Триене: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
Във [[физика]]та '''триене''' се нарича [[тангента|тангенциалната компонента]] на силата на взаимодействие между две притиснати една към друга повърхности. Триенето води до съпротивление срещу движение между повърхностите и може да предизвика механични [[деформация|деформации]] и нагряване.
Във [[физика]]та '''триене''' се нарича [[тангента|тангенциалната компонента]] на силата на взаимодействие между две притиснати една към друга повърхности. Триенето води до съпротивление срещу движение между повърхностите и може да предизвика механични [[деформация|деформации]] и нагряване.


'''Коефициентът на триене''' е число, характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Например [[лед]]ът върху [[метал]] има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а [[гума]]та върху [[асфалт]] има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Стойностите на коефициента на триене обикновено са между 0 и 1. Колкото по-гладки са плъзгащите повърхности, толкова коефициентът на триене е по-малък.
'''Коефициентът на триене''' е число, характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Например [[лед]]ът върху [[метал]] има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а [[гума]]та върху [[асфалт]] има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Стойностите на коефициента на триене обикновено са между 0 и 1. Колкото по-гладки са плъзгащите повърхности, толкова коефициентът на триене е по-малък. За намаляване на триенето между работни повърхности се използват различни видове [[смазка|смазки]] и [[машинно масло|масла]].


Таблица на коефициенти на триене вж на http://www.roymech.co.uk/Useful_Tables/Tribology/co_of_frict.htm#coef
Таблица на коефициенти на триене вж на http://www.roymech.co.uk/Useful_Tables/Tribology/co_of_frict.htm#coef
Ред 17: Ред 17:


Съществува триене и при търкаляне ([[ротация]]), но то е с няколко [[порядък|порядъка]] по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.
Съществува триене и при търкаляне ([[ротация]]), но то е с няколко [[порядък|порядъка]] по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.

Видове триене:

[[Триене при покой]]

[[Триене при плъзгане]]

[[Триене при търкаляне]]




[[Категория: Приложна механика]]
[[Категория: Приложна механика]]

Версия от 14:58, 18 юни 2010

Във физиката триене се нарича тангенциалната компонента на силата на взаимодействие между две притиснати една към друга повърхности. Триенето води до съпротивление срещу движение между повърхностите и може да предизвика механични деформации и нагряване.

Коефициентът на триене е число, характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Например ледът върху метал има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а гумата върху асфалт има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Стойностите на коефициента на триене обикновено са между 0 и 1. Колкото по-гладки са плъзгащите повърхности, толкова коефициентът на триене е по-малък. За намаляване на триенето между работни повърхности се използват различни видове смазки и масла.

Таблица на коефициенти на триене вж на http://www.roymech.co.uk/Useful_Tables/Tribology/co_of_frict.htm#coef


В случая на сцепление Силата на триене е пропорционална на силата, притискаща повърхностите една към друга, и на коефициента на триене:

където Ff е силата на триене, Fp е силата, перпендикулярна на контактната повърхнина, а μf е коефициентът на триене.

При плъзгане силата на триене зависи и от относителната скорост на двете повърхности, но при ниски скорости разликата е незначителна. Въпреки това, тя може да бъде усетена на практика. Рязкото тръгване при бутане/дърпане на предмет в покой, спиран от силата на триене се дължи на факта, че коефициентът на триене при плъзгане е малко по-малък от този при сцепление.

Както се вижда от формулата, силата на триене не зависи от размера на контактната площ между двете тела. Нейната посока е винаги противоположна на посоката на движение. В случая на сцепление става дума за посоката, в която би тръгнало тялото, ако силата на триене я нямаше.

Съществува триене и при търкаляне (ротация), но то е с няколко порядъка по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.

Видове триене:

Триене при покой

Триене при плъзгане

Триене при търкаляне