Съюз на българските конституционни клубове: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 13: Ред 13:
СБКК в програмните си документи залага главно на колективните права на отделните не турски народности в империята, аграрни и социални реформи с цел подобряване положението на християнското население. Силно се акцентира на автономията на [[Македония]] и [[Одринско]], както и за важната обединителна роля на Българската екзархия като православна църква на всички българи там. Организацията се противопоставя на масовото колонизиране на македонските земи от мюсюлмански заселници.
СБКК в програмните си документи залага главно на колективните права на отделните не турски народности в империята, аграрни и социални реформи с цел подобряване положението на християнското население. Силно се акцентира на автономията на [[Македония]] и [[Одринско]], както и за важната обединителна роля на Българската екзархия като православна църква на всички българи там. Организацията се противопоставя на масовото колонизиране на македонските земи от мюсюлмански заселници.


През 1910 година министърът на вътрешните работи в Османската империя Талят бей забранява всички национални клубове, след което СБКК е разформирована.
През 1910 година министърът на вътрешните работи в Османската империя Талят бей забранява всички национални клубове, след което СБКК е разформирована<ref>Петров, Тодор, Билярски, Цочо (съставители), „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр. 175</ref>.


==Източници==
==Източници==

Версия от 22:29, 30 юни 2010

Учредителен конгрес на СБКК в Солун през септември 1908 година.

Съюзът на българските конституционни клубове e българска политическа партия, създадена в Османската империя след Младотурската революция от минали в легалност членове на десницата във Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Съществува малко повече от година от септември 1908 година до ноември 1909 година. Основен политически противник е Народната федеративна партия (българска секция), макар и двете да са български организации.

Създаване, цели и идеи

От 7 до 13 септември в Солун се провежда учредителеният конгрес на Съюза на българските конституционни клубове. На него присъстват 72 представители на македонската българска буржоазия и само 2 земеделци, 1 занаятчия и 1 работник. Приемат се програма[1] и устав на организацията, като в него ясно са изяснени нейните цели:

Българският конституционен клуб има за цел: а) да даде гражданско и политическо възпитание на българския народ в духа на конституционните свободи – областно самоуправление на Македония и Одринско; б) да пази и развива българската народна култура.
Първи редовен конгрес на СБКК в Солун през 1909 година.
Членове на Българските конституционни клубове в Горна Джумая, 10 юли 1909 г.

За членове на Централното Бюро са избрани Тома Карайовов, Владимир Руменов, Тодор Лазаров, сред основатели са още Георги Кулишев, Георги Баждаров, Кирил Пърличев, Антон Димитров, Христо Батанджиев, Симеон Радев и други. Христо Татарчев подкрепя открито СБКК, макар да не участва в дейността и. След изборите от 25 октомври СБКК вкарва в парламента двама депутати - Тодор Павлов от Скопие и Панчо Дорев од Битоля. Вестник „Отечество“ служи за разясняване на идеите на политическата организация. В 43 брой от 18 юли 1909 година в статия посветена на Илинденско-Преображенското въстание се казва:

Десети юли [хуриет], това е епилог на Илинден; Илинден, това е най-тържественият акт на величествената македонска революционна драма. Без Илинден не би имало 10 юли. Последната дата е общоосманска. Илинден е наш, на българите.

СБКК в програмните си документи залага главно на колективните права на отделните не турски народности в империята, аграрни и социални реформи с цел подобряване положението на християнското население. Силно се акцентира на автономията на Македония и Одринско, както и за важната обединителна роля на Българската екзархия като православна църква на всички българи там. Организацията се противопоставя на масовото колонизиране на македонските земи от мюсюлмански заселници.

През 1910 година министърът на вътрешните работи в Османската империя Талят бей забранява всички национални клубове, след което СБКК е разформирована[2].

Източници

Бележки

  1. s:Програма на съюза на Българските конституционни клубове в Отоманската държава
  2. Петров, Тодор, Билярски, Цочо (съставители), „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр. 175