Народно събрание: Разлика между версии
img/txt |
м координати на сградата |
||
Ред 148: | Ред 148: | ||
* [http://stara-sofia.com/carosvoboditel.html Исторически снимки на Народното събрание] |
* [http://stara-sofia.com/carosvoboditel.html Исторически снимки на Народното събрание] |
||
{{coor title dms|42|41|40|N|23|19|58|E|type:landmark}} |
|||
[[Категория:Народно събрание| ]] |
[[Категория:Народно събрание| ]] |
||
[[Категория:Сгради и съоръжения в София]] |
[[Категория:Сгради и съоръжения в София]] |
Версия от 20:22, 1 юли 2010
- Това е статия за българското Народно събрание. Вижте също статията Парламент.
Народното събрание на Република България е държавният орган, който упражнява законодателната власт в Република България. Според Търновската конституция в България има Обикновено Народно събрание и Велико Народно събрание, а след нея думата „обикновено“ отпада от наименованието на органа.
Функции и правомощия
Народното събрание е единствен законодателен орган на Република България. Събранието се учредява чрез третата глава на българската Конституция от 1991 г. (чл. 62 до чл. 91). В Република България НС е върховен представителен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и неговия суверенитет. Състои се от 240 народни представители, а Великото Народно събрание от 400 представители избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване за срок от 4 г. От своя състав то избира председател, заместник-председател, постоянни и временни комисии. Народното събрание е постоянно действащ орган. То осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя законите, приема държавния бюджет, установява данъците и определя техния размер, насрочва избори за президент на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение Министерския съвет, създава, преобразува и закрива министерства (по предложение на министър-председателя), избира и освобождава ръководителите на Българска народна банка и на други институции, определени със закон, решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, обявява военно или друго извънредно положение по предложение на президента или на Министерския съвет, дава амнистия, учредява ордени и медали, определя официалните празници и др. Народното събрание ратифицира и денонсира предвидените в Конституцията на Република България международни договори. Приема закони, решения, декларации и обръщения.
Парламенти
Парламент | Мандат | Брой депутати |
---|---|---|
Учредително събрание | 10.02.1879 – 16.04.1879 | 231 |
1 Велико Народно събрание | 17.04.1879 – 26.06.1879 | 231 |
1 Обикновено Народно събрание | 21.10.1879 – 24.11.1879 | 158 |
2 Обикновено Народно събрание | 23.03.1880 – 18.12.1880 | 172 |
2 Велико Народно събрание | 01.07.1881 | 307 |
3 Обикновено Народно събрание | 10.12.1882 – 25.12.1883 | 47 |
4 Обикновено Народно събрание | 27.06.1884 – 06.09.1886 | 195/286 |
3 Велико Народно събрание | 19.10.1886 – 03.08.1887 | 493 |
5 Обикновено Народно събрание | 15.10.1887 – 17.12.1889 | 285 |
6 Обикновено Народно събрание | 15.10.1890 – 15.12.1892 | 276 |
4 Велико Народно събрание | 03.05.1893 – 17.05.1893 | 577 |
7 Обикновено Народно събрание | 15.10.1893 – 21.12.1893 | 145 |
8 Обикновено Народно събрание | 15.10.1894 – 04.02.1896 | 149 |
9 Обикновено Народно събрание | 01.12.1896 – 19.12.1898 | 159 |
10 Обикновено Народно събрание | 16.05.1899 – 29.11.1900 | 169 |
11 Обикновено Народно събрание | 22.02.1901 – 23.12.1901 | 166 |
12 Обикновено Народно събрание | 22.04.1902 – 31.03.1903 | 188 |
13 Обикновено Народно събрание | 02.11.1903 – 22.12.1907 | 189 |
14 Обикновено Народно събрание | 15.06.1908 – 15.02.1911 | 203 |
5 Велико Народно събрание | 09.06.1911 – 09.07.1911 | 414 |
15 Обикновено Народно събрание | 15.10.1911-23.07.1913 | 213 |
16 Обикновено Народно събрание | 19.12.1913 – 31.12.1913 | 204 |
17 Обикновено Народно събрание | 20.03.1914 – 15.04.1919 | 257 |
18 Обикновено Народно събрание | 02.10.1919 – 20.02.1920 | 237 |
19 Обикновено Народно събрание | 15.04.1920 – 11.03.1923 | 232 |
20 Обикновено Народно събрание | 21.05.1923 – 11.06.1923 | 245 |
21 Обикновено Народно събрание | 09.12.1923 – 15.04.1927 | 267 |
22 Обикновено Народно събрание | 19.06.1927 – 18.04.1931 | 275 |
23 Обикновено Народно събрание | 20.08.1931 – 19.05.1934 | 283 |
24 Обикновено Народно събрание | 22.05.1938 – 27.04.1939 | 160 |
25 Обикновено Народно събрание | 24.02.1940 – 23.08.1944 | 160 |
26 Обикновено Народно събрание | 15.12.1945 – 28.09.1946 | 276 |
6 Велико Народно събрание | 07.11.1946 – 21.10.1949 | 465(375) |
1 Народно събрание | 17.01.1950 – 02.11.1953 | 239 |
2 Народно събрание | 14.01.1954 – 11.12.1957 | 249 |
3 Народно събрание | 13.01.1958 – 04.11.1961 | 254 |
4 Народно събрание | 15.03.1962 – 08.12.1965 | 321 |
5 Народно събрание | 11.03.1966 – 18.05.1971 | 416 |
6 Народно събрание | 07.07.1971 – 09.03.1976 | 400 |
7 Народно събрание | 15.06.1976 – 07.04.1981 | 400 |
8 Народно събрание | 16.06.1981 – 21.03.1986 | 400 |
9 Народно събрание | 17.06.1986 – 03.04.1990 | 400 |
7 Велико Народно събрание | 10.07.1990 – 02.10.1991 | 400 |
36 Народно събрание | 04.11.1991 – 17.10.1994 | 240 |
37 Народно събрание | 12.01.1995 – 13.02.1997 | 240 |
38 Народно събрание | 07.05.1997 – 19.04.2001 | 240 |
39 Народно събрание | 05.07.2001 – 17.06.2005 | 240 |
40 Народно събрание | 11.07.2005 – 25.06.2009 | 240 |
41 Народно събрание | 14.07.2009 – | 240 |
Велико Народно събрание
Великото Народно събрание (ВНС) е представителен държавен орган в Република България, избиран непосредствено от избирателите от цялата страна за решаване на важни държавни и обществени въпроси, като приемане или изменяне на Конституцията, промяна на територията на държавата, избиране на държавен глава, на регенти и др. Като институция на републиката ВНС е въведено с чл. 85 на Търновската конституция, премахнато е в конституцията от 1947 г., но впоследствие е възстановено с промени в Конституцията на Народна република България през 1990 г.
Според Конституцията на Република България от 1991 г. по правното си положение ВНС се различава от НС основно с особената си компетентност, към която спадат: приемането на нова конституция; промени в територията, формата на държавно управление и реда за изменяне на конституцията; отмяна на непосредственото действие на конституционните норми, примата на влезлите в сила международни договори или правата, които не могат да бъдат ограничавани при извънредно положение.
ВНС може да се свика по предложение на президента или на поне половината от депутатите в „обикновеното“ Народно събрание. Избори се извършват не по-рано от 2 и не по-късно от 8 месеца от внасянето на проекта, ако е одобрен от поне 2/3 от всички депутати.
Броят на народните представители във ВНС е 400, като 200 от тях се избират по мажоритарния и 200 по пропорционалния принцип. Решенията за промени в конституцията се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. След решаването на въпросите, за които е избрано, ВНС се разпуска. То може да изпълнява и функции, свързани с текущата законодателна дейност, но само при неотложни случаи. Актовете на ВНС се обнародват от председателя му, а президентът няма право на отлагателно вето.
Сграда на Народното събрание
Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след Освобождението. Намира се на площад „Народно събрание“ 2 в София.
Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884, като по това време министър-председател е Петко Каравелов.[1]
Проектът е изработен от архитекта Константин Йованович. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Скупщината в Белград (1891-1892). Основният камък е положен на 4 юни 1884, а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година. През 1896-1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна по проект на архитект Йордан Миланов. През 1925 година е добавено и последното триетажно северно разширение по проект на архитект Пенчо Койчев, което и днес гледа към площад „Александър Невски“.
Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е неоренесанс, като на фронтона е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от националния герб на България. Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. Тя е кандидат за символ на София.