Централна османска армия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: '''Централна армия''' е войсково съединение на Османската армия в [[Руско-турска война (1877-1878)|Ру...
 
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Централна армия''' е войсково съединение на Османската армия в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].
'''Централна армия''' е войсково съединение на Османската армия в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].


Централната армия е сред най-добре подготвените и боеспособни сили на Османската армия. Създадена е през м. юли 1877 г. на основата на Албанския Армейски корпус. Усилена с частите на Ахмед Хулюси паша ( отстъпил [[Шипченска битка (юли 1877)|Шипченския проход]] ) и Новозагорския гарнизон ( Реуф паша ). Командир на армията е [[Сюлейман паша]], началник-щаб е Омер бей.
Централната армия е сред най-добре подготвените и боеспособни сили на Османската армия. Създадена е през м. юли 1877 г. на основата на Албанския Армейски [[корпус]]. Усилена с частите на Ахмед Хулюси паша ( отстъпил [[Шипченска битка (юли 1877)|Шипченския проход]] ) и Новозагорския гарнизон ( Реуф паша ). Командир на армията е [[Сюлейман паша]], началник-щаб е Омер бей.


Задачата е с ускорен марш от Албания да достигне Южна България. От движение да отхвърли на север дълбоко вклинилия се в района [[Преден отряд|Преден Руски отряд ( генерал-лейтенант Йосиф Гурко]] ).
Задачата е с ускорен марш от Албания да достигне Южна България. От движение да отхвърли на север дълбоко вклинилия се в района [[Преден отряд|Преден Руски отряд ( генерал-лейтенант Йосиф Гурко]] ).
Ред 9: Ред 9:
Към 30 юли / 11 август наброява 75 [[табур|табура]], 63 [[оръдие|оръдия]], 5 [[ескадрон|ескадрона]] и 18 [[батарея|батареи]]. Общо 37 350 войника. Част от силите са оставени за охрана на различни пунктове. За [[Шипченска битка (август 1877)|Шипченската битка]] са отделени 26 табура и 3 батареи. Организирани са в 6 [[бригада|бригади]] : Вейсел паша, Расим паша, Реджеб паша, Салих паша, Шакир паша, конница - Дагестан Мехмед паша и артилерия - Леман паша. Въпреки превъзходството си в жива сила и въоръжение, не успява да превземе [[Шипченска битка (август 1877)|Шипченския проход]] отбраняван геройски от Руски части и [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. По преценка на Сюлейман паша жертвите са 6 644 убити и ранени. Изтощава силите за настъпателни действия и преминава към отбрана.
Към 30 юли / 11 август наброява 75 [[табур|табура]], 63 [[оръдие|оръдия]], 5 [[ескадрон|ескадрона]] и 18 [[батарея|батареи]]. Общо 37 350 войника. Част от силите са оставени за охрана на различни пунктове. За [[Шипченска битка (август 1877)|Шипченската битка]] са отделени 26 табура и 3 батареи. Организирани са в 6 [[бригада|бригади]] : Вейсел паша, Расим паша, Реджеб паша, Салих паша, Шакир паша, конница - Дагестан Мехмед паша и артилерия - Леман паша. Въпреки превъзходството си в жива сила и въоръжение, не успява да превземе [[Шипченска битка (август 1877)|Шипченския проход]] отбраняван геройски от Руски части и [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. По преценка на Сюлейман паша жертвите са 6 644 убити и ранени. Изтощава силите за настъпателни действия и преминава към отбрана.


В началото на м. септември след ново усилване достига до 42 000 войника и 75 оръдия. Заема позиция по линията [[Карлово]] - [[Котел]]. От 14 _ 26 септември командването е поето от Реуф паша. Претърпява неуспех в [[Шипченска битка (септември 1877)|септемрийските боеве на Шипка и зимното стоене на Шипченския проход]]. Прави неуспешен опит да [[Битка при Елена|деблокира обсадената при Плевен Западна армия]].
В началото на м. септември след ново усилване достига до 42 000 войника и 75 оръдия. Заема позиция по линията [[Карлово]] - [[Котел]]. От 14 - 26 септември командването е поето от Реуф паша. Претърпява неуспех в [[Шипченска битка (септември 1877)|септемрийските боеве на Шипка и зимното стоене на Шипченския проход]]. Прави неуспешен опит да [[Битка при Елена|деблокира обсадената при Плевен Западна армия]].


През м. декември, командването е поето от Вейсел паша. В началото на м. януари 1878 г., Централната армия не успява да предотврати преминаването Южния Руски отряд ( генерал-лейтенант [[Фьодор Радецки]] ) през [[Стара планина|проходите на Централна Стара планина]]. В боевете при [[Шипка (град)|Шипка]] и [[Шейновска битка|Шейново]] е разгромена и пленена с целия си личен състав и въоръжение от Южния Руски отряд. Разгрома на Централната армия има стратегическо значение за изхода от войната.
През м. декември, командването е поето от Вейсел паша. В началото на м. януари 1878 г., Централната армия не успява да предотврати преминаването Южния Руски отряд ( генерал-лейтенант [[Фьодор Радецки]] ) през [[Стара планина|проходите на Централна Стара планина]]. В боевете при [[Шипка (град)|Шипка]] и [[Шейновска битка|Шейново]] е разгромена и пленена с целия си личен състав и въоръжение от Южния Руски отряд. Разгрома на Централната армия има стратегическо значение за изхода от войната.

Версия от 18:07, 16 юни 2010

Централна армия е войсково съединение на Османската армия в Руско-турската война (1877-1878).

Централната армия е сред най-добре подготвените и боеспособни сили на Османската армия. Създадена е през м. юли 1877 г. на основата на Албанския Армейски корпус. Усилена с частите на Ахмед Хулюси паша ( отстъпил Шипченския проход ) и Новозагорския гарнизон ( Реуф паша ). Командир на армията е Сюлейман паша, началник-щаб е Омер бей.

Задачата е с ускорен марш от Албания да достигне Южна България. От движение да отхвърли на север дълбоко вклинилия се в района Преден Руски отряд ( генерал-лейтенант Йосиф Гурко ).

След битките при Нова Загора, Джуранли и Стара Загора, отхвърля руските части и заема позиция за атака на Шипченския проход охраняван от Шипченския отряд. Прочува се със зверства срещу невъоръжено българско население по долината на р. Тунджа.

Към 30 юли / 11 август наброява 75 табура, 63 оръдия, 5 ескадрона и 18 батареи. Общо 37 350 войника. Част от силите са оставени за охрана на различни пунктове. За Шипченската битка са отделени 26 табура и 3 батареи. Организирани са в 6 бригади : Вейсел паша, Расим паша, Реджеб паша, Салих паша, Шакир паша, конница - Дагестан Мехмед паша и артилерия - Леман паша. Въпреки превъзходството си в жива сила и въоръжение, не успява да превземе Шипченския проход отбраняван геройски от Руски части и Българското опълчение. По преценка на Сюлейман паша жертвите са 6 644 убити и ранени. Изтощава силите за настъпателни действия и преминава към отбрана.

В началото на м. септември след ново усилване достига до 42 000 войника и 75 оръдия. Заема позиция по линията Карлово - Котел. От 14 - 26 септември командването е поето от Реуф паша. Претърпява неуспех в септемрийските боеве на Шипка и зимното стоене на Шипченския проход. Прави неуспешен опит да деблокира обсадената при Плевен Западна армия.

През м. декември, командването е поето от Вейсел паша. В началото на м. януари 1878 г., Централната армия не успява да предотврати преминаването Южния Руски отряд ( генерал-лейтенант Фьодор Радецки ) през проходите на Централна Стара планина. В боевете при Шипка и Шейново е разгромена и пленена с целия си личен състав и въоръжение от Южния Руски отряд. Разгрома на Централната армия има стратегическо значение за изхода от войната.

Източници

  • Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 174-175