Йордан Стубел

Йордан Стубел
български поет
27 януари 1935 г.
Роден	19 февруари 1897 София, България
Починал	30 декември 1952 София, България
Йордан Стубел в Общомедия

"Йордан Стубел", псевдоним на "Йордан Иванов Бакалов", е известен най-вече с произведенията си за деца , в които съчетава безобидния хумор с иронията.Той е автор и на патетичния цикъл „Шуми Марица“, който се превръща в символ на българската скръб след разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г.

Живот и поезия

Ранно детство

Йордан Иванов Бакалов е роден на 19 февруари 1897 г. в София.Заедно с Елисавета Багряна е един от малкото поети от това време, чието детство е минава в столицата. Стубел издава първите си стихове като ученик. След завършването на гимназия младият поет влиза в Софийския университет, специалност „Право“. Но се реализира не в правото, а в литературата.

След края на войните

След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат. Пише във в.„Български воин“ и списанията „Сила“,„Листопад“,„Ек“,„Златорог“ и др. В сп.„Златорог“ публикува значителен дял от творбите си - над седемнайсет поетични цикъла. От 1917 г. до 1923 г. пише за възобновения след кратко време в.„Българин“. В публикациите си там той демонстрира своето особено и находчиво чувство за хумор. От 1930 г. Йордан Стубел , Георги Константинов и Никола Фурнаджиев стават редактори на елитния литературен седмичник „Съвременник“.

През 20-те години на XX век

През 20-те години на ХХ век поезията на Стубел е символистична. За разлика от повечето му стихове от този период цикълът „Шуми Марица“ е реалистичен, той е написан по повод кървавото потушаване на Септемврийското въстание. Пак през 20-те години личи и друга тенденция в творчеството на Стубел - изграждането на творбата върху фолклорноприказни мотиви. Някои от най - известните негови стихове в този стил са „Приказка“,„Майка“,„Песен“. През 1925 г. на бял свят се появява неговата първа стихосбирка - „Съдба“. Част от стиховете в нея са посветени на любовта между автора и прочутата поетеса Дора Габе. Наред с интимното звучене на стихосбирката в нея присъстват и фолклорна образност, и тенденция към „опредметяване“, която авторът развива във втората си стихосбирка - „Сиротински песни“. В нея той помества циклите „Сиротински песни“,„Шуми Марица“,„Дим“,„Златната река“ и „Нощен път“. Някои от тях вече е публикувал в „Съдба“. С тази втора стихосбирка Йордан Стубер приключва своята кариера като "поет за възрастни" и насочва вниманието си изцяло към децата. Още с първите си опити в сферата на детската литература той приема псевдонима Стубел. В тях третира темата за труда („Готовани“,„Работна мушица“), бедността(„Баба и дядо“), образованието („Който учи,ще сполучи“) и др. Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разделени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни образи. Сред образците в тази група са „Опак свят“,„Срещу новата година“ и др. Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите „Господин Свинчок“ и „Гост от Бомбай“. В своите стихосбирки „Пътека до небето“ и „Бяла Коледа“ поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи.

В края на 30-те и през 40-те

В края на 30-те и през 40-те години Стубел издава народно-религиозни песни, народни приказки и стихове за деца. През 1943 г. излиза стихосбирката му за деца „Игличина полянка“. По същото време работи и в литературно - художествения отдел на Радио София. Големите политически промени, които настъпват в България след края на Втората световна война, повлияват и върху облика на детската литература. Значителна част от нея се идеологизира, променят се сюжетите, търсят се нови внушения. Стубел също създава стихове, които се различават от предишните и носят нови идеали. Но успоредно с това творчеството му остава в лоното на универсалните ценности - обич, патриотизъм, образование, трудолюбие.

Смърт

Големият детски поет умира в София на 30 декември 1952 г.

Източници

<http://music.pop.bg/person36910.html> [стихотворения] [книги на Стубел]