Шипченска битка (юли 1877): Разлика между версии

Първа битка при Шипка
	Първа битка при Шипка
Руско-турска война (1877–1878)
Информация
Период	4-7 юли / 16 юли–19 юли 1877
Място	Шипченски проход, България
Резултат	Победа за Русия
Страни в конфликта
Русия	Османска империя
Командири и лидери
генерал-лейтенант Йосиф Гурко, генерал-майор Николай Святополк-Мирски, генерал-майор Валериан Дерожински	Ахмед Хулюси паша
Сили
IV-а Стрелкова бригада, XXX-и Донски Казашки полк, XXXVI-и Орловски Пехотен полк, две пластунски сотни и 10 оръдия	4 700
Жертви и загуби
ок. 350 убити и раненни	неизвестни

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:40, 12 юни 2010

Вижте пояснителната страница за други значения на Шипченска битка.

Първата битка при Шипка е на 16 юли–19 юли ( ст.ст. 4-7 юли ) 1877 г. Руските войски установяват контрол над Шипченския проход, най-удобната и пряка връзка между Северна и Южна България. Има решаващо значение за развръщане настъпателните действия на Руската армия.

Шипченска битка (юли 1877)

Разположение на силите

След десанта през р. Дунав в края на юни, руското командване изпраща към вътрешността на страната Предния отряд, под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Близка задача е установяване контрол над проходите в Стара планина. След овладяване на Хаинбоазкия проход е планирано и превземането на Шипченския проход, чрез комбинирани деиствия с Габровския отряд. Формиран е от частите на IX-а пехотна дивизия. Командир е генерал-майор Валериан Дерожински. Оценяващо стратегическото значение на прохода, османското командване изгражда на него пет последователни позиции, осигуряващи защитата му от север - Средното беклеме, Кадийската стена, вр. Узункуш, вр. Шипка и вр. Свети Никола. Отбраната е възложена на отряд от 4 700 войника /командир Ахмед Хулюси паша/.

Бойни действия

На 4/16 юли малки сили на Габровския отряд изтласкват три османски табура от вр. Голям Бедек, които отстъпват на самия проход. Вечерта, генерал-майор Николай Святополк-Мирски / командир на IX-а Пехотна дивизия / , поема временно командването на Габровския отряд. Заповедта на главнокомандващия княз Николай Николаевич е предприемане на енергични действия. Силите на отряда са разделени на три колони . Дясната / подполковник Хоменко / към обяд на 5/17 юли превзема с. Зелено дърво, обстрелва противниковите позиции на вр. Шипка и се отправя към Химитлийския проход. Средната / подполковник Линстрьом / нанася фронтален удар по шосето и към 14, 00 часа достига първото беклеме. Лявата / капитан Кончалов / предприема обходно движение и достига вр. Демиртепе. Провежда неравен бой и привечер се вряща в гр. Габрово.

Предния отряд осведомен за боя атакува от юг на 6/17 юли. Провежда настъплението в две колони. Лява / две сотни пластуни / настъпва по шосето и поема върху себе си огъня на противниковата пехота. Дясна / полковник Климентович / обхожда прохода от изток по пътека, неизвестна на противника. Около 11, 00 часа достига до вр. Демиртепе. Настъпва срещу вр. Свети Никола и вр. Шипка. Противника е изненадан и заплашен от едновременна атака от север и юг. За да спечели време за изтегляне от прохода изпраща парламентьори с предложение за капитулация. В същото време се прегрупира и атакува колоната, която отстъпва. След битката остатъка от османския отряд изоставяйки оръдията се изтегля по планинските пътеки на запад. Съсредоточава се в Пловдив. На следващия ден 7/19 юли частите на Габровския и Предния отряд се съединяват на билото. Предния отряд се изтегля на юг, а охраната на прохода е поверена на Габровския отряд.

Вижте още

Източници

Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ"П.Берон", София, 1986, с. 82,116-117, 142-143

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 ==Шипченска битка (юли 1877)==
 ===Разположение на силите===
-След десанта през  р. [[Дунав]] в края на юни, руското командване изпраща към вътрешността на страната  Предения отряд, под командването на [[генерал-лейтенант]]  [[Йосиф Гурко]]. Близка задача  е установяване  контрол над проходите в [[Стара планина]]. След  овладяване на  [[Хаинбоаз|''Хаинбоазкия проход'']] е планирано и превземането на ''[[Шипченския проход]]'', чрез комбинирани деиствия с [[Габровски отряд|Габровския отряд]]. Формиран е от частите на IX-а пехотна дивизия. Командир е [[генерал-майор]] [[Валериан Дерожински]]. Оценяващо стратегическото значение на прохода, османското командване изгражда на него пет последователни позиции, осигуряващи защитата му от север - ''Средното беклеме'', ''Кадийската стена'', вр. ''Узункуш'', вр. ''Шипка'' и вр. ''Свети Никола''. Отбраната е възложена на отряд от 4 700 войника /командир Ахмед Хулюси паша/.
+След десанта през  р. [[Дунав]] в края на юни, руското командване изпраща към вътрешността на страната  [[Преден отряд|Предния отряд]], под командването на [[генерал-лейтенант]]  [[Йосиф Гурко]]. Близка задача  е установяване  контрол над проходите в [[Стара планина]]. След  овладяване на  [[Хаинбоаз|''Хаинбоазкия проход'']] е планирано и превземането на ''[[Шипченския проход]]'', чрез комбинирани деиствия с [[Габровски отряд|Габровския отряд]]. Формиран е от частите на IX-а пехотна дивизия. Командир е [[генерал-майор]] [[Валериан Дерожински]]. Оценяващо стратегическото значение на прохода, османското командване изгражда на него пет последователни позиции, осигуряващи защитата му от север - ''Средното беклеме'', ''Кадийската стена'', вр. ''Узункуш'', вр. ''Шипка'' и вр. ''Свети Никола''. Отбраната е възложена на отряд от 4 700 войника /командир Ахмед Хулюси паша/.
 [[Картинка:View from Shipka.JPG  |ляво|мини|Шипка]]
 ===Бойни действия===