Анагарика Дхармапала: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
Като реформатор на будизма Дхармапала се ръководел от преосмисляне на древните традиции, изнасяйки преосмисленото в публикации и лекции. Той бил уверен, че за будизма е пагубно, когато вярата заслепява очите, пречейки на развитието на разума, а духовното щастие не в пожертвованията дадени на бог чрез идоли, а в неуморната дейност, че монасите трябва да допринасят с добри деяния в обществото, а не да очакват посетители в манастирите. Той бил уверен, че религията и животът са неразривно свързани. |
Като реформатор на будизма Дхармапала се ръководел от преосмисляне на древните традиции, изнасяйки преосмисленото в публикации и лекции. Той бил уверен, че за будизма е пагубно, когато вярата заслепява очите, пречейки на развитието на разума, а духовното щастие не в пожертвованията дадени на бог чрез идоли, а в неуморната дейност, че монасите трябва да допринасят с добри деяния в обществото, а не да очакват посетители в манастирите. Той бил уверен, че религията и животът са неразривно свързани. |
||
Първото споменаване на Теософията в България е през 1893 г., по случай блестящото представяне на Дхармапала на Теософския конгрес по време на Световния парламент на религиите в Чикаго.<ref>[http://agnibg.net/index.php/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9C%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87 Георги Миркович]</ref> През 1998 г. експедиция “ИНДИЯ-98” начело с Петър Крилов |
Първото споменаване на Теософията в България е през 1893 г., по случай блестящото представяне на Дхармапала на Теософския конгрес по време на Световния парламент на религиите в Чикаго.<ref>[http://agnibg.net/index.php/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9C%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87 Георги Миркович]</ref> През 1998 г. експедиция “ИНДИЯ-98” начело с Петър Крилов, Венцислав Симеонов и Тодор Ялъмов търсят картината на Рьорих в Сарнатх. Намират я в служебната библиотека на Маха Бодхи, заедно с книги на Рьорих с автограф. Картината на Рьорих “Буда с учениците” е съвсем непозната на специалистите и заедно с известната картина “Буда даващият” (във Варанаси) са сред най-силните посветени на Буда. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 03:21, 21 юни 2010
Анагарика Дхармапала අනගාරික ධර්මපාල | |
будизъм | |
Anagarika.jpg | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Религия | Будизъм |
Анагарика Дхармапала в Общомедия |
Част от серията статии за |
Будизъм |
---|
Основни фигури |
Будизъм по страна и регион |
Школи |
Текстове и основни понятия |
Портал Будизъм История на Будизма |
Анагарика Дхармапала (1864-1933) е идеолог и организатор на възраждането на будизма в Индия, национален герой на Шри Ланка. През 1960 г. е учреден държавен празник в негова чест. Роден е в Коломбо (столицата на тогавашен Цейлон) в семейство на синегалски буддисти, но получава европейско образование под името Давид Хевавитарне в британските християнски миссии. Едновременно с това се обучава при будистки манастирски учители. На 20 години приема обет за безбрачие (отразено в новото му име Анагарика). Премества се да живее в резиденцията на Теософското общество, с чийто ръководител полковник Олкот пътешества в качеството си на преводач, срещал се с Елена Блаватска. През 1881 г. участва в тържественото ѝ посрещане на острова. Участва активно на Световния парламент на религиите в Чикаго през 1893 г., като изнася основните доклади от Индия по теософия и будизъм, получава световно признание заедно с Вивекананда – представител на хиндуизма.
Изучаването на буддизма и социално-културните отношения в британската колония затвърдили в Анагара убеждението за вредата от дейността на християнските миссии в Индия и в Шри Ланка, поради което той приема решение да посвети живота си в защита и възраждане на будизма (откъдето произлиза и второто му име Дхармапала). Работейки в будиската секция на Теософското общество, му се удало да пробуди интереса към възстановяването от руините на свещените места на буддизма в Индия. В тази връзка в Цейлон през 1891 г. той създава обществото Маха Бодхи (Великото Просветление, см. Бодхи), чиято първоначална цел била възвръщането на земите в Бодх-гай заедно с древните руини от дворците на император Ашока в будистка собственост, след което да се възстановят, построявайки международен будистки център и университет. Като начало той успява да създаде първия през 20-ти век манастир (вихара) в Калкута при местното отделение на Маха Бодхи (1915-1920).
През 30-те години Николай Рьорих е в преписка с Дхармапала и му подарява своя картина и книги от личната си библиотека, включително на Елена Блаватска. Следите на картината се губят след смъртта на Дхармапала.
Последното му успешно начинание е възстановяването на будисткия център и строителството на манастирския коплекс с величествен храм в Сарнатх, мястото на първата проповед на Буда (близо до Варанаси). Церемонията по освещаването и откриването се състояла през 1931 г., а самият той две години по-късно бил погребан до храма. Главната му мечта - построяването на Бодх-гайе была реализирана от неговите последователи по-късно.
Като реформатор на будизма Дхармапала се ръководел от преосмисляне на древните традиции, изнасяйки преосмисленото в публикации и лекции. Той бил уверен, че за будизма е пагубно, когато вярата заслепява очите, пречейки на развитието на разума, а духовното щастие не в пожертвованията дадени на бог чрез идоли, а в неуморната дейност, че монасите трябва да допринасят с добри деяния в обществото, а не да очакват посетители в манастирите. Той бил уверен, че религията и животът са неразривно свързани.
Първото споменаване на Теософията в България е през 1893 г., по случай блестящото представяне на Дхармапала на Теософския конгрес по време на Световния парламент на религиите в Чикаго.[1] През 1998 г. експедиция “ИНДИЯ-98” начело с Петър Крилов, Венцислав Симеонов и Тодор Ялъмов търсят картината на Рьорих в Сарнатх. Намират я в служебната библиотека на Маха Бодхи, заедно с книги на Рьорих с автограф. Картината на Рьорих “Буда с учениците” е съвсем непозната на специалистите и заедно с известната картина “Буда даващият” (във Варанаси) са сред най-силните посветени на Буда.