фон.Една парадигма в този технически смисъл обаче не представлява ограничен начин на мислене,колкото в епистемологичния ѝ смисъл.

В програмирането

програмна парадигма,образен модел на програмиране обикновено подсилен от използвания програмен език.

Програмната парадигма е основен стил на програмиране,отнасящ се до това как трябва да бъдат формулирани решенията на проблемите в един програмен език. Една програмна парадигма осигурява (и определя) гледната точка, която програмистът има относно изпълнението на програмата. Например в обектно ориентираното програмиране програмистите могат да приемат програмата като сбор от взаимодействащи си обекти, докато във функционалното програмиране една програма може да бъде приемана за последователност от функционални изчисления.При програмиране на компютри или системи с много процесори процесно ориентираното програмиране позволява на програмистите да мислят за програмите като за групи от успоредни процеси,действащи възоснова на логически споделени структури от данни.Точно както различните групи в софтуерното инжинерство поддържат различни методи,така и различните програмни езици поддържат различни програмни парадигми.Някои езици са предназначени да поддържат една определена парадигма (Smalltalk и С+ поддържат обектно ориентираното програмиране,а Haskell поддържа функционално програмиране),докато други програмни езици поддържат много парадигми (като С++,Common Lisp,Scheme,Python,Ruby и Oz).Много програмни парадигми са добре познати както с командите,които забраняват,така и с тези,които позволяват.Например чисто функционалното програмиране позволява употребата на странични ефекти;структурираното програмиране не позволява употребата на командата Go to.Отчасти поради тази причина новите парадигми се считат за ограничени или твърде строги от тези,които са свикнали с по-ранни стилове.Това избягване на някои команди обаче може да улесни доказването на теореми за точността на една програма или просто да разбере нейното поведение,без да ограничава общия характер на програмния език.Връзката между програмните парадигми и програмните езици може да бъде сложна,понеже програмния език може да поддържа много парадигми.Например C++ е предназначен да поддържа елементи от процедурното програмиране,обектно ориентираното програмиране и общото програмиране.Проектантите и програмистите обаче решават как да създадат една програма,използвайки тези елементи на парадигмата.Може да бъде написана изцяло процедурна програма на C++,може да бъде написана изцяло обектно ориентирана програма или пък да бъде написана програма,която съдържа елементи и от двете парадигми.

В лингвистиката

Спрегаема парадигма

В граматиката спрежението е изменението или маркирането на една дума (или по-точно лексема), за да се отрази граматическа (която е сродна) информация като род, време, число и лице. Идеята за „дума” независима от различните спрежения се нарича лексема, а формата на дума, която няма или има минимално изменение, се нарича лема. Организиран списък от изменените форми на дадена лексема се нарича спрегаема парадигма.

В жаргона

Израз (известен още като модерна дума),често неологизъм,широко използван в управителските,техническите,административните,а понякога и в политическите среди.Въпреки че се срещат широко в тези среди,думите често имат неясно значение.Модерните думи обикновено са предназначени за впечатляване на нечия публика претендирайки за някакви познания.По тази причина често те са универсални.Обикновено правят изреченията трудни за разискване,поради неясното им значение.Тези думи се различават от жаргона по това,че имат задачата да впечатляват или да направят смисъла по-неясен,докато жаргонът (теоретически) има добре определено техническо значение,поне за специалистите.Обаче шумът около новите технологии често превръщат техническите термини в модерни думи.Една модерна дума може да се появи,а може и да не се появи в речника,а в случай че се появи смисълът и като модерна дума може да не съвпада с традиционното определение.

Изменения на парадигмата

Измененията на парадигмата имат тенденция да са най-драматични в науките,които изглеждат стабилни и развити,както физиката в края на 19-ти век.По това време физиката изглежда дисциплина,която допълва последните детайли на една напълно отработена система.През 1900 г. Лорд Келвин формулира:„Няма нищо,което да бъде открито във физиката.Всичко,което остава са все по-точни измервания”.Пет години по-късно Алберт Айнщайн публикува своята теза за специалната теория на относителността,която оспорва законите,които лежат в основата на Нютоновата механика,които са били използвани за описване на силата и движението повече от триста години.В този случай новата парадигма свежда старата до особено положение.В смисъл,че Нютоновата механика все още е добър модел за приближение на скорости,които са бавни в сравнение със скоростта на светлината.

В „Структурата на научните революции” Кун пише,че:„Следващия преход от една парадигма към друга чрез революция е обичайният модел на развитие на развитата наука”.Идеята на Кун сама по себе си е революционна за времето си,тъй като довежда до значителна промяна в начина,по който академиците говорят за науката.Така тя причинява или е сама по себе си част от „промяната на парадигмата” в историята и социологията на науката.

Философите и историците на науката,вкючително самия Кун,накрая приемат променена версия на модела на Кун,която синтезира неговите първоначални виждания с постепенния модел,който го предхожда.Оригиналния модел на Кун сега е възприеман за много ограничен.

Самият Кун не смята,че идеята за парадигмата е подходяща за обществените науки.Той обяснява в предговора си към „Структурата на научните революции”,че е измислил концепцията за парадигмата с цел да различи обществените от естествените науки.Той обяснява също така,че е написал тази книга за да покаже ясно,че няма и не може да има някакви парадигми в обществените науки.Матей Доган, френски социолог,в статията си „Парадигми в обществените науки” разработва оригиналната теза на Кун,че изобщо няма парадигми в обществените науки откакто понятията са многозначни.Доган дава много примери за несъществуването на парадигми в обществените науки в есето си,особено в социологията,политическата наука и политическата антропология.

Парализа на парадигмата

Изменяне на термини.

Вероятно най-голямата бариера за промяна на парадигмата,в някои случаи, е съществуването на парализа на парадигмата – невъзможността да се види отвъд настоящия модел на мислене.

Примерите вкючват теорията на Галилео Галилей за хелиоцентричната вселена,откритието на електростатичната фотография,ксерографията и кварцовият часовник.

Парадигмата като „Цялостност на мирогледа” ("Gestalt of a Weltanschauung")

Друга гледна точка за това какво представлява понятието парадигма е, че Парадигмата е Цяло (Gestalt) – цялото е повече от сбора на неговите части – на трите главни дяла на психологията, което формира мирогледа (от нем.ез. „Weltanschauung”)

Употребите на понятието парадигма според разбиранията на Кун и други са предимно неясни и двусмислени аналогии - ignotum per ignotius (неизвестното, обяснено чрез още по-неизвестното) или obscurum per obscurius (неясното обяснено чрез още по-неясното) и други схващания,подобни на този модел.

Кун определя парадигмата като:”цяла група от вярвания,ценности,техники и т.н.,споделяни от членове на дадена общност”.Това негово определение се появява в послеписа от 1969 година към оригиналната му книга, защото първоначално употребата на термина парадигма не е била ясно определена.Освен това определение Кун споменава друго разбиране, което е имал:парадигмата също така „обозначава някакъв вид елемент в тази група,конкретни разрешения на загадката, които, употребени като модел или пример, могат да заместят определени правила като основа за решението на останалите загадки на ортодоксалната наука”.Терминът остава неточен заради различните му употреби.

Парадигмите могат да бъдат описани и от структурна гледна точка.Те функционират на различни нива – макро,мезо и микро ниво.Нивата се отнасят по-скоро до фундаменталната структура на парадигмите, отколкото до хронологично-историческата класификация или етимологичната употреба, която е използвана от повечето дисциплини.Нивата на парадигмите винаги присъстват и не са ограничени от тези категории.Те спомагат разбирането за начина на функциониране на една парадигма.

На макро ниво се изисква познание за основното схващане на въпроса:”Какво може да бъде разбрано?”.Въпросът е:”Може ли в действителност да се допусне, че същността на идеалните неща може изобщо да бъде позната”, както в теорията за идеите на Платон и Аристотел? Освен съществените доближавания на тези двама философи, не е ли възможно:”самите неща да се разкриват такива, каквито са”, анализирано във фундаменталната онтология на Хайдегер? Допускането, което правим в отговор на тези въпроси, ще предразположи разбирането, което определя начина, по който задаваме въпроса за това как стигаме до знанието.

На мезо ниво въпросът е как макро нивото влияе и формира крайната теория за знанието.”Само дедуктивно ограниченото знание за човешкото възприятие ли е достъпно за човека или човекът е отворен и за индуктивно неограничено разбиране за света?”Ако човекът е отворен за индуктивното знание, откъде произлиза то? Допускането на макро нивото е основата на това предположение.Всички философски усилия от преди Сократ са есенциалистки.Онтологичният подход се опитва да избегне същността на нещата, настоявайки, че нещата ще се разкрият такива, каквито са.

На микро ниво последвалото разбиране за двете предходни нива, отговарящо на въпросите:какво има в този свят и как се разбира света, е използвано в практиката.Дали практиката е построена на основата на многобройни „закони за поведение”(етични) или е фундаментална среща със света като различен начин на възприемане? Такова различно възприемане е „емоционалното съзнание”.Предишното и настоящето разбиране за възприемането е ограничено до есенциалистките категории.”Емоционалното съзнание” по същество е отворено, индуктивно и неограничено от сетивните възприятия.

Следователно парадигмата е разбиране на една реалност, която е „Цялостна” („Gestalt”),резултат от трите дяла на психологията:метафизиката,епистемологията и етиката:

  1. Метафизичното схващане за това, какво може да бъде познато.То формира основите за:
  2. Концепция за придобиването на епистемологичното знание.Това е есенциалисткият начин на мислене на Платон,Аристотел и Попър срещу онтологичния начин на мислене представен от „принципа на съмнението” на квантовите теории на Хайзенберг до „фундаменталната онтология” на Хайзенберг.Това е основата за:
  3. Традицията в етиката за живеенето.

Очевидно е, че трите дяла в психологията описват структурата на една парадигма.Нито един от дяловете на метафизиката, епистемологията и етиката не може да не бъде взет предвид при разбирането на парадигмите.Заедно те описват Цялото („Gestalt”) като спирално (не просто кръгово) движение, формиращо херменевтичното разбиране.

Резултатът е, че херменевтиката не може да бъде сведена до интерпретация на нещо в контекста на самия текст в един обикновен „херменевтичен кръг”; тя е еволюционен цикъл,който включва:

А)Възприятието (Wahrnehmung) като „емоционално съзнание”,което е повече от обикновено сетивно възприятие.Методът към емоционално съзнание се осъществява чрез „онтологичното разбиране”.То формира принципите на парадигмата,породени или от течението на Хераклит, или от това на Парменид.Тези принципи се приемат за връзката между ограниченото и неограниченото.Мета-етични „принципи”,като златното правило в етиката „Постъпвай с другите така, както би искал и те да постъпват с теб”, се формират тук.

Б)”Разбирането” (Verstehen) като анализ на съществуването за да се достигне до разбирането за „Аз-а”.Тук построяването или достигането до теория за знанието е постигнато и е определено от предположенията в моята метафизична „вяра” за природата на реалността в А) подточка.Тези предположения неизбежно клонят към предимно индуктивна или основно дедуктивна теория за придобиването на знание, която е отразена в моята епистемология.Мезо-етични „норми”,като светостта на човешкия живот и свобода,са формулирани на това ниво.

В)”Етос” е опитът да се формира света, в който живеем,чрез увеличаване на манталитета или участване в обществено структурирана реалност.Всички,които избират да участват в тази реалност,го правят,”поемайки отговорност за собствените си действия” в една социална среда.По конкретно микро-етични „модели на поведение”, като моногамията и това,което считаме за „истинско и правилно поведение”,са систематизирани в една „догма” на това ниво.

Г)”Установен ред” е правенето на „правилните” неща.Тя е поведението,произтичащо от обобщаването на А),Б) и В) в едно цяло („Gestalt”),където цялото е повече от сумата на неговите части.Това поведенческо ниво е отново основата на Възприятието"Wahrnehmung",повтарящо цикъла на ново ниво.Най-важното е да се разбере, че сега този цикъл не започва от предишната позиция,от която е започнал.Има „ново осъзнава на установения ред”,дължащо се на предишните нива в цикъла.Следващият цикъл от Възприятието "Wahrnehmung" е издигнат от предишното ниво на афективно разбиране до едно по-дълбоко разбиране.Това е основата за едно ново разбиране на развитието.То е много повече от един механичен процес,по определение всички механични процеси функционират и са „по същество” затворени системи.Развитието по определение е зависимо от един индуктивен елемент.Друг важен момент е,че няма начална и крайна точка в цикъла,всеки етап е на по-високо ниво от предишния.Противоположно на това кръгът има начало и край,които в действителност не претърпяват развитие.Това е само потвърждаване на това което преди е било фундаментализъм в застой.

По този начин Парадигмата може да бъде разбрана единствено в контекста на Херменевтичния цикъл в „Структура на парадигмите”.Той заменя обикновените интерпретации или просто довеждането до разбиране.От това следва,че парадигмите са развиващи се по природа,движещи се в Херменевтичен цикъл,а не в повтарящи се механични кръгове.Описването на една парадигма като модел,мироглед или с който и да е друг термин,едва ли е нещо повече от обикновено преименуване на разбирането за парадигмата до някакво друго разбиране,рискуващо да бъде просто едно тафтологично за

Други употреби

Ханда, М.Л. (1986) представя идеята за „социална парадигма” в контекста на социалните науки.Той идентифицира основните компоненти на една социална парадигма.Подобно на Кун,Ханда повдига въпроса за променящата се парадигма,процесът, познат като „промяна на парадигмата”.В този смисъл той се съсредоточава върху социалните обстоятелства,които ускоряват такава промяна и ефектите от нея в социалните институции, включително и в образователните.Тази пълна промяна на социалната арена променя начинът,по който индивидът възприема реалността.

Друга употреба на думата парадигма е от гледна точка на мирогледа „Weltanschauung”.Например в социалните науки терминът се използва за описване на група от преживявания,вярвания и ценности,които влияят на начина,по който индивидът възприема реалността и отговаря на това възприятие.Социалните учени приемат фразата на Кун „промяна на парадигмата”,за да обозначат промяна в начина,по който дадено общество възприема организирането и разбирането на реалността.”Доминиращата парадигма” се отнася до ценностите или начина на мислене в едно общество,които са стандартни и широко приети за даден период.Доминиращите парадигми са формирани от обществената културна среда и от контекста на историческия момент.Следващите са условия,които улесняват превръщането на една система на мислене в приета доминираща парадигма:

- Професионални организации, които дават легитимност на парадигмата - Динамични лидери, които представят парадигмата и говорят за нея - Вестници, списания и редактори, които разпространяват информация, основна за парадигмата, и ѝ дават легитимност - Правителствени организации,които ще повярват в парадигмата - Педагози, които ще разпространяват идеите на парадигмата, възпитавайки учениците си - Конференции, които са посветени на дискутирането на идеи, основни за парадигмата - Медийно покритие - Граждански организации, които прегръщат основните идеи на парадигмата - Източници на доходи за бъдещи изследвания на парадигмата

Думата парадигма също така все още се използва за означаване на модел,образец или очевидно ясен,типичен пример или архетип.Терминът често се употребява с този смисъл в дизайнерските професии.Дизайнерските архетипи обхващат професионални прецеденти за дизайнерски решения.Най-добрите примери за дизайнерски парадигми са:”Книга източник на творчески визуализации” от Уейк и „Дизайнерски парадигми” от Петровски.

Този термин също се използва и в кибернетиката.Тук той значи (в много общ смисъл) идеен пъроначален модел за намаляване на хаотичната маса до някаква форма на ред.Забележете приликите с концепцията на ентропията в химията и физиката.Парадигмата там е един вид забрана да се продължи всяко действие,което би увеличило крайната ентропия на системата.За да се създаде една парадигма се изисква затворена система,която би приела всякакви промени.По този начин парадигмата може да бъде приложена само към система,която не е в крайната си фаза.Някои езикови пуристи усещат,че с терминът парадигма е широко злоупотребявано сред „бизнес философите” и адвокатите от всякакъв тип и в този контекст не носи никакъв смисъл.

Източници

  1. παράδειγμα, Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, Perseus Digital Library
  2. παραδείκνυμι, Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, Perseus Digital Library