Пожар в Райхстага: Разлика между версии
разширение |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{| class="wikitable" align="right" |
{| class="wikitable" align="right" style="margin-left:10px;" |
||
|bgcolor="orange"|<center>'''Пожар в Райхстага'''<br>('''Der Reichstagsbrand''')</center> |
|bgcolor="orange"|<center>'''Пожар в Райхстага'''<br>('''Der Reichstagsbrand''')</center> |
||
|- |
|- |
Версия от 21:33, 11 юни 2010
(Der Reichstagsbrand) |
Дата: 27 февруари 1933 |
Участници: Маринус ван дер Любе |
Свързани събития: Лайпцигски процес |
Пожарът в Райхстага (Шаблон:Lang-de) е палеж на Райхстага (германският парламент в Берлин), извършен на 27 февруари 1933 година около 21:25 часа. Въпреки усилията на пожарникарите, сградата е обхваната от пламъци. Пожарът е потушен около 23:30 часа, но пленарната зала е напълно унищожена. Много бързо на мястото на пожара пристигат висшите функционери на НСДАП - Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс и Адолф Хитлер. Адолф Хитлер и Херман Гьоринг решават, че това е заговор на комунистите. Събитието е използвано от режима на Хитлер, който става канцлер само месец по-рано, за да въведе диктаторски мерки в Германия: той обявява извънредно положение и приканва президента Паул Хинденбург да подпише декрет, с който да отмени редица човешки права, залегнали във Ваймарската конституция.
В близост до Райхстага е заловен полугол 24-годишния холандски комунист Маринус Ван дер Любе, който веднага признава, че е действал сам с намерението това да послужи за знак за всеобщо въстание. Според неговите признания, той счупва прозорец, влиза в сградата и използва подпалки и ризата си, за да започне пожара. По-късно след съда в Лайпциг той получава смъртна присъда и е екзекутиран.
Във връзка с този пожар са арестувани и един германец и трима българи, дейци на Коминтерна – Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов. След Лайпцигския процес те са оправдани и заминават за СССР.
До днес не е установена със сигурност причината за пожара.